Не искам това де е някой от моите предпочитани мело драматични постове,но винаги се случва така.А аз пиша,каквото мисля,което не помага особено.Но.
И така...
Винаги с промяната в сезоните,идва и промяна с усещанията и всичко останало.Някак си знам какво е било миналата зима и че едва ли ще бъде същото.Не,че искам да е,но просто знам,че няма да е.Някакво такова чувство,което ти подсказва разни неща.Вярно е,че съм си фаталист,колкото и да не искам в дадени моменти,но просто усещам...А каква зима ще бъде не знам,но ми липсва спокойното,сигурното усещане.Странно е за мен.Липсват ми и някои неща,някои хора.Или пък не.Но всъщност да.Различните неща по нов начин не ми харесват особено.Никога промяната и новите неща не са по-хубави,нито по-добри за мен.Идея си нямам защо е това,но не искам повече негативни промени.
Е, кой знае.От твърде много мисли няма полза.От твърде много чувства също.А и двете имам в повече...Така и не разбрах защо някои неща се случват по определен начин.А искам.А може би да стане по-добре.Скоро...Кой знае...
***
I want my peaceful moments,
I want my shiny warm feelings,
I want it back,
Where is my old rucksack full of sweets and light?
Can you find the wonderland?
***
4 comments:
"Take all that you have
and turn it into something you were missing
Somebody threw that brick
And shattered all your plans"
Точно за случая..
И да,добре,че са Brand New и ти.
Ей това Неизвестно плаши всички ни, но още повече ни плашат спомените от миналите неща, май.
Нека все пак тази зима да бъде по-хубава от миналата и малко по-лошо от следващата.
*гуш*
И аз на това се надявам,мерси много =) *хъг*
Post a Comment