Пореден ден гледайки как слънцето залязва над морето или океана или каквото и да е там.И дори все повече да ми се иска да го последвам и видя отблизо,то пак няма да е моето си море...Пак ще е това странното,кристално синю...Дори мисленето да спре,дори и скритата болка също,нищо няма да се промени.Аз няма да се променя.Няма повече да пренебрегвам себе си за да се впиша в нещо,което не съм,не принадлежа и не искам да бъда.Не искам да бягам повече от себе си в името на нещо,което ми се изплъзва бавно и което може да провали всичко.Но кое ли е това всичко...мечтите ми или плановете ми,те едно и също нещо ли са или различно.Залагам на второто.Но дали то залага на мен.Дали плановете ми,които не са изцяло огледало на мечтите ми,ще ме предадат или приемат.Дали аз ще помагам наистина на другите или това ще си остане поредната глупост породена от нищото в мен...Дали това наистина си заслужава и моята 'метаморфоза' в някакъв 'scientist' си струва...
I do not know. Probably I will never know. The question is will I still accept it and live on it...or escape and follow myself.If I know what my real self is...
...But I still haven't found what I am looking for.
...
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment