Беше малко неприятен ден с оглед на някои неща...но да съжаление няма как да променя или върна назад.А и явно не трябва.Знам,че направих някои грешки изминалите месеци,и знаех,че не трябва,но не мислех трезво и нямаше как да променя тогава нещата и мен самата.А като си спомня колко се чудех и обвинявах как може да се държат другите така,а ето,че бях на тяхно място.Тогава,аз издържах и не се отказах,но явно при останалите е друго.Някои от тях просто се отказаха в момента,когато аз спрях с усилията.Не обвинявам никого,може би от части само себе си,че позволих да станах толкова много слаба и уязвима.На няма значение сега.Трудно ще е да върна нещата,ако въобще е било писано да успея.А явно не е било.Просто,ще ми послужи за урок да се постарая да не повтарям тази грешка и да бъда по-силна.Все пак аз нямам право,да искам това,което ума ми си позволяваше да мисли...Но по-добре да не пиша и мисля за това сега и никога вече,колкото и кофти да ми е на моменти...
Така..
Цяла седмица бях вкъщи,защото съм болна.Ама,както разбрах на училище не са били много.А какво остава за понеделник и вторник,ако въобще намеря някой,излъгал се тогава.
Днес се реших най-накрая да по нарисувам нещо.Не е много интересно,но по-трудните сюжети нямаше да станат много сполучливи в моето кофти настроение =р
Снимката стана малко замазана,но ме мързеше да я нагласям.
No comments:
Post a Comment