...Усетно

30 юни...2 часа сутринта-поредният час прекаран в четене на пода...Сънливо.Много даже.
Но тъй като юни си отива.Свърши вече.Време е да уважа и последния му ден,макар и със закъснение...Но такава съм си.Не отричам.Исках да напиша нещо хубаво,но в този късен час мислите ми не са с мен,или поне не тази,които са ми от полза.
Ден,прекаран в терзания,скрити сълзи,надежда,усмивки,доза сън,отминало главоболие,лека болка в зъба,спомени,букви и думи,много думи и много мисли...Заедно.
Месец,изпълнен с емоции и чувства,къде положителни,къде не толкова...Но все пак от мен...в мен.Някак си забързано-провлачен-неуловим-и все пак запомнящ се юни.Не от лошите дни,не от по-мрачните мисли,и неусетно изминал...Толкова много неусетно,че чак не искаш,въпреки треската по изпитвания,оценки,лято,планове,вечери...Не ти се иска да свършва.Но не то пита.
И сега се чудиш в 02,15 сутринта на 01..вече юли..и какво сега?Утре е ден,уж като всички останали,а аз не знам,не го чувствам така...Знам,че е грешка до някъде да свързвам миналото лято и това-сегашното...Но не мога иначе.Това лято ми изглежда пусто,празно и отчаяно.Не искам да е така.То само изглежда...А видът лъже.Искам да е хубаво.Само толкова...просто да е спокойно,светло,топло и да,безгрижно.Без толкова мисли,защото не искам да изгубя смисъла.И да,без въпросът къде е смисъла и какъв е той,защото го има...Стига ми да знам,че искам да бъде щастливо.Цялото...Моето щастливо лято...

Не съм...

Не съм осъзнавала преди колко ме е страх по време на буря и силни гръмотевици...
Не съм осъзнавала,че нито едно момче,с което съм била,не съм го искала истински..
Не съм осъзнавала какво наистина съм искала и знаела.
Не съм осъзнавала,че бих искала да съм с някой,с който да запазя спомените.А не да ги изтрия.
Не съм осъзнавала,че то маже да бъде по-различно.Че той може да бъде по-различен.
Не съм осъзнавала толкова много неща...
...А май е трябвало на време.

...And

I miss the old days.
I miss my old self.
I miss my old love.
I miss my old memories bag.
I miss my old text messages.I miss the feeling of reading them.
I miss my old books.
My old smile.
My old life.
I miss the past.But I would never miss that.

И ти не знаеше.Отново.

...
Да напиша нещо преди,да не мога.Въздуха отново придоби онзи мирис на идваща буря,който се натрапваше цяла седмица.И вятъра...не,че не съм свикнала да е по-ветровито тук,но е някак си по-различно.Чудя се какво да правя после...Може да спя,по време на буря.Звучи забавно.До някъде.И ще чета.Стигнах до просволутата,епическа,дългоочаквана втора част на книгата.Тя цялата стана епическа.
...А може и да не завали.Дали?Когато седнеш да мислиш за времето от повече от 2 секунди,значи нещо просто не е на мястото си.В теб.Не,че като знаеш,ще вземеш да го промениш.Че кой обича промените.В себе си.И всичко това отчаяно вика.Не,че някой ще го чуе.Не,че ти самия ще го чуеш.Всъщност,ако вземеш да мислиш повече от 2 минути за нещо,по-добре спри.Не си го причинявай.
...Нека просто завали.
А ти искаш,нали?

I don't wanna live in the modern world!

O'tay.
MASS HYSTERIA!
(well i don't give a s*** about the modern age) GD.

С кое да започна: колко не исках да бъда на училище днес,колко не исках да съм тук днес,или колко не исках всичко.Аз гласувам за последното.По-щастлива ли си? ...Даааа.Е супер тогава.
Толкова е лесно,а.Всичко е толкова,толкова просто,че чак искаш да е сложно.А ти искаш нали?Кажи,че искаш.
Тази седмица е объркана.И знам,при мен всяка седмица е такава.Но не.В тази се чувствам изгубена.В...прасковени градини и ягодови полета.Моите ягодови полета.
И...да.Всичко стана безцветно.Всичко стана безлично.Без няколко неща.Те все още блестят и се надявам да не спрат.А другите,сивите неща,те нямат значение сега.
Мм.Утре ще е свободен ден.Напълно свободен,без всякакви излишни,напрягащи мисли или терзания.Да.Колко кратко.

..breakdown

now...

Oh well.It's time for a show!
...
Вече дори спрях да усещам ваканцията,с тези тестове и изпитвания наоколо забравих,че е лято.Е,не съвсем,колкото и да се старая не спирам да гледам календара на стената в класната стая.Фатално привличане.разбира се,само от моя страна.Календара е непоколебим.Стои си на средата на юни и сякаш е спрял.Времето е яко спряло.
И така.Чудя се какво друго да напиша в този странен момент,в който се предполага,че трябва да уча за утре или поне да спя.Но...не се получава нещо.Малко съм разконцентрирана.Защо ли...Дори започна да ме мързи,да чета.Колко чудесно.Спряла съм на втора глава на книгата и до там.Е,разбира се руският не е от моите сили,но все пък можеше да се справям и по-добре.Можеше...Няма значение.Това би трябвало да е на нов ред,но нека си стои тук.Окей.Стига толкова,това не тръгва на добре.

Just give me the my strawberry fields...

She's an endless war....

...she's hero for the lost cause.

1,30 рано сутрин.
След като изгледах втория за днес филм,огладнях.Сега.И ми се приспа,но не искам да заспивам още.Не,че ще се промени нещо.И така неделята премина в червен лак за нокти,стари филми и следобедна разходка.В най-голямата жега.
Малко Green Day с новите им песни.Подреждане на песните ми в мр4 плейъра ми и нова плейлиста.
Малко усмивки,спомени и кихане от нововъзникналата ми настинка,покрай броенето на дните до...морето.Череши и сладолед-тирамису и капки за нос.Особено сладко беше последното.
И.Jeff Buckely с Hallelujah...А казваха,че нищо няма смисъл.
ха...
Батман те обича.

So what?!

This... is ... how ... it ... goes ... !
Дните минават в нормалния си ход.Или "нормално" е силно казано.Само,че лятото дойде.И оопс!Не знам какво ще правя за първи път от ъхм...2 години.Ама никаква идея.Бяло петно.Батман мълчи.Уау.
Не,наистина е юни месец и това не ме радва особено.Не е като да отидеш да видиш Muse.
Ха-ха.
Не е и като да гледаш Ейнджъл,само защото се вписваш в пейзажа.Сюжета.Все същото. И не е като да знаеш,и да се правиш,че,о, не знаеш!
Хубаво е...ако и "хубаво" е силно казано,но нали и без това се правиш,че е така.
И не е като да ти се слуша Green Day,но пък да знаеш,че вече се е случвало.А то се е.Не отдавна.Или вече на помня.Имам чувството,че съм забравила толкова неща,някои от тях,които ми липсват.Да ти липсват спомени,които не помниш.Въобще има ли такова нещо?