Живота продължава...истински щастлив!

Вчера бяхме на море...Водата беше кристално чиста,въпреки че бе леко хладничка.
Линди заминава при баба си за цяла седмица,и аз пак ще се чудя какво да правя...Тя ще ми липсва много,а и няма да мога да и пращам sms-и ,заради малкото ми пари в картата...Но не искам да говоря за това,защото връща спомени,които ме карат да плача.А аз нямам повече сили за това.Напоследък си случиха доста неща,някои от тях твърде шокиращи и ужасни,не само за мен.Все още не мога да повярвам на това.Твърде е болезнено,затова просто няма да напиша какво е то.Не искам след време,препрочитайки дневника ми,да започна отново да усещам тази болка...Знам,че едва ли някога ще забравя,случилото се...Никога.Поради тази причина не искам никога повече да се влюбвам,защото боли...твърде много,не просто някаква детска авантюрка...Но не искам да говоря за това.
Ще се постарая да продължа напред,защото така трябва.Ще мисля по-позитивно и ще бъда по-силна.Не мога повече да страдам,стига вече с тази депресия...Всичко ще бъде наред.Аз ще бъда отново щастлива.Имам право на това!
Живота продължава...по-прекрасен от всякога!