Stop me before I come unstoppable.

Blah.Blah.Blah.
Stop me before I come unstoppable.
...
You said I lied.I said you lied.Who should I trust? Myself or you?
***

Навсякъде около мен двойки, полу-двойки,бъдещи двойки,разделени двойки, умопомрачени двойки.Непрестанно въртящи се,непрестанно променящи се,непрестанно дразнещи,хленчещи,противни,смешни,вярващи си,че са...влюбени.
Вярващи си.
Никога ли няма да им омръзне или на мен ли никога няма да ми омръзне да съм толкова неромантична и цинична.Не.Някои просто обичат да живеят в своя измислен свят на приказки от детството,а други просто избират добре познатата реалност и цинизма,защото просто обичат да лъжат другите,но никога себе си.Аз.
И тогава когато отново избрах да съм откровена със себе си,избрах вечерите на пода с книга и чай или за малко разнообразие- репорта и анализирайки текстове на песни от 80-те...Песни,в които (не знам защо,но явно това е някаква космическа ирония) се пее за любов? Или както аз обичам да я наричам "себезалъгване до степен,в която обичаш да бъдеш лъган и от другите". Как се очаква от мен да пиша за това...Но и това ще мине (да се надявам на по-бързо) и ще дойде момента, в който отново трябва да преборя себе си,страховете си,желанията си,интуицията си,защото съм "голямо момиче и нямам право и лукса да се оплаквам,тъй като сама избрах това" и вътрешно,да,вътрешно ми харесва. Но идват други неща,по-трудни неща,по-ужасни неща,по-мрачни неща,които аз трудно ще преборя.Но от мен зависи,нали?
... 7.

Homesickness never ends.

[... I have been locked inside your heart box for weeks.]

Липсваш ми.Безкрайно.Жестоко.Тайно.Неизтрезняващо.Безнадеждно.Повече от силно.Повече от невъзможно.Повече от истинско и безкрайно.
...
Но така или иначе това няма да спре.Не и по мое желание...вече. Всичко се променя наистина със скорострелно време. Макар че времето се е закотвило на едно място и не иска да продължи да лети.А аз толкова много искам да изтече.Тези 2 седмици и половина...
Може би вече съм се примирила до някъде,но все пак не е същото. Защо ли толкова много отказвам да погледна по друг начин на нещата?Едва ли има особено значение,но все едно съм закотвена на едно място и не искам да отплавам.И как ли да искам...

Казах ли ти,че ми липсваш?

Че понякога сънувам как съм там, при теб? Как се чувствам сигурна и свободна...Как ще се опитам да запомня всеки миг?
Може би не съм ти казала.
Може би не достатъчно пъти.Може би не съм допускала да разбереш колко ми е трудно и колко се губя...в нищото.Колко много искам да усетя свободата и колко много не мога.
Как просто искам да се пренеса в някакво пространство,където ще съм при теб,но и където ще знам защо е важно да не съм.Където ще мога да намеря себе си и да продължа без теб за сега.Където ще мога да бъда силна,повече от колкото съм и съм била някога...Защото казват,че това не е нищо...Но аз го чувствам като всичко.
Теб като всичко.
Не искам да ме връщаш в началото,а в момента,когато ще ме научиш да бъда това,което трябва да бъда.Там ме върни,и ти обещавам,че няма да изчезна.Че ти няма да изчезнеш.
...Ние няма да изчезнем.

Казвала ли съм ти,че ми липсваш?

Find me there.In the Nowhere.

Обожавам Brand New.Добре че съществуват,защото аз не бих без могла без тях.
В момента и които и да е друг момент само те биха могли да ме опишат.Дори аз не бих могла толкова добре.Явно лятото си отмъщава на мен за това,че бе толкова ъхм...безтегловно.Не без проблемно,разбира се.Такова нещо не съществува в моя речник така или иначе.И сега е ред да бъде смотано.Ха.Нека ми,нали.
Всичко е една заблуда.Раждаш се в заблуда,живееш в заблуда и да...така свършва всичко преди да си се усетил още.Но това не важи за мен,защото на мен това ми беше вече ясно много отдавна.Но ефект никакъв.Не мога или мога.Има ли някакво значение.Мислех си,че има място,където мога да дишам,но няма.Нито тук,нито там.Всичко е толкова,толкова messed up.Аз messed up,не че не го знаехте вече.Който и да е там.
Аз не съм обаче и май никога не съм била и няма и да бъда.
Изход?
Намери ме.Нямам нужда от помощ.Не се нуждая от теб.От никого.И от себе си не се нуждая очевидно.

There is a cold war inside me.

Here we go again.Or we don't.Or we have never done.

Слушам онлайн радио и се оплаквам? Както винаги.
Харесвам Били Айдъл.Сега го осъзнах.
Избрах много неща.Направих достатъчно много нещта.И накрая винаги едно и едно и също.Без край,без начало,без посока,без бъдеще?
...
Какво мога да променя и какво мога да изтрия? Омръзна ми от въпроси,омръзна ми от отговори,които така или иначе не получавам.Омръзна ми да ям скапана храна и подобни неща.Омръзна ми от в-с-и-ч-к-о.Не знаеше ли? Е,сега вече знаеш,драги читателю.Знаеш лш какво още мразя? Да пиша на тази отвратителна,лазеща по нервите ми фонетична кирилица на клавиатурата.Много.Имай го в предвид.Вратът ме заболя,очите също.Всичко ме боли.Аз съм мазохист.Един ужасен глупав егоист.
Може би този път наистина ще се откажа на цяло от себе си.
Може би...

I can't...

get on and go on.

Не мога. Липсват ми хиляди неща, които има само един начин да преодолея- да ги забравя.А не искам.Кой би предположил,че аз ще съм тази,която няма да пусне миналото да си иде.И не само това,ами и ще отблъсква напълно съзнателно настоящето и възможното бъдеще.
Не исках лятото да свършва.Ето казах го.Най-накрая след толкова години и сезони лутане и отхвърляне на всичко дойде момента,когато трябва да преглътна и да си продължа ей така просто,защото е невероятно лесно.Безумно просто и лесно.Не така го планирах,не така исках да бъде и не мисля,че така ще продължи.Всичко.Мислех,че са ми останали сили за това поне.За този етап.
Но не са.
Да,да го осъзная сега...Мразя дя правя грешки.Ужасно много мразя моя ум да е основнота и главна причина за тях.Е да.Аз и само аз съм си виновна.Никой друг.И сега е момента да продължа без абсолютно никакво връщане назад или...да спра...до тук...до грешките си.
Решение?
Никакво.
Желание?
Да открия правилното.
Без право на повече грешки.

1 reason why.

***
Why did Hannah Baker commit suicide?
13 reasons why.
And only 1 reason works for me.
One but enough.
***
През последното време исках само едно нещо.Но не се получи отново.Не съм и изненадана.Предадох се.За последно.Твърде много е.Твърде силно е.А аз не съм.И най-вече не искам да бъда.Няма да повтарям това отново.Няма.

I have never wanted anyone or anything than this.It just won't happen and I will just let it.Cause this is how things work to me.

***
I understood why Hannah Baker did it.
The thing I don't understand is why I haven't done it yet.
***
Това е.Няма нужда да го усложнявам повече.Всичко беше прекалено ясно,че аз не исках да се откажа нямаше да промени нещата.Сега вече разбрах.

Game over.
I was defeated again.

Hallejuah...

Oh baby,baby,it's a wild world,it's hard to get back just upon a smile...
...
Дни и две седмици прекарани в гледане на Skins,слушане на песни от някои епизоди (и то все тъжните), водейки мълчаливи протести и караници с приятели и чудейки се много неща.Сънувайки кошмари,въртейки се в леглото и мислейки...Да те заболи главата направо от всичко това.Дори съчинявах стихове на сън.Жалко,че не помня точно редовете...Всеки мой септември е и различен и един и същ.С различни хора,с различни случаи,но с едни и същи чувства и мисли.Може би е време да спра да пиша тук,както някой вече направи.Защо аз да продължавам.Какъв е смисъла на поредните драсканици през екрана,които вместо читатели получават спам коментари на руски.Ще ми се да погледна в бъдещето.Точно сега.Просто някой да ме излъже.Не,че ще повярвам.Песимист до края.Е,поне Skins e с мен,каквото и да става и неговите оставащи 2 сезона...

Hallejuah...
And every breath we drew was Hallejuah...

Failing...

...again.Не знам.Винаги се налага да преодолявам неща.Всичко е едно голямо getting over.В момент,когато не си предполагала,че може да се случи-се случва.И какво аз мога да направя?Нищо не ми остава.Никаква опция.Никакъв шанс.Дори самата аз не мога да го разбера,опиша или заключа в поредното ми жалко блогово постче.Имам нужда от почивка от това.Ще ми се да мога да изключа част от себе си.Частта,която чувства.Дадени неща.И да я разтърся и накарам да чувства и мисли друго.Това,което трябва.И как да го направя?Как да превъзмогна себе си.Отново.Мислех си,че съм успяла,че съм се променила,че най-накрая съм в правилната посока.Мислех си.Нищо повече.Дори не успях да се убедя в това.И сега нямам опции.Или имам,но винаги има болка.Кога е моята,кога е чуждата.Кога е в граници,кога дори е неописуема.Но я има.Винаги.А не искам да направя грешки.Не искам да си остана със жалкото блогово постче.Искам да открия истината.Да намеря най-накрая правилното.Кога ще се спра.Моите раздвоения не спират.Но аз искам да ги спра.Наистина.Точно в момента нямам ни най-малка нужда от това.Сякаш ми са малко другите проблеми.Те никога не са ми малко.Не мога ли да забравя.Просто ей така,веднъж да си послушам мозъка.Но аз кога ли съм се слушала.И сега отново съм с моите дилеми.Такива,които дори нямат нищо реално.Нищо,което може да се осъществи.Трябва ли винаги да съм такава?
...Just make me stop thinking it and wanting it and doing it.

Baby,I am just plain.

Не обичам да се оплаквам.Поне не и на глас,нито в блога.Но се случва.Само един час след като съм се събудила и...се вбесявам.Как сега най-нормално да си сдъвча закуската и да гледам поредната блудкава серийка на Тру Блад?Невъзможно.I am too pissed.Really.Badly.Very.Mad.Am I?Дори не знам какво да правя.Със сигурност вариантите не са ми от предпочитаните.Може би е просто знак от съдбата?Първия от тях?И ако го пренебрегна,ще последват други...Може би просто трябва да оставя нещата така.Да си гледам скапаните сериалчета и да се направя,че не ми пука.Но никога не съм била добра в приструвките.Не и сега.Май това е нещото,което е крайно време да науча...как да се залъгвам.Може и да успея.
M-e-s-s-e-d u-p.

A chance.

Лято.Към своя край.Но все още е твърде рано да кажа какво е било за мен.Твърде рано.
Нарисувах нещо,което дори аз самата не знам какво е.Дори не знам какво се очаква от мен да напиша,явно съм се изчерпала.И то доста.Не го считам като нещо лошо.Но ми влияе по някакъв неопределен начин.Всичко ми влияе.Такава съм си.Понякога блога не винаги е в моя помощ.Но въпреки това,в точно такива моменти-пиша.Сама съм си виновна.

P.S: Пиша,само защото нямаше какво друго да направя в този скучен за мен момент.

Rock'n'roll it,if you can.

Та,моя скромен-от-никому-нечетен-блогец направи годинка наскоро.Все още се чудя как съм могла да пиша старите си постове.Но не ми се ще да ги трия,ако не съм го направила вече в някой момент на "изтрий всичко и забрави".Макар че не успявам да забравя.И въпреки това, рядко съжалявам за пристъпите си на триене.Кой би го повярвал,че сантименталната,вечно пазеща глупости,страхуващата се от промяна - аз,би изтрила нещо.Hа.I did it baby.
До някъде се радвам на липсата на читатели.Все пак съм писала,макар че в последната година отбягвам,някои лични неща.Не,че има значение,но все пак не съм от този тип.Мразя да споделям мои неща на хора,с които не съм много близка.Потайност или глупост.Наречи го,както искаш.
Ако искаш.

And now and ever,will this blog live forever?

It's 12 pm

...and there is no water.Again.I'm lovin' it.

Като изключим това,пия горчивия си чай и се приготвям за ТВ или HIMYM.Каквото и да е,ще кажете "Тая няма ли си друга работа освен да зяпа нон стоп сериалчета!?". И аз ще ви отговоря "Имам си."Чудесен диалог.
Все още не мога да проумея как ще сме август.Някой трябва да се е объркал.Невъзможно е да сме август.Та това означава,че другия месец лятото свършва.Че този месец лятото свършва.А аз не съм направила нещата,които запланувах за лятото.Е,освен нон-стоп гледането на филми и четенето и пътуването във Freak town.Но все пак трябва да направя още много неща.
Да,и аз не си вярвам.Но,това не пречи вие да не го правите.Под "вие" нямах предвид извънземните.Те са "те" или "тях".
Anyway.
Don't pay attention to me.

Невероятно хубавото чувство от

...това да не ти пука за някои неща.

Каквото и да си говорим.Една е неуспоримата истина : прекалено голямата грижа за каквото и да е ,е абсолютна вредна,за това и забранена.За мен.Само дето не знам как да се правя,че не забелязвам странното усещане в гърлото ми.Кхъм.

Whatever you say.I am cool.
But you have never cared,right?

DDD or Where I can buy tickets for Neverland.

Три дни.Две вечери.И не знам си колко минути и секунди.

Ако имаше нейде метър на емоционалното ми състояние тогава и сега,сигурно щеше да излезе извън нормата.Не се учудвам.Но не се и радвам от това.А то си е факт.Ето,в един такъв момент съм върл не почитател на фактите.И то точно тези,които няма как да промениш,дори и да искаш hell damn много.
Промени.Всякакви.Ама защо ли не от този вид,които с радост бих приела.А от другите,за които дори не ми се мисли,но се налага.Всичко се налага.Искам или не.То просто става.От нищото.
***
Три дни.Две вечери.И наистина не ми се броят колко минути и секунди.
А аз съм си същата.
Indeed.
За мен явно не важи опцията"промяна към щастието/спокойствието".Явно е забранена за мен.Ето.Провалих се.Отново.Едно е какво искам,друго е какво възнамерява да се случи и съвсем друго е какво наистина става.Шанс?Някакъв?Не.
Отново моите така любими объркани разрушени планове.Тотално съкрушени.
Bam.Doom.Where the fuck is Neverland?
.

Everytime you're upset I smile?

Липсва ми.Ама много.Може да се смеете колкото искате,но това ни най-малко не би променило факта,че той е невеорятен що се отнася за справянето с летните ваканции.
Да.
Kyle xy.

Знам.I am pathetic.Но е факт.Няма как да го променя така или иначе.Сега се чудя какво да правя без него.Така е,като спират добрите сериaли по средата,да се чудя какво да гледам.I am hopeless.За това и няма много за писане.Какво мога да пиша посред лято.Не че имам нещо против него.
Но.
I got an empty head and I don't mind?

Thursday.

Мразя,когато ми се счупи нокътя.И когато се счупи и другия.Също така се чудя как Ринго Стар моге да изглежда все едно е на 50,а да е всъщност на 70.Горкият.
Спагети.Минаха толкова месеци и е spaghetti time again.Вадете кетчупа.
Kyle XY.
Обичам го.Ако някога бих се омъжвала(което няма да се случи),то това ще бъде за Kyle xy.Няма такова същество просто.And in addition,I have nothing against boys with the lack of belly button.
И да,нямам нищо против и денят като ден.На 18,без да имам нуждата от хора(нямам предвид родителите ми.) и социален живот или,каквото там му се вика,и се чувствам добре.За какво ми са хората?Имам си книга,чиния със спагети и да,I'm lovin' it.

You you,me me wanna be?

...и така.И не така.
Да се чудиш и да не се чудиш.Аз съм от първите.Винаги.И не,не е добре.Но то какво ли е.

I always lead imaginary discussions with myself.And I not always win them,just like these in the reality.So there isn't much difference.My head does only : think,think,think,when I sleep,when I eat,when I walk.THINK.And I like it.

Мислех да гледам филм,но и това не се случи,поради простата причина,че не започна добре.А началото винаги е важно.За мен.Дори нямам вече и повод да ставам рано.Ама ще се наложи да си измисля,тъй като ъхм,трябва да ставам в що-годе нормално време.Но аз не го правя.Както...винаги?Имам нужда от нещо,което да преоткрия в изображения,и не мисля,че мога да го намеря.Поне на този етап не се задава от никъде.
...
купа с праскови и аз виждам света.

You would say I am full of

...Yes.No.Yes.No.Yes.No.No.No-s!

Каквото и да напиша-все тая.Въпреки че, това някак си ме вбесява.Много неща ме вбесяват,но точно exactly in this damn moment,са няколко.На пръв поглед достатъчно глупави за мен.И въпреки това достигат до мен.Да,стана объркване.Не за пръв път.Така че не протестирайте много (ако въобще някой протестира(?!) ).
Иска ми се да не бях такава.Нещата да не бяха такива.Калинката да не беше литвала от мен,преструвала се на умряла и пак да скочи при мен. Yeah.I know.What the fuck,you would tell me.Иска ми се да не беше валяло,или поне да не слизам от тъпата детска люлка.Don't ask.Искаше ми се най-вече да ми е винаги добре с това,което правя,харесвам и искам.Но то не е.За какво трябва да се чувствам тъпо през ваканцията си?Нелепо е просто.И този път няма да си позволя това отново.Тъпа,остра,ваканция е.

Dot.

Come to see my rock show.

Кръга от хора,които решават да се филмират и затъпеят се снишава.Даже май съвсем се е затворил.Колко интересно да разбереш,че obviously people do this,people do that and there's nothing you can do to change it? Не,че е кой знае какво.Просто ми е някакво странно.И май ще става все повече.И въпреки това не е нещо,към което мога да свикна и да не ми прави впечатление.Не е като да се напиеш,а.Ха.Все пак така е устроен днешния свят,или пък не.Но какво ли разбирам аз все пак...
...I am just an amateur blogger who does nothing except...

I said

...буууф!Нещо ми има.Не ме свърта на едно място,нито пък искам да ходя на много места.И особено с много хора.Не съм им фенче.И ми е някакво странно объркано,ама я карам някак си.Дилемата е пред Gilmore Girls и White Teeth,не знам кое да избера.Май ще дремя просто ей така.Да не повярва човек,сякаш по принцип не си правя това.И общо взето нищо не е взето.Или е,ама няма дадено.Все още.
Това беше моята кратка (или не толкова) информационна бележка.

Tell me about...

О-м-р-ъ-з-н-а-м-и!

Не знам дали съм го казвала наскоро,но просто нямам повече сили да се боря с това.А дори и да имам,не искам са ги използвам срещу това.Не.
Повече не.
Колко месеца минаха и пак познатата история.Знам,че се иска време,но аз не мисля,че имам това време.А и защо ли става по-зле?Просто чувство?Не мисля.
И ако всички,ако въобще има някой,се чудите за какво говоря.Е.Няма да разберете повечето от вас.Кашлица.Неописуемата тревожност при всяко заспиване и всяко събуждане.И ако някога не бих повярвала,че ще посветя цял пост (!) на кашлицата и здр. ми състояние.
Всичкото това притеснение...I am SICK of it.

...
А аз се дипломирам утре.

Ideal time for cleaning your...mind.

Да прекараш цял следобед в разчистване на стари,ама наистина стари неща.Тетрадки от 2 клас,рисунки,и пак тетрадки,излишни листи...Край нямаше.Накрая много се зарадвах на постигнатото,макар че резултата няма да трае особено дълго..
След това нямаше нищо.Освен буря и дъжд.Но все пак Нищо.
Да ти писне от реклами,тъпи реклами и всякакви,които не спират да рекламират най-умрелият сериал (дори от мен самата) - Стъкленицата.Как може да правят такива смехории.Но какво ли се учудвам...

Светло зелена нова чаша и чай.Ей това е вечерта в неделя за мен.Бих прибавила и хубав филм,но няма такъв на лице.За сега.

Или има.
Serious Man.
On.

Иди ме разбери.

Въпреки усилието и желанието ми това да се превърне просто в depression blog,то просто се случва.I can't prevent it.
Indeed.

Не мога да го нарека депресия или еди-какво-си състояние на духа,просто ми е пусто и безтегловно.По моя си начин.От трудно определимите.От както и да го погледнеш точно сега не би трябвало да се чувствам така,но всъщност го правя.А ми се ще да не беше така.Поне не тези дни.Защо,дори когато видимо не е толкова зле,се чувстваш,че е.
Nonsenses.

Дори аз самата не мога да си чета дивотиите,при положение,че не се разбирам.Или ми се иска да беше по друг начин,друг вид.Веднъж искам едно,друг път друго.И накрая не знам какво да избера и направя.
Трябва ли винаги да се боря със себе си?

Drink Me.

I don't want to write.Obviously това си пролича от последния месец.Щях тактично да пропусна този "интересен" месец.Но той няма да ми се разсърди.Даже си мислех,че е 1 юни вече,но не е.Уху

Утре пак няма да съм си вкъщи.Again.От този май месец почети не съм усетила мързелът и ваканцията.Или половиният ще мине в яко учене,или в балове,матури,после пак балове и подобни.Направо да ти писне.
Иначе за нещо друго хич не се сещам.Не съм нито много дейна,нито идейна напоследък.
Но за съжаление има толкова много неща,които просто не мога да променя,въпреки огромното ми желание.Нещата просто се случват.А как и дали това ми харесва е съвсем отделен въпрос.Не ми остава нищо друго освен да се примиря с това.Нещо ми омръзна да се боря с непобедимото.
Някои казват Life is short ,а аз Life is not what you can fight with.

N-o-w what?

Time to pretend.
...
Ем,случва се?
Още една седмица и ще бъда официално завършила.Аз по ирония на съдбата (без да исках този път) я съкратих и завърших по-рано.Но не официално.Не съм развълнувана,нито въодушевена,нито тъжна.Особено пък последното.Искам си дипломата.Тогава може би ще усетя нещо по-различно.До тогава-не.Факт.
На страна от това от 2 месеца чета една книга.Време е да започна друга.Май ще съм stuck с тази поне още известно време.
Колкото до мен.Ще запазя правото си на мълчание поне за известно време,докато разбера какво се случва и какво не.Какво ще и какво няма.До тогава- cheers.

Alt.Delete.

Не е никак удобен момента да пиша точно сега,но аз не улучвам моменти.
След 10 дни,прекарани далеч от света и хората (не че ми пука за доста от тях или на тях за мен) не се чувствам себе си.Някои неща се промениха.Освен перфектното ми планче,така и други.Някои неща изгубиха част от значението си.Това трябваше да стане доста отдавна,но поне сега се вразумих.Чувствам се не само като идиот.
Аз съм пришълец.
И май това няма да се промени скоро.Искам да се чувствам нормално.Искам да чета,да гледам пак филми,да снимам,рисувам.Но не правя никое от тези неща.
Кога?
Въпрос с отворен отговор.

Where is the thing you wanted most?

Напоследък хич не ми е до писане.Сигурно е доста очевидно,но въпреки това нека го отбележа.Дори и сега е така.Не ми е хрумвало нищо,което искам да споделя,напиша,кажа.Някак си не ми е до това.Не ми е въобще до целия изморителен процес на мислене,който адски ме изтощава.Особено напоследък.Реших да не се затормозявам излишно с това.Но всички,които до една или друга степен ме познават,са наясно,че аз и постоянното мислене сме неразделни,въпреки споровете ни.
Интересна седмица.В нея имаше от всичко.От някои неща в повече,от други в по-малко.Най-обезпокояващия факт е,че седмицата още не е свършила...А дори не искам и да си представя какво още може да се случи.Честно.Въпреки че излетя сравнително неусетно,не искам да се повтаря.В контраст е с моята спокойна илюзорна представа за нормални дни и нормална мартенска седмица.Но както е известно,през март нищо не е нормално.Не беше и миналата година,не е и тази.По един или друг начин спокойствието ми се губи.Нещо ми омръзна да се забърквам в странни ситуации без дори да съм ги искала.Дори аз самата не мога напълно да си обясня как се случва все така.

Имам нужда от почивка.
Лято,идвай вече.
Пролет,зима,или каквото там си,отивай си.
Изпити,минавайте и потъвайте в забравата.
Момчета.Не.
Мир...със себе си.
По-кратко и ясно от това не знам как да го кажа.

Trick or Candy?

Nobody wants to formspring.me.
Fact.
...

Утре най-накрая почивка.Дългоочакваната.Бих извикала щастие,ако не знаех какво ме чака утре и дялата седмица и месец за напред.Ужас е доста меко казано.Но...няма как.Или има,но даскалите просто не искат да стигнат до другия начин.Не се учудвам от това.Ни най-малко.

C-r-e-e-p the p-a-s-t.

Днес осъзнах,докато слушах любимото си радио в колата и преглеждах стари смс-и от 9 клас,че не искам да се връщам на 15.Странно,тъй като до вчера мислех така.Но днес някак си ми се изясни всичко.Всяко нещо има своето място,за да го преминеш,изживееш и намериш друго,в следващия период от живота си.Живот.И не,няма да цитирам Вапцо този път,че и без това ме боли главата от него.Badly. Наистина се радвам,че стигнах до това прозрение.Не знам какво точно ме е задържало на 15,но сега знам,че не е нужно да се връщам,защото не всичко е било така хубаво.И,колкото и странно да звучи,е изглеждало изкуствено,но на място.Нищо от тогава не може да се върне,защото се промениха,променят,и ще се променят тепърва.Кой знае как ще ми се струва всичко на 20 ... Дори е странно да го помисля.Но е факт и спирам да бягам в миналото,където търсех някаква жалка утеха в нещо,отдавна отминало времето си.Ето.Пораствам.Вече наистина.Няма "мостове",които свързват мен самата с предишното ми "аз" и с миналото.
И да.Страшно си е.

P.S: Waffle me.

Take me back to the start.

Искам да съм отново на 15.
В този момент не знам какво друго да искам.Само да се върна,когато бях на 15...
Света не беше чуден.Но беше по-добре от сега.

Eighteen.Oh yeah.Oh yeah.

Все още се боря с въпроса дали почивката или не ходенето на училище ми се отразяват добре.Ако съдя по броя на главоболията,когато ходя и не ходя на училище.Почивката печели.По-малко са,макар че ми се иска да ги сведа до нула,но...
Бисквити,Oasis,еnglish,и филми.Май така мога да опиша моето ежедневие.А май забравих съня.Важно действие.Не се оплаквам от почивните си дни,или в случая седмици.Просто малко или много имам повече време да мисля,без главоболие,и това не знам дали отежнява положението.Снощи се замислих над това как времето лети.Прекалено бързо дори.Аз не го усещам така чрез самата себе си,но...Тази година ще бъда първи курс,а останалите от бандата ще са трети.Не мога да повярвам.Скоро ще завършат.А довчера бяха като мен -училищни. Колко е странно...Как всичко се променя.Как се смея над себе си преди години като намеря нещо старо от тогава.Как съм харесвала такива веща,как съм слушала това,как съм чела това..Чувствам се малко или много променена,или по-точно пораснала.Но най-същественото в случая е,че ще продължавам да се променям и порасвам.Ще харесвам малко или много други неща,малко или много ще откривам различни мисли и усещания.Малко или много ще продължа.Все още не мога да повярвам кога излетяха тези години?!Две години излитат така бързо,дори не смея и да си помисля за нататък.
Вeче дори в тесктовете на песните не пропускат да отбележат 'seventeen'.И оппсс...минах ги.Пораснах.А като се замисля какво велико съм направила на 17?
It's like I'm walking down your street again at seventeen.... Дори The Subways ми го припомнят.Е това е от нещата,които не можеш да поправиш или върнеш или да бъдеш дори за малко.Факт.
Seventeen are gone.Deal with it.

I find it kind of funny,I find it kind of sad.

***
Къде се бави лятото,
къде се бави моето време,
къде се бавиш ти.
Разбираш това,което самата аз не разбирам.
Откриваш скритото от мен
Каквото и да видя,си ти.
Каквото и да мисля,изчезва,
в момента,в който осъзная.
За какво съм родена?
Ти знаеш,нали.
Аз намирам,
изгубеното.
В мен.
И ти можеш,стига да поискаш,
да ме опознаеш?
Но никога разбереш.
Невъзможно.Невидимо.
...за чуждите очи.
За чуждите души.
***

Тя.

Тя разбираше и същевремено не до там.Откриваше малките неща всеки ден.Преоткриваше себе си във всичко,което обичаше истински.А странно или не,тя се стараеше списъка да не е пълен с много хора.Дали се страхуваше от това,или не,е трудно да се каже.Но знаеше,че нищо не е каквото изглежда.Нищо не е каквото си го представяш.И да,рядко се събуждаше с усмивка.Може да се каже,че рядко се усмихваше като цяло.С годините тя бе премерила думите си.Не говореше много.И не обичаше.Често не знаеше как да започне разговор.Често не знаеше,че може да каже много.Колкото и малко да казваше,колкото и малко да се усмихваше,тя знаеше,че това е тя.Не подлагаше на съмнение причините за това.Тя беше напълно сигурна,че дори и малкото е истинско.И нейно.Трудно и беше да се усмихне,когато не и беше до това.Трудно и беше да разбере и свикне с това.Но най-трудно и беше да се опита,да живее с това,без да го променя.Не че не е искала или опитвала.Дори е успявала.Но,както тя казва,не е там въпроса.Стриктна към истината,тя мрази да лъже.Толкова смешна изглежда сама на себе си,когато го прави.Дори се чуди как и вярват.Тъй като тя не е добър лъжец.Мислите и препускат бързо,в галоп,неотклонно.Причини,последици,причини.
Въпроси,отговори,задънени улици и пак въпроси.Отговорите са редки.Но тя ги преценеше и не им вярваше много.Както вероятно не вярва на самата себе си.
Силна или слаба,тя все още се пита...

It's indie rock'n'roll for me

Teacher,leave the kids alone.
or leave me alone.

Аххх.Ргххх.Кой знае какво ми става вече.Но не е зле.
Да стоиш с отворената тетрадка по история цял ден,не е работа.Мъка.Не знам дали броенето на минутите помага,ама мисля да започна и със секундите,че току виж училището свършило.Върховният момент.Ъхм.Но стига с daydreaming.Още десетина глави и свършвам книгата.Коя ще е следващата,и отговора може да се окаже просволутия "Тютюн".Дори не мога да си представя как ще я свърша за един месец.Ако се окаже наистина изморяща.Напоследък всичко е голяма забава.И в едното и в другото значение.Може и в трето,ако измисля такова.
Едно е сигурно.Настъпи момента,когато мога да заявя :
Искам лято и море.Badly.
Ето това е.Нямам търпение.Макар че тези,които ме познават знаят,че по принцип ми се губи търпението.Но...какво да се прави.Омръзна ми от този студ,тая гадна,досадна зима,която направо ме смразява още като се събудя.Къде е това топло и спокойно време.Липсва ми.Липсва ми спокойствието.Лято.Иде ми да изкрещя.Това е нещото,което най-искам сега,в момента,с изключение на 3 други.Но има време за тях.Точно.Врме.Но просто не мога да чакам.Всичкото това чакане и чакане и пак чакане.Лято.Ще си чакаме двамата.
Drrrnn.

What I did was to write this.

What happened to us,what happened to me...(passersby were looking)

И...oops,I did it again!...Пий си чая и това ще е.

Днес осъзнах няколко неща:
а) кафето ме прави леко странна,жива и непукист.Даже започнах да си татананикам,въпреки всичкото учене дето дреме на главата ми.
б) учителите ми лазят по нервите на n-та степен.Забравят,че са казали нещо и те обвиняват,че си скрил и лъжеш.Резултата?Още повече учене...за събота и неделя.Чудничко ще си прекарам.А и ти дават да четеш цял цикъл разкази,които,подчертавам,не са включени в матурата.Невероятно.
в) географията ме мрази.И..аз нея.Честно си признавам.Тоя предмет не е за моя милост.Не си пасваме.
г) не съм чела от 2 дни и не виждам скоро да го направя.За жалост.
д) смеха на седмицата на класната по мат.Добре е да се посмееш.
е) Е...какъв е проблема? Не че питам наистина.

peace in middle and not middle and central west,east,south,north.Ha.

Туп-туп

Писане отново.
Макар че няма какво интересно,освен обичайните всекидневни неща.
Трудни сутрини,сънливо,недостижим сън,въртене на едно място в скучното "училище",четене,плаващи мисли,а и Йовков,който не ме кефи особено.
Покрай всичко това случайно попаднах на някакво хвъркато листче,което е май от 10 клас.Добре времена бяха тогава...Anyway.На този лист намерих част от моите смешни драсканици,които бях писала в поредните скучни часове по мат.Поредните.
Доста са глупавички,но ми връщат усмивката и спомените.
Пъвото.
Everyday is a random day.
Everyday keeps you away.
Everyday is not just a day,
cause everyday makes you fray.

и второто.

Just stop.
Just go far away.
Enough for now,
you don't need to stay.
I shout.
I scream.
And you want to kill the thrill.
The Green Goblin hide behind a tree/
Better go save Mary Jane,
she used to live in lies,
but I got sick of that,
and sick of always
doing the right.