Днес осъзнах,докато слушах любимото си радио в колата и преглеждах стари смс-и от 9 клас,че не искам да се връщам на 15.Странно,тъй като до вчера мислех така.Но днес някак си ми се изясни всичко.Всяко нещо има своето място,за да го преминеш,изживееш и намериш друго,в следващия период от живота си.Живот.И не,няма да цитирам Вапцо този път,че и без това ме боли главата от него.Badly. Наистина се радвам,че стигнах до това прозрение.Не знам какво точно ме е задържало на 15,но сега знам,че не е нужно да се връщам,защото не всичко е било така хубаво.И,колкото и странно да звучи,е изглеждало изкуствено,но на място.Нищо от тогава не може да се върне,защото се промениха,променят,и ще се променят тепърва.Кой знае как ще ми се струва всичко на 20 ... Дори е странно да го помисля.Но е факт и спирам да бягам в миналото,където търсех някаква жалка утеха в нещо,отдавна отминало времето си.Ето.Пораствам.Вече наистина.Няма "мостове",които свързват мен самата с предишното ми "аз" и с миналото.
И да.Страшно си е.
P.S: Waffle me.
2 comments:
леле, как го каза, че порастваш. ужас. тоест, яко е, но е страшничко xD но ти си дъ бест систър евър, соуу ще се справиш, аз знам <3
awwwww мерси сииииссс!!!Ти също,не забравяй <333
Post a Comment