Oh baby,baby,it's a wild world,it's hard to get back just upon a smile...
...
Дни и две седмици прекарани в гледане на Skins,слушане на песни от някои епизоди (и то все тъжните), водейки мълчаливи протести и караници с приятели и чудейки се много неща.Сънувайки кошмари,въртейки се в леглото и мислейки...Да те заболи главата направо от всичко това.Дори съчинявах стихове на сън.Жалко,че не помня точно редовете...Всеки мой септември е и различен и един и същ.С различни хора,с различни случаи,но с едни и същи чувства и мисли.Може би е време да спра да пиша тук,както някой вече направи.Защо аз да продължавам.Какъв е смисъла на поредните драсканици през екрана,които вместо читатели получават спам коментари на руски.Ще ми се да погледна в бъдещето.Точно сега.Просто някой да ме излъже.Не,че ще повярвам.Песимист до края.Е,поне Skins e с мен,каквото и да става и неговите оставащи 2 сезона...
Hallejuah...
And every breath we drew was Hallejuah...
2 comments:
Обичам септември. Мисля, че едва тия дни осъзнавам, че винаги съм го обичала. Макар че си мислех, че не харесвам есента. Още не знам дали я харесвам. И при мен може да се каже, че "всеки мой септември е и различен и един и същ".
А пък Wild World е много хубава песен.
Надявам се това да е малко по-добро от спам коментар на руски. На мен ми харесва да чета блога ти.
Благодаря ти,че намираш време да го четеш и вметнеш коментарче =) Есента е доста confusing сезон и май не обърква само мен.И определено е по-добре от руския спам xDD
Post a Comment