И сега накъде...

Когато съм щастлива,се чувствам на 15,а когато съм разочарована,преплетена с проблеми и тревоги,съм на 18...

***
Негово Височество: Щастието.
Какво за него?Че е кратко,рядкост,безценно,ценно,истинско,илюзорно...

И моя светлост или тъмност (?) : Аз.
Страдаща,че е възможно да не се докосне до горе споменатото височайство.Страхуваща се,че няма да получи това,което иска.Поради тази причина и много други,тя не иска много.Не е искала толкова силно много неща.И сега го прави.Въпреки че е объркана,тя иска и се надява.На доста хора може да им се стори жалко.Но за нея,мен,е шанс.Нещо повече от шанс.Нещо повече от прищявка?Нещо,което може да промени живота й,или поне да промени посоката му.Може да я направи щастлива,да открие своето място.Моето място.Нещо,в което вярвам.Последен влак.Последна надежда.Иначе няма да има смисъл.Ще изглежда празно,неразбрано.Тя-аз не иска повече това.За това си иска своето,макар да вижда как то увяхва,избледнява,отива.Далеч от реалността и нея.Далеч от щастието,може би..
Може би.

***

Как?

Няма. Н и щ о.
Не вярваш?
Повярвай.

Странно как един час прекаран в четенето на една,хм...книга,може да ме хвърли на друга вълна и съответно на друг бряг.Или е просто от настинката,или каквото там имам от вчера.Може би просто е от адското,пронизващо главоболие от сутринта.Или от петък.Днес сме петък,нали?
Интрестно е чувството,че искаш да си някъде другаде.Място,където уж ще се почувстваш друг.Различен от сега.Недостижимо.Наблюдавайки как леко се превръща в единствена опция.Сякаш няма други,които ще постигнат същия резултат.Чакайки.Нещо.Или пък бягам?Нещо,което не ми е по принцип присъщо.Не бягам от проблеми.Или поне преди не го правих.Проблеми?Нима ги смятам за "проблеми"?
Е.
Главоболието налага неподходящи мисли.
А аз какво налагам?Хм,болки в главата.

И все пак.

Не мисля.
Не мислиш ли?
Не.
Добре.

Капризна.Раздразнителна.Спяща.Сънена.Прочела близо десет глави от скучна книга.Все пак е геройство.Необезпокоявана от факта,че не съм научила текста за презентацията.Поне за сега.Ще очаквам това да се промени утре,някъде около третия час.Мразеща часа по физкултура.Все така пламенно и вечно.
Неразбираща и едновремено разбираща-нищо и всичко.Но както и да е.Дори не знам защо все се връщам към миналото.Не знам какво е това при мен,все да свързвам неща,хора,спомени,сезони,когато са безвъзратно отминали.Безсмислено.
Just let it go?

Заблуждение и

Чаша лимонов сок.
Препоръчително-достатъчно кисел.
В ръце тетрадка,пълна с думички.Септември щял да бъде май.Май за това се говори.Експресионизмът,та експресионистичното в поемата.Не,че го улучвам особено.Нито пък плана в тетрадката ще ми го налее в главата.А тя е пълна с мисли.Не толкова объркани,колкото отнесени и изморени,като мен самата.Напоследък.Част от тях заети с размисли върху сцени от филма.Въпросния Farewell Atlantis,който гледах днес след закуска.
Втренчена в празната опаковка на нещо си с кокос на бюрото до екрана.И пак мислеща.Този път и аз не знам за какво.Просто бягане от майския септември.Предполагам.
И промъкващи се стихове от песни.Мисля,че беше на The Killers...

...It's not so bad,it's not so bad.

А де.То било лесно.

Непрестанните въпроси

са едно нещо,но да стават повечко напоследък е друго нещо.
Как мога да намеря подходящ,и най-вече правилен отговор на всички?...
Дали ще е тест или обичайните всекидневни въпроси,които изникват от нищото.А нищото е необятно.Наистина отговорите не са нещо лесно.За мен.Независимо какви са.Дали да отида на въпросната "екскурзия",или пък не.Как ще реагират всички на това.Какво значение ще има,ако отида или не.Или пък защо от два дни насам имам температура вечер,и тя става по-висока днес.Въобще означава ли нещо,или...не?
Кой може да ти каже.Кой в днешно време казва това,което мисли.И искаме ли въобще да го чуем.Поемаме ли риска да чуем това,което не ни харесва.Аз искам ли това?
Струва ли си да уча по Свят и личност,въпреки че нямам утре по програма,а чак в петък.
Толкова ли е..."lame" и "тъпо" да препрочитам моменти от Breaking Dawn,само защото ме успокоява и развлича.
И още,и още.

Странно отново

просто да си стоя,след първия ден на училище.Един от редките следобеди и сигурно последния,в който не съм погълната от поредния урок по история или непосилните за мен задачи по мат.А вместо да се радвам,да се чувствам свободна...Все пак имам свободна вечер!Но...не.Сякаш не ми пука,а на мен ми пука честно казано.Прекарах в сън 3 часа и дори не ги усещам.Все едно не се е случило.Сякаш не са се случили много неща.Не знам дали е някаква емоционална дупка,или последица от първия ден,но не чувствам нищо.Не съм свободна.В истинския смисъл на думата.Никак.Имам нужда от нещо.Усещам някаква липса,а не мога да разбера от какво.А аз винаги знам отговорите.Но винаги не е сега.
Честно? Не знам какво да правя.Н е з н а м.
...А знаех.
I am not falling.Not on pieces.
Tell me this again.
Again.
Okay,I may believe you now.

18 Candles

...And you are supposed to be grown up. Mature.Strong.Independent.Intelligent.We suppose too.We hope too.

18 candles,
...and you are different one.Or not.Not a child.Or still one.Mystery.Even for yourself.It doesn't really matter.Just keep on holding.Everything.Going.Like before,like always,like you,me,us,they.Never ending.Just keep a track.
...and live.

Не можех

да не напиша нещо днес.Нещо.Днес.Няколко неща.Но днес.Всичко е светло,топло и силно.Днес.Е,добре спирам с повтарянето.
Да се щастлив не е толкова лошо чувство все пак.Да не четеш нищо днес също.Да заспиш,слушайки Muse в колата.Полета,листа,жълто,дървета,морета,пясък,снимки.И аз.Там.
Синьо,синьо и истинско.

...take me back to the start.

And then he thought

"What a lousy Earth!How many families hungered for food they could not afford to buy?How many hearts were broken?How many suicides would take place that same night,how many people would go insane?How many cockroaches and landlords would triumph?How many winners were losers,successes failures,rich men poor men?How many wise guys were stupid?How many happy endings were unhappy endings?How many honest men were liars,brave men cowards,loyal men traitors,how many sainted men were corrupt,how many people in positions of trust had sold their souls to blackguards for pretty cash,how many had never had souls?How many straight-and-narrow paths were crooked paths?How many best families were worst families and how many good people were bad people?..."
-Yossarian.

Какво е чувството да си признаеш,

I am not fun.At all.
И идва момента,когато го осъзнаваш,опитвайки се да го приемеш някак си.И бум.Не ти пука.
Не те е грижа,че класа ти се забавлява вечер на лунапарк,че кой знае какво си мислят за теб,защото не правиш и не си като тях.И не ти пука.Осъзнаваш,че това няма никаква,ама никаква стойност,защото гимназията свършва.Каквото беше-беше.И просто ще свърши.Всичко.Няма да има значение...Не е ли освобождаващо.Мога да си ходя с едни и същ чифт дънки цяла седмица,ако искам,без дори за момент да се замисля какво биха казали.I am not fun и сигурно никога няма и да бъда.Но едва ли това прави впечатление на Орр или на Б.И най-вече на мен.Последна година гимназия.

Истината е,че

life is short.
Колкото и кофти да е понякога,life is short.Независимо от нещата,които се случват,от нещата,които не се случват.Не може да го заменим.Въпреки всичко и нищо.Въпреки разочарованията от хората,които го правят всеки ден.И какво от това,life is short.И ето.Нещата ще се променят.Те се променят непрестанно,винаги,дори,когато не усещаме.И може би ще стане по-добре,нещата ще станат по-добри.Ако аз не вярвам в тях,как мога да искам,те да вярват в мен.Хубаво е.Има толкова много хубави неща,които просто пропускам,за да откроя лошото.Нямам предвид в хората.Те са друга тема.Но всичко около нас може да бъде далеч по-различно,ако спрем да усложняваме живота си.Какъв е смисъла.Нещата са прости.Света не се върти около нас.Може би жалко,но факт.Истината е,че life is short.Преходност.Толкова кратко,че защо да го губим в лошото.Защо да го отричаме.
Е.
Добре,че го има Twitter.Why?I have no idea.

I love you,B.

Тъпо е да пиша нов пост,сега,когато съм една умопомрачена и побъркана по Бил.
Но.Сигурно ще се смея на това след време,когато реша да препрочета някои стари неща (ако въобще реша).Днес не е хубав ден.Просто не беше.Защо,как,какво не знам,но така го чувствам.Не знам какво ми става напоследък,най-вероятно нищо ново за мен,но и по-добре...
Отнесена,мислеща,пресмятаща,търсейки въпроси,отговори,решения.Чудейки се,не съм ли сгрешила с думите си,мислите си,преценката.Чувствайки се едновременно като идиот,тъй като отказвам да излизам в тоя студ и грип,и като идиот,че ми харесва да дремя и да гледам Бил.Което от своя страна пък не ми помога особено също.За наказание получих главоболие.Уау.
Толкова е измарящо и трудно да се опитнаш,да си наясно с всичко,ставащо около теб и при теб.Всичките тези усилия да разбера какво искам,знам,търся и съм,ме побъркват.Не мога да съм на ясно с всичко това,а искам.И защо ли въобще искам,сякаш това ще промени нещо,или,ще получа това нещо.Да бе.То така ставало...

Ka-Ching!

Просто не е истина.
Половин ден прекаран в гледане на "True Blood" и четене на Параграфа.Мдам,още съм на него,но на 27 глава,така че I will beat it.Но така или иначе вече съм тотално хахо.Хората ходят на Хелунски партита,а аз си дремя с True Blood.Невероятно,вълнуващо,а?
Но не е толкова зле,все пак Бил е невероятно-вампирски-студено-чаровен.Мхм.
Мисля,вече съм изгледала всичко вампирско що-годе,дето го има.
Btw днес разбрах,че има козметична серия от грим с името Volturi. Забавно,?