The Confessions of my confused mind [Part 1] (let's hope there won't be Part 2)

И така...
Вчера беше хубав ден,може би твърде хубав за разлика от дните от седмицата.Бях позабравила нещата,които ме тормозиха.Емоционалното ми състояние беше по-уравновесено.Докато днес през деня бях малко заета и не си позволявах да мисля много.Но сега осъзнавах отново...и ми е криво и мъчно..Но така е трябвало да се случи.И аз съм си виновна,но смисъл да се въртя в този кръг-няма.Не искам да бъда емоционално обвързана с някого,когото не изпитва това,което аз бих искала.Няма смисъл дните ми да продължават по този начин.Цялото това "нещо" просто няма смисъл.Едва ли е имало и преди,заблуждавала съм се,че е наистина нещо стойностно,а всъщност желанието ми да бъде такова,ме е накарало да си въобразявам.Чувствам се толкова далеч от всичко.Някак си ми се изплъзва.Не искам да бъда преследвана от разминаването на желанието ми да бъда обичана от някого и истината,че не съм била от въпросният човек,и няма да бъда.И сега опираме на въпроса: как да забравя...Няма отговор.И няма да се опитвам вече да мисля такъв.Ще оставя нещата да следват своя път,ако въобще имат такъв.И това ще е.Изминаха 7 дни в опити да върна изгубеното,което всъщност никога не съм притежавала истински.Разликата е,че дори в заблуда,аз се чувствах добре.И сега самотната частица в мен дава надмощие.Борбата със себе си,няма да ми е за първи път.Какво ще е различното в този случай,не мисля че ще има разлика...Отново убеждението,че трябва да се изхвърли от живота и съзнанието ми нещо,което не ми донася вече нищо хубаво.Дали е тъжно или жалко,смешно...не мисля,че ще преценя добре.А и не е нужно.
Това е за днес.Дано следващата седмица да е по-хубава от тази.Нека просто се освободя от желанието да означавам всичко за някого...
*sighs*

About me...

Just a lil description about me =)

So...for the start.Im 16,i will be 17 in 14th november.I live in small stupid town,and i dont like the people there.Actually i dont like lots of things.Anyway.Im weird,strange and a person who people will say cold if they see me for first time.For the simply reason that i am shy,introverted and cant smile fakely all the time when im with people i do not like.And,yes,I know its not something good,but i dont really care anymore.Some years ago,it really bothered me that i am not so social and people just are not very close to me.But i hardly care about this anymore since I realized that this is ME and i like myself.Yeah,i dont love or adore myself,like to love watching myself in the mirror or taking pics of me.But i just got used to accept what i am.Its good thing,i think...Anyway.Im TOO MUCH EMOTIONAL PERSON!!I realllyyyyy hate this.You cant imagine how much.Just i get bothered and upset every time when people hurt me.Escpecially when i have feelings to them.I just get into depressions and cant get out of them easily.I love to read and draw and to spend time with my friends.They are not a lot.But i TRULY LOVE THEM!Even though some of them think that i ignore them.I do not,guys -.-. I just need them,they r my sunshines when im feelings lonely.Because i feel lonely a lot...I just need to be loved and i know i am,just smth in myself still cant believe it.I hate school,i hate all students there and teachers.Just because i see loads of hypocrisy all over myself and fake smiles and emotions.I hate when the students beg the teachers to high their marks,while i study hard to get my high marks.Im just feeling not a part of it.I have low confidence,thats for sure,but im trying to change it. I wish to say that im happy right now.But i just i am not.I have aaaalll the reasons to be happy,and i think i appreciate everything in my life.Just im in not very nice period.This summer was a CRAP!There were very nice moments,and it wasnt very bad,just i got through health and emotional pressures and experiences and im trying to learn from my mistakes.I just try to get over my feelings and emotions i have in this time.This month i met someone,to whom i opened my heart.He made me love him.He made me think about him all the time,he made me need him.I dont trust people easily.But with him i felt as he is part of me...Im not gonna write about him and so on.Just i was hurted...again.And i hope its not gonna happen soon.I know that this is the life and that its normal.But for me is not since this is my first real crush to a boy,and i cant get over it easily.I just know that he hurted me and i cant forget.I hope i will,because i dont want to be like that every day.Well i know,i wrote really much things,but no one makes you read them,if you dont want.This is me,my life,my world and my mind.=)
I hoped you enjoyed your stay.rofl.

I must go on...

Иска ми се да те мразя,но толкова те обичам...Трудно е да се повярва,че го казвам аз.Вярвах ти,но излиза,че си се само заблуждавал,а това повлече в мен на дъното,на което съм сега.Да искам да си с мен,но стореното не се забравя.Каквото и да правя,мисля,чувствам...все си ти.Любовта ми не престава,каква досада,а твоя лик не знае забрава...Да пиша в рими не ми помага,нито пък ще ме върне при теб,дори и да искаш-няма.Но ти не искаш,така че аз остава сама,с болка и тъга.Банално звучи,и аз до вчера мислех така,но днес нищо не изглежда,както преди.Не знам дали да се опитам да поправя пак нещата,като всеки път или да продължа напред...без теб.Сложи ти финала,а аз не спрях да се опитвам да възвърна любовта...
...И ето,виж ни сега.Опитвайки се да обърнем гръб нещо,което още в нас гори.Но свърши се.Отрече се ти от него,и сега от чувствата-само ни боли.Е,това е.Няма повече какво да добавя....Връщане назад няма.
...

Love is a lie and i will never beleive in it again.

Какъв прекрасен ден само...
Започнал с истерия,тъй като се опитах да избегна атаката на паяка,който видях в хола,но не се получи.Аз се разпищях,разревах и изпаднах в паника,както често става,когато видя тези гадини наоколо.Просто ги мразя...колкото и смешно да звучи...След това не се случи нещо хубаво.Не,че е нещо ново.Странно,а хората винаги показват това,което са.Рано или късно...Но така е,за голямо съжаление хората не са това,което ни са иска да са.Както обичайното,просто ще се опитам да забравя за пореден път всичко...Колко хубаво щеше да бъде,ако беше толкова лесно,но не е.Няма смисъл да пиша повече,а и не мога.Всичко е твърде много...Трябва да се сложи край,а аз нямам сили за това,та кога ли съм имала.Може би някой ден ще съм по-добре,да се надяваме много по-добре,от колкото сега.
Да не говорим и че,компютъра ми се ъпдейтва от само себе си с някакъв Windows Pack 3,и после нещо се получи някакъв error...
А сега пък след всичко това тон колоните ми издават някакъв шум и не мога да слушам музика...
Това е просто един чудесен ден и всичко е мноооого хубаво.Уау.
...

P.S: I dont know what to say

Aloha!
Нищо ново...все същото,може би малко по-добре.Да се надявам,че настинката ми ще поотмине съвсем скоро време.=)
Проблясъци на оптимизъм...
Но да не се залъгваме,песимистът в мен никога не се предава xD.
Завърших най-накрая натюрморта,който ме поизнерви.Но и не само той..
Както и да е.
Чете ми се книга,но някоя наистина интересна,а не само да убиване на времето,което въпреки скуката така и не ми стига...Кофти е,че ваканцията свърша.Не ми се иска да е толкова скоро.Нямам никакво желание да започвам досадното,стресиращо даскало.Макар че това лято не едно от най-хубавите.
Всичко така обожава да се променя.До ония ден беше едно...сега друго.Но е така,никога не вярвай на обещания,защото те никога не могат да се спазят...особено що се отнася за чувства.Всичко трае един ден...
Не,че до сега не го знаехме..
Пиша нелепи неща.Но за съжаление не мога да го променя,а и не мога да спра.Хах.
Все пак не всичко е толкова лошо...Има и много хубави неща в света,около мен.
Хмх,някой трябва да ме спре от писането на глупости.
Явно не..

*sad sighs*...

...Болна съм все още...и не съм по-добре.Хич даже.
Чувствам се ужасно.
Боли ме главата,корема..и тая непоносима жега.
Д.п.р. отново...
Какво щастие само.
Всичко е толкова противно,мрачно,негативно.
Край...
Просто...не мога повече.

***

What an unhappy day...

Навън вали и гърми...А много по-добре щеше да е,ако само си валеше.
Вчера бях на море и днес ме бори гърлото,носът ме подсмърча,а очите ми са зачервени и неприятно усещащи.
Подстригах си косата с около 4 см,но като че ли преди повече я харесвах,въпреки че беше нацъфтяла до няма и къде...
В момента си зареждам МР4 и слушам дъжда,по-точно се ослушвам за гръмотевици.
Мисля да почета малко,да свърша "Прекрасният нов свят" и скоро да си потърся друга книга,тъй като не улучих с взимането от библиотеката на "Воденицата на река Флос"- скучна ми е.Има много детайли,които не ми са много по вкуса.А като знам колко трудно е да намериш подходящата книга...
Както и да е...боли ме показалеца на дясната ръка,обелих си кожата около нокътя...И спирам с детайлите.Ама си е кофти чувство.
Трябваше да довърша рисунката от петък,но очите ми и самата аз не сме в подходящото настроение и готовност за себе отдаване на изкуството. =/ Надявам се,че утре ще съм много по-добре ....
И Т. не е в най-доброто си настроение и ден...като мен.Въобще този ден не е от хубавите...
*sad sighs*
Това е...
Адиос.
Мир...

~Confusion~

Направих го днес....Уау!Хмх...

I took my love down to...Violet Hill

Сънувах,че моята банална историйка The Black Velvet е станала една от най-четените и,че дори има коментари О.о. Но истината е,че е толкова смешна и жалка,че никой дори не си прави труда да я чете.Все пак ги разбирам.
Снощи си легнах в 2,30 часа сутринта,с блестящата идея на другия ден да направя това,което обичам (освен четенето и Интернет,към които съм пристрастена) а именно-рисуването.И се получи добре.Въпреки че все още рисунките ми не са плод изцяло на моето въображение,но искам да придобия повече техника и тогава...Както и да е.
Сега мисля,че ще е добре да направя нещо на Corel Painter,ама без идеи не става много сполучливо...И без това няма какво да правя.Тарас ще заминава този месец =((( Ще ми липсва,ще мога да говоря с него само през почивните дни,ама кой знае...ако се промени и вече не е същият,университети и промяната на средата и хората променят човека до някъде.А ще бъде голяма грешка да се промени...Може би звучи малко егоистично,защото сега той е като мен,със сходно мислене и начин на живот.А ако стане като другите ще го изгубя...А за него ще е по-добре да не е като мен.Всеки човек ще е много по-добре,ако не е като мен и него.Но,въпреки всичко не искам да се промени към мен.Странен си е,ама...кой не е =)...
Наистина искам да правя нещо значимо,но и да ми харесва.Защото и банковото дело може да се каже,че е важно за развитието и т.н.,но е у-ж-а-с-н-о!Не е за мен.Много малко неща могат да бъдат казани,че ми харесват.На мен почети нищо не ми харесва,особено,ако се включват цифри,кафета или клубове =/
Това е поредното безсмислено бръщолевене,но и без това никой не го чете.Разбира се кой не би се порадвал на факта,че някой чете глупостите му,но не и моите xD
Май ще е това за сега.Днес имам странното желание да пиша,но проблемът е,че няма за какво,поне от моето ежедневие...А,колкото до емоционалното ми състояние-все същото...xD
Peace.

Whatever Annie's mind brings,you will never want to be there..

...Im miles from where you are,I lay down on the cold groud,I pray something picks me up and sets me down in your warm arms...
Тази песен ми се върти в главата от дни...Толкова е въздействащо,особено в моя случай....
Кратките публикации не са по моята част,но не е чак толкова лошо..Нали?