Какво е чувството да си признаеш,

I am not fun.At all.
И идва момента,когато го осъзнаваш,опитвайки се да го приемеш някак си.И бум.Не ти пука.
Не те е грижа,че класа ти се забавлява вечер на лунапарк,че кой знае какво си мислят за теб,защото не правиш и не си като тях.И не ти пука.Осъзнаваш,че това няма никаква,ама никаква стойност,защото гимназията свършва.Каквото беше-беше.И просто ще свърши.Всичко.Няма да има значение...Не е ли освобождаващо.Мога да си ходя с едни и същ чифт дънки цяла седмица,ако искам,без дори за момент да се замисля какво биха казали.I am not fun и сигурно никога няма и да бъда.Но едва ли това прави впечатление на Орр или на Б.И най-вече на мен.Последна година гимназия.