И ти не знаеше.Отново.

...
Да напиша нещо преди,да не мога.Въздуха отново придоби онзи мирис на идваща буря,който се натрапваше цяла седмица.И вятъра...не,че не съм свикнала да е по-ветровито тук,но е някак си по-различно.Чудя се какво да правя после...Може да спя,по време на буря.Звучи забавно.До някъде.И ще чета.Стигнах до просволутата,епическа,дългоочаквана втора част на книгата.Тя цялата стана епическа.
...А може и да не завали.Дали?Когато седнеш да мислиш за времето от повече от 2 секунди,значи нещо просто не е на мястото си.В теб.Не,че като знаеш,ще вземеш да го промениш.Че кой обича промените.В себе си.И всичко това отчаяно вика.Не,че някой ще го чуе.Не,че ти самия ще го чуеш.Всъщност,ако вземеш да мислиш повече от 2 минути за нещо,по-добре спри.Не си го причинявай.
...Нека просто завали.
А ти искаш,нали?