Така...върнахме с мама от София.Пътя беше дълъг...lol.Всичко мина нормално.Купих си нова блузка и потник,но потника е за мама. Блузката е с дълъг ръкав,вишнева =р и с качулка,не ми е тясна.Абе,готина си е!Сега съм тук и ще напиша нещата от снощи:
Снощи наистина бях доста разстроена,и това си личеше.Изкъпах се и си легнах що-годе рано.Но не издържах и си разплаках.Знам,че няма да мога да се справя сама.Знам го.И знам,че трябва,но не мога.Твърде съм емоционална и разстроена и объркана,за да приема самотата отново.Така е,не искам да съм тъжна,но съм...Не искам да се чувствам самотна,но...съм.Преди се надявах,очаквах,че с времето,някой ден това ще се промени,но надеждата все някога се губи.Не знам дали съм я изгубила напълно,но определено не очаквам вече "нещо".Спирам.Вече спрях.Примирявам се.Вече се примирих с това.Както и да е.Благодарна съм за Л.,но и знам,че и тя има свой живот.Започва ново училище, и така...Едва ли ще има време за мен.Затова другата седмица трябва да свикна с това и да го преодолея.Ще се опитам.Надявам се,че ще се справя и издържа,тъй като нямам избор.Все още,чувствам,че има още за много неща да пиша,за да се почувствам по-добре,но няма начин да свърша.Никога не се свършва...Такъв е живота.В повече случаи нямаш шанс...А дали аз имам?!
No comments:
Post a Comment