Написах го преди седмици,и трябваше тогава да го публикувам не сега,защото вече то няма смисъл.И преди не съм смятала,че е кой знае колко хубаво,но сега дори го мразя.И то по повод написано,който сега е твърде горчив.Няма наистина логика да го постна сега,но поне няма пропуснати неща...
Погубваме се аз и ти,
в лабиринт без изход,
в път без посока,
в начало без край,
в болка без утеха,
в сълзи,не даващи покой.
Погубваме се аз и ти,
тъй както правехме преди,
тъй както сърцата ни диктуват,
тъй както чувствата бушуват,
тъй както устните шептят
Погубвахме се аз и ти,
но защо ли,
щом знаехме че боли..?
No comments:
Post a Comment