Тя.

Тя разбираше и същевремено не до там.Откриваше малките неща всеки ден.Преоткриваше себе си във всичко,което обичаше истински.А странно или не,тя се стараеше списъка да не е пълен с много хора.Дали се страхуваше от това,или не,е трудно да се каже.Но знаеше,че нищо не е каквото изглежда.Нищо не е каквото си го представяш.И да,рядко се събуждаше с усмивка.Може да се каже,че рядко се усмихваше като цяло.С годините тя бе премерила думите си.Не говореше много.И не обичаше.Често не знаеше как да започне разговор.Често не знаеше,че може да каже много.Колкото и малко да казваше,колкото и малко да се усмихваше,тя знаеше,че това е тя.Не подлагаше на съмнение причините за това.Тя беше напълно сигурна,че дори и малкото е истинско.И нейно.Трудно и беше да се усмихне,когато не и беше до това.Трудно и беше да разбере и свикне с това.Но най-трудно и беше да се опита,да живее с това,без да го променя.Не че не е искала или опитвала.Дори е успявала.Но,както тя казва,не е там въпроса.Стриктна към истината,тя мрази да лъже.Толкова смешна изглежда сама на себе си,когато го прави.Дори се чуди как и вярват.Тъй като тя не е добър лъжец.Мислите и препускат бързо,в галоп,неотклонно.Причини,последици,причини.
Въпроси,отговори,задънени улици и пак въпроси.Отговорите са редки.Но тя ги преценеше и не им вярваше много.Както вероятно не вярва на самата себе си.
Силна или слаба,тя все още се пита...