просто да си стоя,след първия ден на училище.Един от редките следобеди и сигурно последния,в който не съм погълната от поредния урок по история или непосилните за мен задачи по мат.А вместо да се радвам,да се чувствам свободна...Все пак имам свободна вечер!Но...не.Сякаш не ми пука,а на мен ми пука честно казано.Прекарах в сън 3 часа и дори не ги усещам.Все едно не се е случило.Сякаш не са се случили много неща.Не знам дали е някаква емоционална дупка,или последица от първия ден,но не чувствам нищо.Не съм свободна.В истинския смисъл на думата.Никак.Имам нужда от нещо.Усещам някаква липса,а не мога да разбера от какво.А аз винаги знам отговорите.Но винаги не е сега.
Честно? Не знам какво да правя.Н е з н а м.
...А знаех.
I am not falling.Not on pieces.
Tell me this again.
Again.
Okay,I may believe you now.
4 comments:
Значи ставаме 2 в това, че не знаем какво да правим, но все пак някога сме знаели. Странна работа е живота или по-точно това как се завърта и те кара да си кажеш: Явно не знам всичко в този случай.
Така е.За жалост или не,не зная май доста неща...
You won't fall cuz I'm gonna catch you. Believe me.
I believe you and you trust me that I will catch you as well.=)
Post a Comment