И сега накъде...

Когато съм щастлива,се чувствам на 15,а когато съм разочарована,преплетена с проблеми и тревоги,съм на 18...

***
Негово Височество: Щастието.
Какво за него?Че е кратко,рядкост,безценно,ценно,истинско,илюзорно...

И моя светлост или тъмност (?) : Аз.
Страдаща,че е възможно да не се докосне до горе споменатото височайство.Страхуваща се,че няма да получи това,което иска.Поради тази причина и много други,тя не иска много.Не е искала толкова силно много неща.И сега го прави.Въпреки че е объркана,тя иска и се надява.На доста хора може да им се стори жалко.Но за нея,мен,е шанс.Нещо повече от шанс.Нещо повече от прищявка?Нещо,което може да промени живота й,или поне да промени посоката му.Може да я направи щастлива,да открие своето място.Моето място.Нещо,в което вярвам.Последен влак.Последна надежда.Иначе няма да има смисъл.Ще изглежда празно,неразбрано.Тя-аз не иска повече това.За това си иска своето,макар да вижда как то увяхва,избледнява,отива.Далеч от реалността и нея.Далеч от щастието,може би..
Може би.

***