Отново в депресия...

Днес отидох до пощата с мама да получа колета от Линди.Съдържа малко,сладко,плюшено мече и писмо.Честно да си призная...искаше ми се в писмото да бе написано нещо повече...Имам предвид,излети повече лични неща,чувства за нашето приятелство и така нататък...Знам,че звучи малко глуповато,но искам да чувствам,че принадлежа на някого,че някой ме обича и наистина държи на мен...Знам,че обсебващото ми "аз" прекалява понякога.Но просто искам да преживея това усещане...И без това,мисля,че Линди е малко отдръпната от мен тези дни,особено сега,когато е при баба си.Днес и изпратих sms,за да и кажа,за колета и тя ми отговори...толкова дни смятах,че има проблем с мобилния си и за това не ми пише,но явно съм се излъгала...А и вчерашния e-mail...Усетих,че е малко отнесен.Не знам,може бе прекалявам,сигурно е така и съжалявам за това.За тази моя ужасна черта от характера прекалено много да се вниквам и анализирам всяко нещо...Не искам да е така,просто искам да усещам,че някой държи на мен( отделно от мама и татко). Това е нещо,което съм нямала и ми е било чуждо цял живот...това да имам истинска приятелка,която да ценя и обичам.Знам,че трябва да спра да разнищвам всичко толкова мнително,обаче не е лесно.Искам всичко да е ясно и по мое желание.Ще се опитам да не съм толкова мнителна и да не мисля прекалено много за тези неща...