Welcome to my mind,my world,my everything...

...Признавам,аз изгубих..много неща.Изгубих частица от себе си,от добрата ми половина предполагам.Изгубих и някого другиго.Но това е живота,едни се променят и забравят,а забравените им остава да си продължат.Има ли смисъл?Някой на тази планета може ли да ми отговори какъв е проклетия смисъл във всичко това? Може би имаше преди,но вече не.Вече не искам нищо,омръзна ми да очаквам нелепото,омръзна ми да съм това,което би трябвало да съм.Какво искам? Точно в този момент искам да забравя,искам да забравя всичко,абсолютно всичко.Да изтрия,дори хубавите спомени,та какъв е смисълът от тях,когато само те карат,да се чувстваш зле.Защо ти са,когато усещаш,че те са ти давали само илюзорни надежди,да очакваш през другото време пак да са същите,така хубави...Нека отговоря-нямат смисъл.Толкова кратко и ясно. Обзалагам се,че съм единствения човек,който иска да изтрие и приятните спомени...Уау.
Какво друго искам сега? ...да се въртя под дъжда без никого наоколо...
Друго? - да плувам в морето рано сутрин,когато се усеща утринната свежест и полъх.
Още нещо?...да се чувствам истински свободна,усещаща,че мога да направи всичко,което поискам,дори да полетя...
Последно? -Хората да престанат,да очакват от мен да се усмихвам през цялото време,без видима причина.Нека престанат да слагат някакви рамки,норми и етикети на всичко що видят.Може би тогава нещо ще се подобри,а може бе не..
Peace.

Ден с много изненади...?

Дълъг ден и определено супеееер!Иеее!
Да започнем...След училище решихме с Ел да отидем да гледаме завършващите на площада.Преди това се мотахме малко и тъкмо се запътвахме към центъра,когато започна истинския екшън =р. Вече,когато се снимаха,гледаха се,подаряваха си цветенца,меченца и подоообни...заваля.Не НЕ какъвто и да е дъжд,а то си беше цяла буря.Гърмя,трещя,святка се,доста плашещо.Да сме видели сигурно около 3-4 рокли...и Н. Ооо...той беше направо страхотен.С шапка в стил Pete Doherty,кариран костюм...сигурно той беше най-оригинално облечения,поне от това,което успях да видя.В цялата тази суматоха едва се намерихме в тълпата..Аз бях само по тениска и пола,защото си забравих ризата вкъщи,а пред чувствах,че ще завали,но какво да се прави.Като взе да става студено не знаех къде да се скрием.Първо застанахме под едно дърво,но там се усещаше доста дъжда.Затова започнахме да бягаме към най-близкото място,видяхме подслон близо един магазин,където преди пак се скрихме от дъжда.=р После,обаче решихме,че трябва да направим нещо,защото до стоим и чакаме не е едно от най-интересните неща.Тогава започна истинския спринт до едно кафе.Изчакахме докато превали,пих по един чай и бях готова за действие отново...Уау!
Погазихме малко из локвите и се отправихме към автобуса,като не пропуснахме да видим,нито веднъж (!) нашата "приятелка" Д. Но в автобуса видях,така наречения от мен X-factor,то първо беше X-men,защото ми приличаше на върколака от филма,заради косата.Но...сега е многооо по-готин,косата му е по-дълга и я носи по различен начин..Аааа и има много нежни и хубави очи...определено се е променил от преди месеци,когато го видях.
...Не ми се продължава с лошите новини от деня.Поне от нещата,които чух от новините сега,е тежко,особено за засегнатите от тази трагедия. Съжалявам,наистина е кофти да чуеш това,особено по време на празниците.Никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата,а какво остава да бъдеш сигурен,че познаваш хората около теб достатъчно добре...Някак си се замисляш колко е преходно и кратко всичко,след като чуеш за случилото се.Само да се замислиш колко много пъти се помислял и казвал лоши неща и желания,за които съжаляваш после.Но ядът или нещо друго не са оправдание...Винаги трябва да се замислим преди да кажем и пожелаем нещо.Винаги.Не правете като мен,не бъдете толкова емоционални и импулсивни.Не се подавайте на гнева...Е,не исках да звуча така поучително.Всъщност всичко бях замислила като приятен и забавен разказ от деня,но не за всеки дните са били хубави...Няма какво да добавя,а и не искам...Лека нощ на всички.И не на последно по важност и значение- МИР.

Cha cha xD

Нека започнем...Така наречения концерт за изпращането беше...скуукаааа.И въобще не беше 1 час,а 3 пъти по-дълго.И беше толкова,ама толкова горещооо,че още като си спомня,се изпотявам...Пфу! И все едно и също...
Какво друго от днес.Имаше лек дъждец с гръмотевици и светкавици,за това през това време четох книгата на английски.Започва да става интересна,само да не ме мързи да чета =р.
Напредвам с японския,поне мога за кажа Na ni? (какво?) Genki?(как си?) и едно от любимите ми фрази на японски- Dai jyo bu (Ок!) xD.
Ел. няма търпение да замине за Лондон още от 29 юни и ще се върне чак на 14 септември...
Тя много се радва и няма търпение,е аз ще си стоя в моя град и ще правя същите неща,както преди.Не но се оплаквам чак толкова.Изпълнена съм с доза оптимизъм и ентусиазъм,поне за сега.Имам си нещо като план какво да правя,повечето са съвсем нормални,като изключим японския...Имам приятното чувство,че няма да бъде чак толкова скучно лято =)
А г-на по физическо отново изкоментира защо пак не съм усмихната.Ъмм...нямам кой знае какво обяснение.Просто съм си такава,когато е забавно се смея,(дори прекалявам и започвам да се лигавя =р) а когато нямам повод не съм от тези вечно усмихващи се слънчица.Въпрос на изграден характер,може би..Вече не ми прави такова впечатление.Преди повече се впрягах,но какъв е смисъла да се усмихвам насила,това не променя нещо в мен.А от статията,която прочетох ония ден,усмихването на сила води до депресия.Така че...извода е ясен. xD
Me: I am so japanesse chick,arent I?
Lindie: No you are not. xDD
Me: ....

Това е за днес...Peace.

Oh...and you know how i feel

Физиката...Ах тази физика! Утре имаме първият час..а аз отново не съм учила.Погледах малко урока,но не съм учила с детайли.Но аз кога ли съм го правила..
Утре часовете ни са по 20 мин.Уау!Ще изпращаме завършващите тази година.Очаква се или голямо печене на слънцето под звуците на нашите "талантливи" певици,или другия вариант :да стоим под дъжда,отново да слушаме Black Velvet за пореден път,и да броя минутите до края(както винаги до сега).Поне не ме потиска,както концертчетата в детската градина и предното училище,правеха.Може би някои неща са се променели.Но все още,когато си спомня за тези така наречени празненства...не ми става особено приятно.
А и...френският език продължава да ме приспива.Имам чувството,че да 12 клас ще се побъркам с 6 часа седмично френски.Буууу!Не знам защо се получи така,ако оставим на страна факта,че всички ми омръзва светкавично бързо.Е,както и да е.Това е за днес.
Btw токи що най-неочаквано пуснаха песента на моите любимци Muse...на фона на кадри от футболни мачове.Но,по.важното е,че MUSE ROCKS!...
Мир.

O i shi i?

Е,вече поне ще знам,че някой чете това,което пиша.Не е ли страхотно?О,дааа...-.-
Ами какво да кажа как не понасям понякога някои хора или как въпросните хора не ме понасят...Може да разкажа кой ще направи следващата драма.О!Нека кажа аз!Аз!Аз!...Или да разкажа на моите така обични читатели как осъзнаваш какви са хората около теб и как те боли,че са такива,но си "затваряш очите" и продължаваш...само защото няма да е по-лесно като ги изгубиш.Самозаблуда.Фалш.Нека се надяваме,че поне не е лъжа...
Разказът може да свърши до тук,но може и да продължи.Ще се опитам да не прекалявам.Ще уча японски.Ще...погледна от другата страна,за пореден път.Няма да се усмихна насила,няма да се изсмея фалшиво и да,няма да избягам 300 метра дори за 1 точка. Тези,които ме познават,може бе ще открият смисъла в мен,а тези,които не...ще ги оставя да напишат още един коментар,както те си знаят.
Е,това е то мен за днес.Have fun guys.Enjoy your life ,dont waste it too much.Think about yout not-favourite Anne..And love her..or dont...Peace.

Ohh...speed? xD

Няколко реда за 10 мин. Не знам защо винаги сега идва настроението да пиша винаги,когато трябва да изчезвам със скоростта на светлината.Както и да,и без това никой не го чете. Е остана само класната по френски утре...Май е на половина..Лятото се задава,а на училището все още не му се вижда края.Всичко е някак си слънчево и весело,на вълната на SPEED! Хах...Give me what i neeed....YEAH! E,пролича си,че съм на друга вълна... Но не през цялото време,все пак не изневерявам на моето типично настроение,което вече добре знаем. =р
Е,времето бързо тече.Последни думи за финал...Беше ми приятно да прекарам тези безценни 10 минути с моите верни читатели.Поне вече имам обръщение,ако реша да напиша книга.Като стана въпрос за това,днес попаднах на историйката ми,която е на англ.Стигнала съм до 18 глава и за първи път като я чета ми става интересна,но не ми се започва нова част...Стига толкова,време е да ставам.Ще помисля да написването на продължение скоро...Мир.

Biatch? xD

Okay...writing sucks.And you guys all knoooow it,just pretend as you dont,but you know it.Anyway....This is http://fromyesterdayiwishyouwerehere.blogspot.com/2008/05/i-hope-love-will-find-way.html ... Go visit it...
Така...да преминем на нашия,добър,стар български.Това,което написах по-горе се отнася за блогът на една момиче...типично момичешки.Не че искам да кажа нещо лошо,но просто така ще излезе.Днес ще съм малко "анти-ангелче",надявам се моите верни посетители на блога,които разбира се нямам (!) да не си разочароват...(Обичам,когато съм толкова иронична).
И така нека шоуто започне! Малко е гадничко,но...нека не разваляме романтичните представи на тази госпожица...Все пак щом иска да бъде "emily strange poser",нека не и пречим.Е, а вие какви бяхте на 15. От типа "аз не съм типичното сладко хлапе,които не спира да се усмихва" или "Ах...колко е розово и сладко всичко,ама толкова е хубаво да се влюбен", а ? Разбира се ще си остане между нас...така че бъдете честни.
Yeah,yeah I know,Im bitch...xD
Това е...трябва да отивам да чета Паисиевата историица,ама...не ми е по-вкуса.Просто не мога да разсъждавам по нея.Лошо...а класната ми във вторник е точно по нея,Супер ,а?
Тръгвам...мир.

Лека нощ?

Xa!Back in the game.Yay.
Нека започнем.Нищо не съм правила днес освен да гледам филми и да дремя пред компютъра.Аз съм толкова,толкова...ъмм мързеливо същество. Опитах се да напиша статията си по английски,но се получи "недобре",което си е ужасно.Да се надяваме,че някой ще се постарае да ми поправи грешките,но не г-жата.Имам чувството,че съм си изгубила дарбата да пиша такива идиотщини на англ. Като че ли преди повече ги можех...Както и да е.
Нямам желание да уча.Имам толкова много и толкова класни ме очакват..А аз просто се чувствам толкова далеч от тях.Въобще не ми се мисли дори.Нямам настроение да се занимавам с тях.Толкова е скучно...френски..пфуу.И класна по литература,а аз дори не съм прочела цялата Паисева история..А за историята просто да не говорим.Да запазим мълчание...Как може да съм толкова мързелива и с тези ваканции става още по-зле...Искам да крещя.Не искам училище точно сега.Гадно е...И кое ли още не.Само да ги търсиш.
Е,това ще е.Много ми се спи,а ставането от тук ми се струва огромно усилие.
Мир.