Назад...

Време е.Не питай за какво.Не,че не си питал...Но май ме питаш често...А знаеш,че не искам да отговарям.Упорито не искам да ти отговарям,но както сам виждаш продължавам да го правя.А ти ми познаваш най-добре..Или не?Говоря с теб всеки ден,по нашия си начин.Ти първи разгатваш мислите ми,дори,когато аз не съм ги намерила още.Тяхната цел,значение...което сигурно нямат..Но ти знаеш най-добре.Поне сега.Не обичам да ме разгадават,но ти успяваш да го правиш.Научи ме,че не е толкова страшно да пораснеш,дори когато си знаех,че вече съм пораснала.Мина време,а?Знаеш,че рядко искам помощ..дори от теб,въпреки че имам нужда понякога от нея.Знаеш го.Но ти знаеш всичко...Ти ме знаеш,или знаеше.Вече и аз не мога да съм сигурна,вече и ти казваш,че не ме разбираш.Само не ми излизай с приказките,че всички неразбрани били гении и бунтари,защото вече и аз не ти вярвам.Но все пак благодаря за утехата...Не искам да си призная,толкова много не искам да си призная,но ми липсваш.По нашия си начин.Както винаги.Или,както винаги...преди.Знаеш,че никога не съм се залъгвала или успокоявала.Обичам истината в себе си.Каквато и да е тя.Моята истина,която никога не се опита да скриеш от мен.Истината.Нали за това всички се борят...И ти ще ме попиташ сега-за какво аз се боря вече.Но защо ли питаш като знаеш отговора...И двамата знаем,че всичко изгуби стойност.Всичко извехтя,спря да блести.Да,никога не е блестяло,но каузата го караше...Не знам за какво се боря вече.Или по-точно това нещо не си струва вече.Идеалиста никога не се променя,ще кажеш ти...Но и двамата знаем,че всичко избледня...И пламъкът,и идеята и мисълта,точно както и миналите 3 години...Какви бяхме,а какви сме сега.Каква съм аз сега.Знаеш,че носталгията е "тъпо" нещо.И като такова не искам да му давам глас.То няма право да ми дава чувства,които аз отричам да усетя пак сега.А за спомените до болка ти е ясно,че сега те изглеждат хубави.И вярвам,че са били,но тогава също сме смятали,че времето болеше.А сега какво е,а...Може би ще се смеем на всичко това след още три години.А,може би не...Променили сме се.А дали аз ще се променя отново...Подскажи ми.Както преди.Както,преди да се изгубя последно.Ти знаеш всичко,нали...Както някога...