Да.

Хмм.
От кога не съм писала по това време.Или спя или се правя,че уча.Но сега съм в почивка от всичко друго.Напоследък бягам от философските въпроси и мисли.Достатъчно голяма и пораснала се чувствам и без това.Моето време бавно отминава.Намирам се за по-сериозна също.Мога да греша,кой знае.Всичко е така различно от преди.Въпреки че напоследък наистина не ми остава време да мисля за мен и мястото ми в света.Училище,изпити,есета,всичко ми замайва главата и не ми се мисли за другите неща.Но не е да кажеш,че не си същия човек.Аз съм си аз.Малко по-сериозна,отнесена,забързана и спокойна междувременно да едни неща.Очакваща и не.Спомняща си и не.По-добре не,кому са нужни спомените.Пфф.Но наистина се чувствам леко пораснала.По-различна.Или може би примирила се с някои неща.Нормално,след толкова години борба с всичко и всички,е време за почивка и мир.Не искам да правя повече анализи на себе си.Преуморих се.Много неща не са същите.И това е.А аз не обичам промените особено.Никога човек не знае за добро или за лошо са.Какво изглеждат,а какво всъщност са?Кой би могъл да ти каже...Но е истина.С годините носталгията към миналото се увеличава.Или по-точно идеализирането му.Ненужно и грешно.Но.Така са устроени нещата...Леко се въртя в кръгче.Леко.Но нямам нищо напротив.Очаквам.Искам.И,да мога.Всичко рано или късно започва.
Загледай се в небето.Облаците.Листата по земята.Вятъра.Почувствай света наоколо.

грийн пийс.