Пореден ден гледайки как слънцето залязва над морето или океана или каквото и да е там.И дори все повече да ми се иска да го последвам и видя отблизо,то пак няма да е моето си море...Пак ще е това странното,кристално синю...Дори мисленето да спре,дори и скритата болка също,нищо няма да се промени.Аз няма да се променя.Няма повече да пренебрегвам себе си за да се впиша в нещо,което не съм,не принадлежа и не искам да бъда.Не искам да бягам повече от себе си в името на нещо,което ми се изплъзва бавно и което може да провали всичко.Но кое ли е това всичко...мечтите ми или плановете ми,те едно и също нещо ли са или различно.Залагам на второто.Но дали то залага на мен.Дали плановете ми,които не са изцяло огледало на мечтите ми,ще ме предадат или приемат.Дали аз ще помагам наистина на другите или това ще си остане поредната глупост породена от нищото в мен...Дали това наистина си заслужава и моята 'метаморфоза' в някакъв 'scientist' си струва...
I do not know. Probably I will never know. The question is will I still accept it and live on it...or escape and follow myself.If I know what my real self is...
...But I still haven't found what I am looking for.
...
8 Jan 2011
Make me fly or make me learn how not to try.
/P-a-i-n-f-u-l/
...А си мислех,че мога да летя.
Да летя или да се приземя все едно никога не съм откривала нищо и никого. А аз го направих,но някак си вече не мога отново.Един път като че ли ми стигаше.Предостатъчно.Всичките онези безброй много пъти,когато си мислех,че губя себе си са били нищо особено в сравнение с момента,когато усетиш истинска празнота,която съм си я причиняваш...И знаеш,че няма да се запълни в определен срок от време.А,ако някой ден се запълни,тогава осъзнаваш,че нещо в теб се е пречупило и не е редно да е.Кръг.Твърде много се изписах за това,но то няма да се промени,може и да спре,да се преглътне и т.н,но не изчезва.Аз не искам да изчезне.Не искам да се променям повече,от колкото вече го направих.Всичко има някаква цена,но дали тя се оправдава,едва ли ще разбера скоро...Едва ли ще видя отговора на най-терзаещия ме въпрос.Но най-нелепото е да го видя,и да не му обърна внимание,защото ще бъда заровена в несъществуващи неща.Дали е грешка,дали мисленето,че е греша е грешка сама по себе си...?
Не очаквам да разбера сега,нито утре.Но се надявам да узная скоро,защото е време да изляза от кръга и от гонитбата със себе си,миналото,настоящето и бъдещето.
...
...А си мислех,че мога да летя.
Да летя или да се приземя все едно никога не съм откривала нищо и никого. А аз го направих,но някак си вече не мога отново.Един път като че ли ми стигаше.Предостатъчно.Всичките онези безброй много пъти,когато си мислех,че губя себе си са били нищо особено в сравнение с момента,когато усетиш истинска празнота,която съм си я причиняваш...И знаеш,че няма да се запълни в определен срок от време.А,ако някой ден се запълни,тогава осъзнаваш,че нещо в теб се е пречупило и не е редно да е.Кръг.Твърде много се изписах за това,но то няма да се промени,може и да спре,да се преглътне и т.н,но не изчезва.Аз не искам да изчезне.Не искам да се променям повече,от колкото вече го направих.Всичко има някаква цена,но дали тя се оправдава,едва ли ще разбера скоро...Едва ли ще видя отговора на най-терзаещия ме въпрос.Но най-нелепото е да го видя,и да не му обърна внимание,защото ще бъда заровена в несъществуващи неща.Дали е грешка,дали мисленето,че е греша е грешка сама по себе си...?
Не очаквам да разбера сега,нито утре.Но се надявам да узная скоро,защото е време да изляза от кръга и от гонитбата със себе си,миналото,настоящето и бъдещето.
...
5 Jan 2011
Give me candies and I will throw them to you,cause this is what I do.
...
Наскоро не съм писала,за да споделя колко ми е омръзнало [в-с-и-ч-к-о].
Понякога се чудя (понякога ли?всяка седмица) в какво се забърках,къде ми беше ума (който очевидно го няма) ... Всичко нова въобще струва ли си.Да има някакви плюсчета в цялата картина,но другото? Не е като да не съществува и не е като да излизаш с осигурен билет за всичко невероятно,бляскаво и неспирно щастие.Не е.Може и всъщност след тези 3 години (ако оцелея някак си) да ми е пак също толкова зле,колкото и сега.И тогава какво? На какво ще се надявам? На Апокалипсиса,който упорито отказва да дойде ли...Или на някакво чудо,което няма причина да се случва тоцно на мен.Всичко е някакъв кръг.И да,харесва ми.Но,достатъчно много ли за да покрие останалото?Това е въпрос,който все още не мога да открия с отговор,а времето си минава и аз стоя на едно място-нито да съм го приела на цяло,нито отхвърлила.И всичко това е свързано с другите и тяхното шибано мнение,което но ме интересува ни най-малко,но не е останалите.И какъв е смисъла от цялата работа?Никакъв.Той никога не го е имало и няма и да има очевидно.Главата ми е пълна с какви ли не неща,като 90% от тях са притеснения и очаквания и проблеми.А е излишно да казвам,че дълбоко ми е омръзнало от това.Искам си спокойствието,което май ще остaва перманентно от моя живот и май трябва да свиквам с това.Но как,като можеше да е различно.Дори да не беше,имаше надеждата да е.Винаги я има.Винаги го има питането :Какво,ако..? Но това е.Ти или искаш или не искаш нещо.Най-накрая избери страна и пристани да ходиш от полюс на полюс,защото ми писна.Много.Безкрйно много,щом чак прописах в този умрял блог.
***
..Get yourself together,cause I will do it instead of you.I will take the fucking decision and then you will be angry only and only at yourself.Cause,really,you are the guilty one.Always.You and your thoughts.You are your decisions,you and your dreams.Blah blah.I am sick of them.I am sick of your non-stop inner complaining and wondering.
Stop it,before..I come unstoppable.
...
Наскоро не съм писала,за да споделя колко ми е омръзнало [в-с-и-ч-к-о].
Понякога се чудя (понякога ли?всяка седмица) в какво се забърках,къде ми беше ума (който очевидно го няма) ... Всичко нова въобще струва ли си.Да има някакви плюсчета в цялата картина,но другото? Не е като да не съществува и не е като да излизаш с осигурен билет за всичко невероятно,бляскаво и неспирно щастие.Не е.Може и всъщност след тези 3 години (ако оцелея някак си) да ми е пак също толкова зле,колкото и сега.И тогава какво? На какво ще се надявам? На Апокалипсиса,който упорито отказва да дойде ли...Или на някакво чудо,което няма причина да се случва тоцно на мен.Всичко е някакъв кръг.И да,харесва ми.Но,достатъчно много ли за да покрие останалото?Това е въпрос,който все още не мога да открия с отговор,а времето си минава и аз стоя на едно място-нито да съм го приела на цяло,нито отхвърлила.И всичко това е свързано с другите и тяхното шибано мнение,което но ме интересува ни най-малко,но не е останалите.И какъв е смисъла от цялата работа?Никакъв.Той никога не го е имало и няма и да има очевидно.Главата ми е пълна с какви ли не неща,като 90% от тях са притеснения и очаквания и проблеми.А е излишно да казвам,че дълбоко ми е омръзнало от това.Искам си спокойствието,което май ще остaва перманентно от моя живот и май трябва да свиквам с това.Но как,като можеше да е различно.Дори да не беше,имаше надеждата да е.Винаги я има.Винаги го има питането :Какво,ако..? Но това е.Ти или искаш или не искаш нещо.Най-накрая избери страна и пристани да ходиш от полюс на полюс,защото ми писна.Много.Безкрйно много,щом чак прописах в този умрял блог.
***
..Get yourself together,cause I will do it instead of you.I will take the fucking decision and then you will be angry only and only at yourself.Cause,really,you are the guilty one.Always.You and your thoughts.You are your decisions,you and your dreams.Blah blah.I am sick of them.I am sick of your non-stop inner complaining and wondering.
Stop it,before..I come unstoppable.
...
Subscribe to:
Comments (Atom)