Make me fly or make me learn how not to try.

/P-a-i-n-f-u-l/

...А си мислех,че мога да летя.
Да летя или да се приземя все едно никога не съм откривала нищо и никого. А аз го направих,но някак си вече не мога отново.Един път като че ли ми стигаше.Предостатъчно.Всичките онези безброй много пъти,когато си мислех,че губя себе си са били нищо особено в сравнение с момента,когато усетиш истинска празнота,която съм си я причиняваш...И знаеш,че няма да се запълни в определен срок от време.А,ако някой ден се запълни,тогава осъзнаваш,че нещо в теб се е пречупило и не е редно да е.Кръг.Твърде много се изписах за това,но то няма да се промени,може и да спре,да се преглътне и т.н,но не изчезва.Аз не искам да изчезне.Не искам да се променям повече,от колкото вече го направих.Всичко има някаква цена,но дали тя се оправдава,едва ли ще разбера скоро...Едва ли ще видя отговора на най-терзаещия ме въпрос.Но най-нелепото е да го видя,и да не му обърна внимание,защото ще бъда заровена в несъществуващи неща.Дали е грешка,дали мисленето,че е греша е грешка сама по себе си...?
Не очаквам да разбера сега,нито утре.Но се надявам да узная скоро,защото е време да изляза от кръга и от гонитбата със себе си,миналото,настоящето и бъдещето.
...