24 Nov 2009

И все пак.

Не мисля.
Не мислиш ли?
Не.
Добре.

Капризна.Раздразнителна.Спяща.Сънена.Прочела близо десет глави от скучна книга.Все пак е геройство.Необезпокоявана от факта,че не съм научила текста за презентацията.Поне за сега.Ще очаквам това да се промени утре,някъде около третия час.Мразеща часа по физкултура.Все така пламенно и вечно.
Неразбираща и едновремено разбираща-нищо и всичко.Но както и да е.Дори не знам защо все се връщам към миналото.Не знам какво е това при мен,все да свързвам неща,хора,спомени,сезони,когато са безвъзратно отминали.Безсмислено.
Just let it go?

2 comments:

selena yordanova said...

"Just let it go" никога не помага. Помага в момента, в който се научим да живеем с миналото в настоящето и за бъдещето.

Whatsername said...

Миналото не ми от голяма помощ,а за бъдещето-там просто нямам думи xD