Тунел.Кръг.Тунел...
Все едно и също,все тъмнина,все се повтарят нещата.Пак няма изход и едва ли ще има.Няма край,и не искам да има,но не искам повече това все да се повтаря.Искам да свърши,да спре,да умре.Да спра да чувствам,да спра да обичам.Не искам да се случи отново.Никога.Не вярвам в това,че е по.добре така,защото то не е по-добре,а много зле..
Whatever tomorrow brings I dont want to be there,but i have to...
Не си спомням дали някога съм била толкова объркана,както напоследък.Няма изход от всичко това.Няма надежда.Няма нищо...Вместо да се подобряват нещата се развалят и се връщат в началото,в проклетото начало,което ме разрушава бавно.За първи път се усещам толкова безсилна,нямам контрол над себе си,над ума си,над емоциите си.Всичко ми се изплъзва...Трябва да продължа някак си,но как,когато се струва невъзможно.Всичките ми отчаяни опити се оказаха напразни...Явно така ще е вече.Просто не мога.Можех преди 3 дни всичко беше много по-добре,но не знам какво се случи та всичко да започне,както беше преди.
Sigh...
Dark.Hopeless.Strengthless.Endless.Doom.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment