The essential part of everything.

Oh yeah!Here I go again!
Още един час до Коледа.
Наистина забавна сутрин и вечер преди нея.Заспиване към 3 сутринта и принудително,наложащо събуждане към 9,отново сутрин.Трудничко си беше,но няма как.И великото смеене сложи своето начало.Ама наистина си беше велико и доста неудържимо.Все още ми се чудят защо,но аз си знам.Беше и доста неловко.Но,както и да е.
Поредния сън и обикаляне из,така наречения мол.Беше пълно с народ в града.Кой ли не видях.Крем за лице,който съжалявам,че взех,но anyway.
Мислех си,че нямам Коледно настроение.Но,не за дълго.И се развам за това.Определено,така усещам как всичко си е на мястото и как аз съм си,на моето.What can I do,Iloveit.
Моето време.Моето място.Моето щастие.Както преди.Както миналите пъти.Мое си.

Merry happy

Okay,време да драсна нещо.Ама наистина е време.И то какво...
Ден на многото-случващи-се-неща.О,да.Така ще го нарека.Хубави неща.Все пак не е никак зле да си починеш от досадното даскало.Споменах ли,че не е никак зле?
И така.Не знам какво да добавя.Просто се старая да се пусна по течението и да не му мисля много.Дали действа?Ами...Опитвам се?Наистина е време да спра с премислянето.Без него е толкова по-добре.Стига толкова тревоги и разни.Време е спокойните и сигурни месеци да дойдат.Може би 2010 да не е толкова лоша,колкото очаквам.Кой знае.Какво ли предстои.Какво ли ще се случи в следващите толкова,толкова важни за мен месеца.Даже на моменти не искам и да знам.Просто забравям.
Дни прекарани в гледане на Gilmore Girls,ядене на вафли,опаковане на подаръци,търсене на коледни картички,четене на "Стъкления похлупак"...И още.

And all our tries fail...

Не вярвам в бъдещето.
Не вярвам,че ще стане по-добре.
Ето,казах си го.
Наречете ме фаталист или каквото искате,не след толкова много неща...е как да вярваш,че света не отива на кино...
Не мога просто.
Не искам да се залъгвам.Живея в реалността,тази,която...
Как въобще е възможно да стане по-добре за света...
Не вярвам.

Apocalypse now?

Maybe?

Okay,има ли такова нещо като съдба?
Честно.
Кой знае колко странно звучи всичко това,но вече сериозно взех да се замислям.Ако има съдба,много по-добре ще е,ако си спестя тревогите и мислите за нещо в бъдещето,което би могло да се случи.Би могло.И независимо колко го искам и колко бих дала от себе си,не е ли предначертано-то няма да се сбъдне?Съдба и сбъдване.Дори те си приличат.Кой би предположил,че ще прекарам толкова време в мисли за това.Дали има наистина съдба...
Даже смешно звучи.Бих се смяла и аз,ако не беше така важно за мен.А то е.Мисля,че е.Но нямам смелост да съм убедена в това,защото после може да стане по-зле...Не искам срутени светове и мечти.Отбягвам много неща.Страхувам се от много неща.Страхувам се и от това,че ще се размина с това,което искам.С това страшно на пръв поглед нещо за мен,което ще определи много неща след себе си.А иначе?
Иначе...предполагам,че знам.Предполагам как и какво ще е.Но мога само да си предполагам и представям.А то не прави голяма разлика.Може да си въобразявам,че каквото и да е,ще съм подготвена.Но само мога да си...въобразявам.Само,ако знаех.Ако можех да виждам бъдещето.Поне сега.За момент.Може би тогава всичко щеше да бъде различно след това.И моите желания,и мисли.Но аз не знам.Доста неща.Мисля си,че разочарованието няма да донесе нищо хубаво в бъдеще,че разрушените мечти не пораждат нещо хубаво след себе си.Мога само да си мисля.И да чакам момента,когато всичко ще стане ясно.

Cause being great may suck.

I am a fool.
And you know it.

Ден като ден.Петък.Представена пред дилеми и проблеми.Кои от кои по-добре или зле.Дали да направя малко упражнения по английски или номерата за участниците от бала,или пък да си довърша рисунката,която стои така от седмица.А де.
Петък.Коледа идва,а по това време изкарвам украсата.Но не съм все още.Какво ли чакам?По-добри моменти?Или пък не?Чакам си аз нещо,което.Недовършено изречение,но довършена мисъл.Кой знае.
Още един изгледан филм.Изглежда глуповат.Поредната банална историйка от Холивуд.Но той нямаше типичния happy end.Странно.Не очаквах.Но така става наистина в реалността.Все пак филма си струваше.Малко обективност нямаше да навреди на нас,заклетите зрителчета.

Your life is calling.My life is calling.

Трудно събуждане след ужасно объркан сън.Плашещо объркан.Все още ме плаши.
Сутринта се погледнах в огледалото,и си казах :"Е не е казано,че е толкова зле всичко.Може да бъде и хубав ден." Можеше.Но не беше наистина.След цялата тирада от несполучливи моменти,мисли за разбити мечти,исках само да се прибера.Но не и да науча поредния урок по история,за да получа поредната оценка.Срив в системата.Грешка при въвеждането на паролата? Е,отказах.Всичко.Втренчена в една точка,докато ми хрумна невероятната идея да си пуста Winamp-a на shuffle и да видя какъв отговор ще получа на заветния ми въпрос.
Не знам какво беше.Песен,която невероятно описваше моето състояние в онзи момент.
Viva la gloria (little girl).
О,да плашещо.
След този момент на просветление или каквото и да означаваше,заспах.
...little girl,
you're just a junkie,
preaching to the choir.
...
Your life is calling...

И сега накъде...

Когато съм щастлива,се чувствам на 15,а когато съм разочарована,преплетена с проблеми и тревоги,съм на 18...

***
Негово Височество: Щастието.
Какво за него?Че е кратко,рядкост,безценно,ценно,истинско,илюзорно...

И моя светлост или тъмност (?) : Аз.
Страдаща,че е възможно да не се докосне до горе споменатото височайство.Страхуваща се,че няма да получи това,което иска.Поради тази причина и много други,тя не иска много.Не е искала толкова силно много неща.И сега го прави.Въпреки че е объркана,тя иска и се надява.На доста хора може да им се стори жалко.Но за нея,мен,е шанс.Нещо повече от шанс.Нещо повече от прищявка?Нещо,което може да промени живота й,или поне да промени посоката му.Може да я направи щастлива,да открие своето място.Моето място.Нещо,в което вярвам.Последен влак.Последна надежда.Иначе няма да има смисъл.Ще изглежда празно,неразбрано.Тя-аз не иска повече това.За това си иска своето,макар да вижда как то увяхва,избледнява,отива.Далеч от реалността и нея.Далеч от щастието,може би..
Може би.

***

Как?

Няма. Н и щ о.
Не вярваш?
Повярвай.

Странно как един час прекаран в четенето на една,хм...книга,може да ме хвърли на друга вълна и съответно на друг бряг.Или е просто от настинката,или каквото там имам от вчера.Може би просто е от адското,пронизващо главоболие от сутринта.Или от петък.Днес сме петък,нали?
Интрестно е чувството,че искаш да си някъде другаде.Място,където уж ще се почувстваш друг.Различен от сега.Недостижимо.Наблюдавайки как леко се превръща в единствена опция.Сякаш няма други,които ще постигнат същия резултат.Чакайки.Нещо.Или пък бягам?Нещо,което не ми е по принцип присъщо.Не бягам от проблеми.Или поне преди не го правих.Проблеми?Нима ги смятам за "проблеми"?
Е.
Главоболието налага неподходящи мисли.
А аз какво налагам?Хм,болки в главата.

И все пак.

Не мисля.
Не мислиш ли?
Не.
Добре.

Капризна.Раздразнителна.Спяща.Сънена.Прочела близо десет глави от скучна книга.Все пак е геройство.Необезпокоявана от факта,че не съм научила текста за презентацията.Поне за сега.Ще очаквам това да се промени утре,някъде около третия час.Мразеща часа по физкултура.Все така пламенно и вечно.
Неразбираща и едновремено разбираща-нищо и всичко.Но както и да е.Дори не знам защо все се връщам към миналото.Не знам какво е това при мен,все да свързвам неща,хора,спомени,сезони,когато са безвъзратно отминали.Безсмислено.
Just let it go?

Заблуждение и

Чаша лимонов сок.
Препоръчително-достатъчно кисел.
В ръце тетрадка,пълна с думички.Септември щял да бъде май.Май за това се говори.Експресионизмът,та експресионистичното в поемата.Не,че го улучвам особено.Нито пък плана в тетрадката ще ми го налее в главата.А тя е пълна с мисли.Не толкова объркани,колкото отнесени и изморени,като мен самата.Напоследък.Част от тях заети с размисли върху сцени от филма.Въпросния Farewell Atlantis,който гледах днес след закуска.
Втренчена в празната опаковка на нещо си с кокос на бюрото до екрана.И пак мислеща.Този път и аз не знам за какво.Просто бягане от майския септември.Предполагам.
И промъкващи се стихове от песни.Мисля,че беше на The Killers...

...It's not so bad,it's not so bad.

А де.То било лесно.

Непрестанните въпроси

са едно нещо,но да стават повечко напоследък е друго нещо.
Как мога да намеря подходящ,и най-вече правилен отговор на всички?...
Дали ще е тест или обичайните всекидневни въпроси,които изникват от нищото.А нищото е необятно.Наистина отговорите не са нещо лесно.За мен.Независимо какви са.Дали да отида на въпросната "екскурзия",или пък не.Как ще реагират всички на това.Какво значение ще има,ако отида или не.Или пък защо от два дни насам имам температура вечер,и тя става по-висока днес.Въобще означава ли нещо,или...не?
Кой може да ти каже.Кой в днешно време казва това,което мисли.И искаме ли въобще да го чуем.Поемаме ли риска да чуем това,което не ни харесва.Аз искам ли това?
Струва ли си да уча по Свят и личност,въпреки че нямам утре по програма,а чак в петък.
Толкова ли е..."lame" и "тъпо" да препрочитам моменти от Breaking Dawn,само защото ме успокоява и развлича.
И още,и още.

Странно отново

просто да си стоя,след първия ден на училище.Един от редките следобеди и сигурно последния,в който не съм погълната от поредния урок по история или непосилните за мен задачи по мат.А вместо да се радвам,да се чувствам свободна...Все пак имам свободна вечер!Но...не.Сякаш не ми пука,а на мен ми пука честно казано.Прекарах в сън 3 часа и дори не ги усещам.Все едно не се е случило.Сякаш не са се случили много неща.Не знам дали е някаква емоционална дупка,или последица от първия ден,но не чувствам нищо.Не съм свободна.В истинския смисъл на думата.Никак.Имам нужда от нещо.Усещам някаква липса,а не мога да разбера от какво.А аз винаги знам отговорите.Но винаги не е сега.
Честно? Не знам какво да правя.Н е з н а м.
...А знаех.
I am not falling.Not on pieces.
Tell me this again.
Again.
Okay,I may believe you now.

18 Candles

...And you are supposed to be grown up. Mature.Strong.Independent.Intelligent.We suppose too.We hope too.

18 candles,
...and you are different one.Or not.Not a child.Or still one.Mystery.Even for yourself.It doesn't really matter.Just keep on holding.Everything.Going.Like before,like always,like you,me,us,they.Never ending.Just keep a track.
...and live.

Не можех

да не напиша нещо днес.Нещо.Днес.Няколко неща.Но днес.Всичко е светло,топло и силно.Днес.Е,добре спирам с повтарянето.
Да се щастлив не е толкова лошо чувство все пак.Да не четеш нищо днес също.Да заспиш,слушайки Muse в колата.Полета,листа,жълто,дървета,морета,пясък,снимки.И аз.Там.
Синьо,синьо и истинско.

...take me back to the start.

And then he thought

"What a lousy Earth!How many families hungered for food they could not afford to buy?How many hearts were broken?How many suicides would take place that same night,how many people would go insane?How many cockroaches and landlords would triumph?How many winners were losers,successes failures,rich men poor men?How many wise guys were stupid?How many happy endings were unhappy endings?How many honest men were liars,brave men cowards,loyal men traitors,how many sainted men were corrupt,how many people in positions of trust had sold their souls to blackguards for pretty cash,how many had never had souls?How many straight-and-narrow paths were crooked paths?How many best families were worst families and how many good people were bad people?..."
-Yossarian.

Какво е чувството да си признаеш,

I am not fun.At all.
И идва момента,когато го осъзнаваш,опитвайки се да го приемеш някак си.И бум.Не ти пука.
Не те е грижа,че класа ти се забавлява вечер на лунапарк,че кой знае какво си мислят за теб,защото не правиш и не си като тях.И не ти пука.Осъзнаваш,че това няма никаква,ама никаква стойност,защото гимназията свършва.Каквото беше-беше.И просто ще свърши.Всичко.Няма да има значение...Не е ли освобождаващо.Мога да си ходя с едни и същ чифт дънки цяла седмица,ако искам,без дори за момент да се замисля какво биха казали.I am not fun и сигурно никога няма и да бъда.Но едва ли това прави впечатление на Орр или на Б.И най-вече на мен.Последна година гимназия.

Истината е,че

life is short.
Колкото и кофти да е понякога,life is short.Независимо от нещата,които се случват,от нещата,които не се случват.Не може да го заменим.Въпреки всичко и нищо.Въпреки разочарованията от хората,които го правят всеки ден.И какво от това,life is short.И ето.Нещата ще се променят.Те се променят непрестанно,винаги,дори,когато не усещаме.И може би ще стане по-добре,нещата ще станат по-добри.Ако аз не вярвам в тях,как мога да искам,те да вярват в мен.Хубаво е.Има толкова много хубави неща,които просто пропускам,за да откроя лошото.Нямам предвид в хората.Те са друга тема.Но всичко около нас може да бъде далеч по-различно,ако спрем да усложняваме живота си.Какъв е смисъла.Нещата са прости.Света не се върти около нас.Може би жалко,но факт.Истината е,че life is short.Преходност.Толкова кратко,че защо да го губим в лошото.Защо да го отричаме.
Е.
Добре,че го има Twitter.Why?I have no idea.

I love you,B.

Тъпо е да пиша нов пост,сега,когато съм една умопомрачена и побъркана по Бил.
Но.Сигурно ще се смея на това след време,когато реша да препрочета някои стари неща (ако въобще реша).Днес не е хубав ден.Просто не беше.Защо,как,какво не знам,но така го чувствам.Не знам какво ми става напоследък,най-вероятно нищо ново за мен,но и по-добре...
Отнесена,мислеща,пресмятаща,търсейки въпроси,отговори,решения.Чудейки се,не съм ли сгрешила с думите си,мислите си,преценката.Чувствайки се едновременно като идиот,тъй като отказвам да излизам в тоя студ и грип,и като идиот,че ми харесва да дремя и да гледам Бил.Което от своя страна пък не ми помога особено също.За наказание получих главоболие.Уау.
Толкова е измарящо и трудно да се опитнаш,да си наясно с всичко,ставащо около теб и при теб.Всичките тези усилия да разбера какво искам,знам,търся и съм,ме побъркват.Не мога да съм на ясно с всичко това,а искам.И защо ли въобще искам,сякаш това ще промени нещо,или,ще получа това нещо.Да бе.То така ставало...

Ka-Ching!

Просто не е истина.
Половин ден прекаран в гледане на "True Blood" и четене на Параграфа.Мдам,още съм на него,но на 27 глава,така че I will beat it.Но така или иначе вече съм тотално хахо.Хората ходят на Хелунски партита,а аз си дремя с True Blood.Невероятно,вълнуващо,а?
Но не е толкова зле,все пак Бил е невероятно-вампирски-студено-чаровен.Мхм.
Мисля,вече съм изгледала всичко вампирско що-годе,дето го има.
Btw днес разбрах,че има козметична серия от грим с името Volturi. Забавно,?

Inyourshoes.

Не искам това де е някой от моите предпочитани мело драматични постове,но винаги се случва така.А аз пиша,каквото мисля,което не помага особено.Но.
И така...
Винаги с промяната в сезоните,идва и промяна с усещанията и всичко останало.Някак си знам какво е било миналата зима и че едва ли ще бъде същото.Не,че искам да е,но просто знам,че няма да е.Някакво такова чувство,което ти подсказва разни неща.Вярно е,че съм си фаталист,колкото и да не искам в дадени моменти,но просто усещам...А каква зима ще бъде не знам,но ми липсва спокойното,сигурното усещане.Странно е за мен.Липсват ми и някои неща,някои хора.Или пък не.Но всъщност да.Различните неща по нов начин не ми харесват особено.Никога промяната и новите неща не са по-хубави,нито по-добри за мен.Идея си нямам защо е това,но не искам повече негативни промени.
Е, кой знае.От твърде много мисли няма полза.От твърде много чувства също.А и двете имам в повече...Така и не разбрах защо някои неща се случват по определен начин.А искам.А може би да стане по-добре.Скоро...Кой знае...

***
I want my peaceful moments,
I want my shiny warm feelings,
I want it back,
Where is my old rucksack full of sweets and light?
Can you find the wonderland?

***

You have a bad day?

...Да се събудиш след поредния следобеден сън,чувствайки се меко казано тъпо.Наистина.
Да прекараш поредния разочароващ ден.Да се чувстващ уморен от всичко ставащо наоколо.А е едва октомври.Октомври.Никога не съм го харесвала.И не го харесвам повече тази въпросната "чудесна" година.Просто ми омръзна прекалено много...
Омръзна ми тъпия френски,за който всеки път уча и тази година няма да вида шестица за първи път.Но нищо,вече не се изненадвам.Дори няма смисъл да продължавам.И без това си е един тъп блог така или иначе.А моят жвот се проваля.
...Но пък защо да има значение? Какво му е значението,че ще се провяля на поредните тестове по история утре?Има ли значение?Никакво.Защо да има? Какво от това,че нямам късмет.Шанс.
Както написах вече-няма значение.

peace out;

.

Хм.
И...1-2-3,начало!
Винаги съм смятала,че някои учители са тъпи и заблудени.Винаги съм смятала,че всички американци са глупави и и...пак глупави.И продължавам да мисля,че някои от тях са повече от изброените по-горе.Ама много,много повече.И ето-те не го оспорват.И няма как да го оспорят.Те наистина са си глупавички горките,но какво да се прави,такива и ще си останат.Но не им пречи,тъй като се мислят за толкова невероятни.А де,не са.Някой трябва просто много да им го покаже.Не са.И едва ли някога ще са.Ако толкова много някои хора искат да се взимат на сериозно,нека си продължават жалкото опитче.Тъй като са твърде страхливи и твърде нелепи в това да отидат в друга страна,защото там ще са по-велики,от колкото в родната им.И за съжаление е така,защото българите правят и не възможното да ги правят крале,а сънародниците си-нищо.Факт.И много ясно,как няма да им се кланяме.Не са ли велики? С любимите си фразички "Don't trust canadians,don't trust french,italians..." и още колко други.Няма спор те са великите.Дължа им един дълбок поклон за това,че дойдоха,оставиха безработни 2-3 ма и,че ме изнервят.И не само мен.Но мен най-много.Яд ме е,че ги оставяме и дори поощряваме.И за какво?

Puff-paff

And in the morning I woke up,I felt dizzy.
Nothing weird why,just the usual Sunday-studying day.I bet you like it.But I don't really.Not at all.
The school is making me sick.Ka-ching!
...anyways
I just wanna watch a movie.Unsuccessfully I guess.
The ordinary days,the ordinary bus stop waiting there for me.Well,not the bus,which on purpose I miss.The way till school,wrapped in this damn coldness outside.Not like I have something against the ordinary things.I like them.I may like the simplicity.Do I?
...I really wanna a holiday.The warm feeling of the warm music,getting the lyrics stuck in your mind,tapping with feet,getting a book in your hands and this serious reading face racing the words over the lines.Well,can you make it back?Can you make the coldness away? The dark hurried busy mornings?The sleepy days?Tired eyes?The weird people over the weird school?
I guess not.
...
Where did the magic go?

The Catch.

I just love this book.
Truly.
Deeply.
Always.

...cause when you are sad,
it brings a smile on your face.
It brightens up your mood
and you forget about the people and the crappy poetry of mine.

В търсене(приемане) на истината.

'...cause Yossarian is crazy.'

Еми не е пък.
Или може би е,май само той е здраво мислещия в цялата работа.Но,иди го разправяй на останалите.Иди го разправяй на "скъпите" ми съученици,които си нямат друга работа в скучното им животче,освен да правят ужасно детински рисунчици на моя милост с една чертичка ":|",а на останалите 19 човека от "невероятния" ми клас- с усмивчица ":)".А де.Какви неща ставали по света.Но какво да се прави.Горкичките трудно виждат лицемерния си обърнат свят,в който могат само жалко да се филмират и биха се сринали,ако разберат как "искрените" им приятелки се присмиват.А щом те лицемерничат една за друга,та как остава да се държат с нас,останалите от "нисшата класа".Но,това дълбоко не ме засяга вече.Мина и това време.Мина времето на всичко.
Същото се отнася и за моята добра "приятелка".Хубаво е да знаеш истинското,неприкрито отношение на хората,когато нямат нужда от теб.Тогава те са искрени.Но,когато искат нещо от теб,стават коренно различни.Жалкото е в това,че забравям за тези моменти на тяхната искреност.А не бива.Нямам нужда от фалшификати около мен.И този път ще се постарая да не забравя това.
Е.
А казват,че в училище било скучно...

Да.

Хмм.
От кога не съм писала по това време.Или спя или се правя,че уча.Но сега съм в почивка от всичко друго.Напоследък бягам от философските въпроси и мисли.Достатъчно голяма и пораснала се чувствам и без това.Моето време бавно отминава.Намирам се за по-сериозна също.Мога да греша,кой знае.Всичко е така различно от преди.Въпреки че напоследък наистина не ми остава време да мисля за мен и мястото ми в света.Училище,изпити,есета,всичко ми замайва главата и не ми се мисли за другите неща.Но не е да кажеш,че не си същия човек.Аз съм си аз.Малко по-сериозна,отнесена,забързана и спокойна междувременно да едни неща.Очакваща и не.Спомняща си и не.По-добре не,кому са нужни спомените.Пфф.Но наистина се чувствам леко пораснала.По-различна.Или може би примирила се с някои неща.Нормално,след толкова години борба с всичко и всички,е време за почивка и мир.Не искам да правя повече анализи на себе си.Преуморих се.Много неща не са същите.И това е.А аз не обичам промените особено.Никога човек не знае за добро или за лошо са.Какво изглеждат,а какво всъщност са?Кой би могъл да ти каже...Но е истина.С годините носталгията към миналото се увеличава.Или по-точно идеализирането му.Ненужно и грешно.Но.Така са устроени нещата...Леко се въртя в кръгче.Леко.Но нямам нищо напротив.Очаквам.Искам.И,да мога.Всичко рано или късно започва.
Загледай се в небето.Облаците.Листата по земята.Вятъра.Почувствай света наоколо.

грийн пийс.

Sweet child ol' mine

Неделя.Усмивка.
Канех се да гледам филми и да чета мой любим параграф,но..Но не.Сетих се,че трябва за уча по супер,мега тъпия френски!Иде ми да го изтрепя.Мащабно премахване на френския.Моите извинения към всичките му фенчета,но нищо лично другари.Френският е ужасен pain in the ass!Ако не ми вярвате,отивайте вий да учите Futur au passe et plus-que parfait.На мен ми писна всяка година едно и също.
Искам да стана космонавт.Записвам една ядрена физика,взимат ме в НАСА и туп-туп.И без това след няколко годинки Земята ще стане ад за живеене и хората.А поне на Марс открили вода или какво беше там.Тук по новините някакви учени се канят да започват експедиция по океаните.Най-много някой ледник да се скапе още повече.Бива ли такова нещо.Не,не бива.След 30 години няма да има нито един останал ледник.Мисля,че и сами може да се досетете какво следва от това.Наводнения и заличаване на страни,градове,че може и континенти.А де.
Искам да отида на море,да си слушам олд`рок и да не ми пука от нищо.Просто да ме вее вятъра.Ноо не-френски+история.Невероятна комбинация.Остава да започна и история на френски,да отскоча да вида как са Галите и Саксонците.
Peace;

И да.Тя избра съня.

Вече сме октомври.Втори октомври.Нека приветстваме.Или пък не.
Петък.А аз имах чувството,че са 2-3 залепени дни.А то е само един.Петък.След цялата идилия на даскало,покрай раздразнените побъркани учители,идва ред на края.Края на седмицата.Сега вече приветствайте.Нали е хубаво да се прибереш след поредния изтощаващ и умопомрачителен ден,и да си кажеш,че 2 дни ще стоиш далеч от всякакви опасни хора.Знаете кого имам в предвид.А една грешка,която не правете никога: да сте болни,да имате бележка за цяла седмица,но въпреки това да отидете на у-те в Петък.Не го правете.Опасно за нервната ви система.Тъй като ще се изнамери някои,който да ви припомни,че училището,о,то не е добро място.Трябва да се отбягва,колкото се може повече.Не,че съм против образованието,но нищо не можете да научите.Поне в моето.Само ще затъпеете.Вземете прочетете нещо по-добре.
...Предложение за песни,които не съм слушала до сега?

Free.

Люлки.
Някога казвала ли съм колко ги обичам.Още от малка.Дори и сега.Просто ги обичам.Карат ме да се чувствам свободна,ама истински свободна.Свободата идва предимно с избора,но когато нямаш особено голям избор,люлките вършат чудесна работа.Могат да ми оправят настроението,и да се усмихна на всичко-и хубаво и лошо.Има някаква магия в тях...
...Ще ми се да избирам какво да помня,какво да забравям и какво да чувствам най-вече.Понякога успявам,а понякога не.Опитвам се да стоя далеч от всякакви евтини драми и глупави историйки.Не ми трябват.И има моменти,когато всичко изглежда много не на място.Преди като,че ли беше повече,или просто сега не обръщам внимание толкова.Така е хубаво.Само в дадени моменти се сещам нещо,но го измествам с друго.Всичко тече,всичко се променя.Само ти си оставаш ти.Какво повече от това.Безразличен към чуждото мнение и отношение.Или пък не.Но какво от това.
Панта рей.

Woop.

Бооо.
Поредната събота,но не каква да е,а учебна събота.Много важен детайл.
Мисля,че е крайно време да изтрия тоя олющен лак от ноктите си.Приличам на откачено емо с тях.Честно.
Трябва да свърша с "На изток от рая" и да продължа с Параграфчето.Но не знам кога в близкото бъдеще ще стане това.
Днешното входно по френски,си беше цяла класна направо.Но нищо изненадващо за мен.
Нямам чувството,че съм 12 клас.Даже съм много далеч от това,но пък е спокойно.Или поне така ми се иска да бъде.Не знам какво да избера,реша и всякакви неща от този род.Просто не знам.
Искам да отида на море.Да си стоя и да правя снимки.Искам да се почувствам по-жива.А това не става ей така.Или да отида до Щатите.Не знам защо,просто искам.Може там да е моето място,ако въобще имам такова.
И...имам това странно чувство,че съм правела някои неща и съм била на някои места и преди.А и сънищата ми се сбъдват.Поне,ако сънувам едно и също нещо 3 пъти,с 3 различни версии.Но да се надявам,че е било съвпадение.Само врачески умения ми липсват сега.
Какво ли е да живееш като във филм? Всички искат,и аз също.Но не онези трагичните мелодрами.А приключенските екшъни.Един беше питал "Как се става таен агент".
Ами аз,ако знаех...

Battle for a sleep

Искам да спя.
Наистина.
И тази година сънят ще е в дефицит.
А искам и ОТХ но далеч по-хубав сезон от този.Някъде в далечното минало и ранните години.
...
Tea peace.

Silence.Patience.And Grace.

..Събота.
На село.Слушане на Нирвана в колата.Редуване на пейзажи.Четене.Усещане на вятъра.Снимане на едно дърво сред облаци,предвещаващи буря.Но тя така и не дойде.Мисли,както винаги.Много,по малко.Спомени.От тези,дето те атакуват,когато най-малко си очаквал.Не ги обичам.Спомените са нещо много коварно.И пак мисли за какво ли не,вече не помня.Порива да се озова на морето.Там,където се чувствам най-себе си.Вятъра.Вълните.Страхът.Величието.Спокойствието.Няма друго място такова просто...И пак спомените.Но се правя,че не им обръщам внимание.Вечер-Сънища.Отново.Направо да ти писне.Все едни и същи.Хора,лица,разни неща.И то все тези,които не са същите,тези,които вече не познаваш.Тази година е странна.По-точно този месец е странния.Но има време.
..Неделя.
Muse,Muse,Muse и аз.

Е?...

Края на седмицата.Петък.И малко време за обобщение на нещата напоследък.
Полагам усилия да не се засягам,взимам навътре,мисля и дори разбирам всичко напоследък.Или поне някои неща,които съм сигурна,че и "те"- нещата(които в някои случаи са хора) не ме взимат особено на сериозно.
Училището.
Всички знаем,че училището отдавна си е загубило основното предназначение.Не е вече само сграда.Не е само място,където се предлага обучение.Това май е станало последното му значение напоследък.Училището.Сега то е нещо като изпитание.Какъв човек ще се окаже,че си всъщност.Как другите ще те възприемат.Повечето случаи напълно грешно от това какъв е човек вдействителност.Освен това е място,където ще разбереш дали можеш да издържиш на всички битки.Премълчаните.Тези,които човек преодолява вътрешно.Дали ще съумееш да се пребориш със себе си,за да станеш като другите.За да се впишеш.В нещо,което по-късно би осъзнал,че не струва.А може би не.Веднъж изгубил същността си,не знам дало и кога се връща обратно.А тези,които откажат да бъдат като повечето.Тези,които не са в лидерската групичка и не получават телефонни обаждания от съучениците.Тези,които не допускат лесно да станат отворена книга за другите.Е,ами успех на тях.Защото е вярно,че гимназията слага етикети,шаблони,и после след това избледняват.Но не изчезват.Какъвто си в училище,такъв ще си и след това.Освен,ако не искаш да станеш като тези,които толкова си нехаресвал.Но...винаги ще е едно и също.Човек ще си остане един и същ.Защото хората около него ще са същите тея,които той и познавал в училище.Навсякъде.Тъй като не можеш да промениш хората,обществото,нормите,можеш само да промениш себе си.Да се престориш.Да се излъжеш,толкова добре,че сам да си повярваш,че си друг.И това действа.До един момент разбира се.Всичко така или иначе остава в човека,подсъзнателно или не.Той си е той,колкото и да изглежда,че не е вече.
Аз.
Аз не искам да бъда като тези,които не харесвам.Не искам и да бъда с тях.За това и те не ме искат.Никак дори.Те не знаят за мен,но аз искам да си остане така.Всичко е толкова просто.Те и Аз.Аз и Те.До кога?Винаги.Спряло е да ми прави впечатление какво мислят за мен и т.н.Не казвам,че нещо ми харесва,ако всъщност не ми харесва.Далеч съм.Толкова далеч понякога от тях,от всичко.Толкова далеч от това да знам,че те не ме харесват.Дори поведението на някои,които до преди време се отнасяха по едни начин,а сега друг,забравили какво съм правила за тук преди.Но то се е "преди".Май трябва да свикна да си припомням това.Че миналото за хората,си е минало.Какво си бил за тях преди,какво си правел за тях-О,то не е важно сега.Сега.Но има и утре.И при добро замислене ще се разбере,че няма да разчиташ на тях "утре".Няма да правиш нищо за тях "утре" и сега.Поне човек вече е наясно.Не е толкова лошо.Хора-всякакви.Мнооого от тях без особено значение.Прецени ги и забрави.Тъй като има други,много по-малко,но стойностни.Може да са двама,може един,но те си струват.
Ти.
Тук вече сам реши.

Muse...Muse..Muse...

/Uprising/
They will not force us
They will stop degrading us
They will not control us
We will be victorious

Interchanging mind control
Come let the revolution take it's toll if you could
Flick the switch and open your third eye, you'd see that
We should never be afraid to die
....
Невероятна песен.Мисля,че има нещо общо с 1984 на Оруел,но не съм сигурна.Все пак Мат Белами е гениален.Винаги имат скрит подсмисъл...

-No title-

Нямах и все още нямам намерение това да бъде от типа на поредния "никой-не-ме-разбира" пост.Но съжалявам,ако на някой му прозвучи така,или както и да е.
Ще се постарая това,което напиша никога да не го забравя.Дори за момент да не си и помислям,че е грешно.Защото е вярно.Твърде много вярно,дори и аз да повярвам в него.Никога повече не искам и да мисля в обратното на това.
А то е :
Хората са едни и същи.Те не се променят.Просто може да ти се струва,че след време са се променили.Но не е така.Винаги са били едни и същи,просто ти не си разбрал тогава.Можеш да си мислил,да мислиш и дори,да продължиш,че те са близки.Че познатите ти са близки,дори,че "приятелите" ти са близки.Ами не са.Може би много пъти си го осъзнавал,може би никога преди.Но идва момент,когато всичко толкова много става ясно,когато всички най-накрая покажат какво си ти за тях.И това е мигът,проклетият миг,който те кара да се изсмееш през сълзи на всички и всичко това.На всички лъжи.На всяко привидно приятелство.На всичко.И ще си кажеш,че не струва.Аз си казах това,и сигурно ще продължа.Колкото и да съм очаквала,колкото и да съм знаела,в някои моменти,в този момент нищо не е,както ти си смятал,че е.Нищо.
И аз не съм от тях.Вече го знам със сигурност.С тази проклета сигурност.
...

Stanger things have happend.

I'm not alone
Dear loneliness
I forgot
That I remember this
Oh stranger stranger
Stranger things have happened, I know
Oh, oh
Oh, oh

We'll dream about somewhere
Our smoke will fill the air
As I lay awake and wait
For you to walk out that door
I can change I can change I can change
But who do you want me to be
I'm the same I'm the same I'm the same
What do you want me to be
...

Good Morning,America!

Е,добре де..Защо?
Не го задавам тоя върос често,тъй като е безмисленно.Но то всичко е бизмисленно,и ако още някой каже "ако всичко е безмисленно,защо живеем тогава?" и ми даде някоя тъпа физиономия-ще го ударя.Честно.Ами безмисленно е,и го живеем,защото няма какво друго безмисленно да правим.Кой е казал,че всичко има някакаъв огромен смисъл.Нищо няма.И не съм нихилист,просто гледам обективно през моя обективен поглед.Мисля,че не вярвам в много неща,както и че много неща не са истински.А те определено не са.Много малко са истинските и много редки.А другото,ами то просто не струва.Колкото и жалко за някои хора да звучи,които си мислят,че всичко е нещо толкова истинско и неповторимо,и какво ли още не.А най-тъпото...Ами,че знаеш как стоят нещата и,че не можеш да ги промениш,а искаш...толкова много.Искаш да са други,вечни,истински,да вярваш в тях,да са реални,да си сигурен,че не са като другите фалшиви...Никой ли не иска да бъде убеден,че живее нещо истинско,че хората около него са...истински.Тези,на които той може да разчита...винаги.Да,винаги.Но,нали няма вечни неща,тогава защо въобще се стремим към нещо,което рано или късно ще изчезне...Какъв е смисъла да се преструваме и залъгваме,че нещо е това,което винаги си искал,а знаеш,че не е.Тази успокояваща мисъл нима прави хората щастливи?
Хм.

1st September,now let's see happy faces.

Eх,ех.
Дойде и първи септември.Честито на Л. за РД-то.Не,че ще прочете това,но дано поне да е прочела смс-а.
И така.Липсва ли ви лятото?На мен не.Не особено.Ще ми липсват само свободните дни и нощи.Може би топлото време и ризите ми с къс ръкав.Но друго...не,не мисля.Беше умерено лято.Ако мога да използвам такова определение.Не като миналото.О,не.Май миналото лято ще остане незабравимото,въпреки лошия си привкус.Августкия.Но това беше добре.И все пак,застанала на първи септември.Каква?...Различна?Не мисля...Щастлива?Хах,ще се засмея.Не знам.Хареса ми.Но все още съм объркана.Сега ти ще се изсмееш сигурно.И аз.
Хората никога не са едни и същи.Нито само добре настроени,нито другото.Побъква ме.Всеки път при нечие незнайно отклонение от обичайното поведение или настроение.И всеки път да се чудиш защо получаваш това.И как да не ти омръзне...Знам,не бива да обръщам такова внимание.Но,а де...Спри ме.
Липсва ми ОТХ.Успокояваше ме.Все със спокойно-приятната песничка,и подсъзнателното съобщение,че всичко рано или късно ще бъде наред.
*sigh*

**
Мисля си,че е сезона на Brand New,и по повод това ето и следните мои любими реда:
"...you are the smell before rain,you are the blood in my veins/
you are second hand smoke../"
...

Назад...

Време е.Не питай за какво.Не,че не си питал...Но май ме питаш често...А знаеш,че не искам да отговарям.Упорито не искам да ти отговарям,но както сам виждаш продължавам да го правя.А ти ми познаваш най-добре..Или не?Говоря с теб всеки ден,по нашия си начин.Ти първи разгатваш мислите ми,дори,когато аз не съм ги намерила още.Тяхната цел,значение...което сигурно нямат..Но ти знаеш най-добре.Поне сега.Не обичам да ме разгадават,но ти успяваш да го правиш.Научи ме,че не е толкова страшно да пораснеш,дори когато си знаех,че вече съм пораснала.Мина време,а?Знаеш,че рядко искам помощ..дори от теб,въпреки че имам нужда понякога от нея.Знаеш го.Но ти знаеш всичко...Ти ме знаеш,или знаеше.Вече и аз не мога да съм сигурна,вече и ти казваш,че не ме разбираш.Само не ми излизай с приказките,че всички неразбрани били гении и бунтари,защото вече и аз не ти вярвам.Но все пак благодаря за утехата...Не искам да си призная,толкова много не искам да си призная,но ми липсваш.По нашия си начин.Както винаги.Или,както винаги...преди.Знаеш,че никога не съм се залъгвала или успокоявала.Обичам истината в себе си.Каквато и да е тя.Моята истина,която никога не се опита да скриеш от мен.Истината.Нали за това всички се борят...И ти ще ме попиташ сега-за какво аз се боря вече.Но защо ли питаш като знаеш отговора...И двамата знаем,че всичко изгуби стойност.Всичко извехтя,спря да блести.Да,никога не е блестяло,но каузата го караше...Не знам за какво се боря вече.Или по-точно това нещо не си струва вече.Идеалиста никога не се променя,ще кажеш ти...Но и двамата знаем,че всичко избледня...И пламъкът,и идеята и мисълта,точно както и миналите 3 години...Какви бяхме,а какви сме сега.Каква съм аз сега.Знаеш,че носталгията е "тъпо" нещо.И като такова не искам да му давам глас.То няма право да ми дава чувства,които аз отричам да усетя пак сега.А за спомените до болка ти е ясно,че сега те изглеждат хубави.И вярвам,че са били,но тогава също сме смятали,че времето болеше.А сега какво е,а...Може би ще се смеем на всичко това след още три години.А,може би не...Променили сме се.А дали аз ще се променя отново...Подскажи ми.Както преди.Както,преди да се изгубя последно.Ти знаеш всичко,нали...Както някога...

Hhh

The Honorary Title rocks.
Tea rocks too,just when you don't drink it in case you are sick.Then it doesn't rock so much.
Books rock as well.
Spagetti rock.Especially when you are hungry.
Movies rock,but I am not really into mood for them.
Anyway
Does life rock?

As you say...

Няма нищо интересно или конкретно.Лятото си продължава.Макар че е на отиване вече.Което не ми се нрави много,защото не ми се нрави да започна училище скоро.Въпреки че всички казват,че последната година ще бъде страхотна.Аз дълбоко се съмнявам в това,тъй като се съмнявам във всичко,което те казват.А "те" са всички учители,съученици,приятели на съученици и други,които говорят за това.А те го правят.И така...Споменах ли,че обичам чай...
Както и да е..
Чета "Параграф-22".Харесва ми.Остроумно забавна е...Йосариан е супер готин xD..А Ор има яко име.Само това знам за него до сега.Все пак съм едва на третата глава..
А и съм много изморена напоследък,което ми е малко странно.Сякаш все не мога да се наспя,а вчера си легнах рано при това.Ъх.И така...май няма какво да напиша друго или поне не се сещам...
***
I am used to be on my own...Although it's not something nice I guess.But better like that than to let people disappoint you...Especially for those you cared.Cared.Past tense is cool thing,ah.
Р.S:I need chocolate.

I'll follow you...

Хм.
Днес,докато тъпеех на пейката от студ и отегчение се бях загледала в небето...и видях падаща звезда.Поне така си мисля де...Не съм сигурна.Мисля,че се движеше,което означава,че е падала.Или поне така предполагам.Нямаше опашка,което май е кофти.Както и да е.Падаща звезда.Видях я.И ще видим дали ще се изпълни желанието ми...

...И по повод това :
Where do you go when you are lonely?
Where do you go when the stars go blue?

...Awesome

Днес гледах Public Enemies и...ми хареса.Беше добре.Имаше въздействаща музика.Е,не само заради това де...Деп беше страхотен.Много страхотен.Както винаги.Страшно добър актьор е.Можеш да му повярваш на героя,да вникнеш в него и в същото време да му симпатизираш..На отрицателният герой.Което по принцип при мен не става често.Не си падам по отрицателни герои,но той просто ме накара...Някак си до някаква степен разбрах същността на героя и на мотивите му,и всичко останало.В крайна сметка he wasn't that bad guy...Дори до някъде бях на негова страна.Може би това е била главната цел на персонажа,но все пак Деп допринесе за това.Какво да се прави-обичам го.Него и невероятните му черни очи.Но да се върнем на филма.Имам нещо като теория за финала.Не мисля,че те застреляха точно Дж.Дж.Имам усещането,че той разбра какво му кроят или просто му хрумна идеята от филма,който гледаше.Той е намерил някой,който много прилича на него и са се разменили в суматохата и така са гръмналия грешния човек.Тъй като той се разкарваше пред тях,а те дори не забелязаха,че е именно той.Което е до известна степен-тъпо.И друга причина-докато гледаше филма на места се усмихваше доста...преднамерено.Сякаш му е хрумнала брилянтна идея.А и не е в стила на Дж. Дж. да се остави да го гръмвнат просто ей така с хитра усмивка на лице.Твърде налудничаво.Според мено,той просто се е престорил на друг човек-изчаква неговата мацка да излезе от затвора и заживяват щастливо.Толкова по-смислено.
Както и да е.Гледайте го.Поне от скука....

Fear.

...I feel it and that's the worst.I realize it.I know it.I am part of it.It is part of me.
I so don't belong here.I do not belong to any of these places or people.It is not something that you choose.It is something that is in you.Sometimes deeply buried...and sometimes you push it on the surface of your consciousness...Till the moment it shows up.And you are completely sure that you are that person.I don't believe that I should be in this world at this century at this time.Seriously.
I do not feel like I have a place here.My own.I am not happy for the things the people around me are happy for.Or i will be,just when they are lil different...But I doubt that they will be,someday..Maybe.It is too hard to explain.I don't know why I even always want to analyze myself.What I gain from all this? To know what I want.Alright I think I know it.But I am not so sure that the world around will let me be part of it.I am not sure that I will find my true self.My true place.The place I shine,you know? Duh.It sounds so ridiculous even to think of it.But I do.So finally I will write for it.Cause I do not want to keep this anymore.I do not care anymore about the things around.The things around which do not fit in my world.Just like how I do not fit in this world.And this is the way when the Fear appears....It is lil scary,you know.Or you don't.
The Fear of being 18 and to know that you don't fit in the world or the people...To know that you are lost.And to smile for it.Cause you know it and you accept it...To know that you lost your way.Yes,I totally don't know what way to go.I need to find it.I need to go on.It's me,alright?I won't change.The Fear of knowing your real self and that you don't want to change.Although you know that you lose this way.But you won't lose yourself.That sounds so lame.I'm sorry.
I write this at English,because it is easier to express your deep thoughts at language which is not your first.
...
Can you beat the Fear?

Black or white?No.Grey.

Ъхм...
О,да.Не знам какво да кажа.Не знам какво да напиша.Или по-точно последното е по-вярно.Но,както и да...е.
Ърл Грей ме спасява.Също така се надявам и Параграф 22 да помогне.
Мислите ми са някъде другаде обаче.Не знам къде.Може би е от умората.А може би не.
Нямам желание да си правя себе-анализирането сега.Ще оставя нещата така...за сега.
Това е много weird обаче...
Какво ми става.

Wooott

...Тази сутрин се задавих,пиейки вода 2 пъти.Weird.
Мразя да ми липсват дадени хора.Те често са едни и същи така или иначе,но ми писна вече.Защо за всеки е толкова damn лесно да се промени и да...си отиде.Не е като да кажеш,че никога не съм опитвала,но не е и като да се усетиш друг.И после защо съм била песимист.Не обичам да се оправдавам,особено пред себе си в случая,но нищо не е така...лесно.О,и ако да си оптимист означава,да си в някакъв измислен свят,където всичко е толкова розово..Damn розовото тогава.И без това никога не съм го харесвала.Как хората се преструват не мога да разбера,щом нещо не е розово,защо казват,че е.What's the point?!Е,да-отговора е-така те се чувстват по-добре.Успокояващата мисъл,че всичко ще бъде наред.How sweet.Явно не ме бива много в това да се залъгвам.Но,както и да е...
...I will keep on walking.
Maybe some day I'll reach the my Strawberry Fields...

O-tay

Това просто не е истина.
Толкова ме мързи и ми е писнало от всичко,че дори не искам да си отворя имейл пощата.
I don't give a f**k from who is the e-mail.And I'm happy of that.Are not you? I bet you are not but anyway.

***
3ти август...Да не повярва човек как бързо отлитат дните.Поне при мен...Нищо интересно не правя.Нищо очарователно няма,но времето си е бързичко.Еми така е...като се събуждам в 2 следобед.
...
You can bet your ass how bored and boring I am.
peace.

;

Life sucks and then you die.
***
shoot.now.

So damn lame.

And I'm not kidding.
Really.
Everything is so lame.The town.The people.Even I am getting lame.
That's not good,you know...
I don't wanna get lamey,cause I wanna just move on...and on and on
I'm sick of everything and anything.
I want something brand-sweet-new.
Escape.
Far away.
Run away.
Like...NOW!

31th July...

Again...again...it came...
А само като си спомня къде бях миналата година по това време...И сега къде съм.А тъй като е време да спра да се вглеждам в миналото,ще се фокусирам на настоящето.Макар че аз не обичам миналото особено.Всъщност нищо от него,освен някои неща,свързани с едно нещо.Тъй като сега ми липсва и няма начин да не си припомня какво е било.Въпреки че, изглежда сякаш и било чудесно,знам,че не беше,но все пак беше хубаво...
...Времето май е на дъжд с тези облаци.Отдавна не е валяло,но и не искам.Ни най-малко дори.
Чувствам,че трябва да направя нещо,а идея си нямам какво всъщност искам.Е,имам,но знам,че е малко вероятно да се случи така,както аз искам.
Искам да замина някъде.Хубаво ще е да сменя толкова-познатата-обстановка.

/...I'm sick of this lame town and all lame people.../

What it feels like...

...Жега
Усещаш как главата ти е някак си замаяна,но се правиш,че не обръщаш внимание.
...въздишка и глътка вода.
Без особено много мисли,или поне с много себе-заблуждения.Повтаряне на едно и също нещо,с надеждата най-накрая да се го набия в главата.За сега безуспешно.
...По пътя стои отворена на 51 стр. и се чуди защо ли нямам настроението да я отварям по-често.И аз не знам.
И последно,за да съм напълно-долбоко-убедена в това,което ще напиша...
...Не ми влияе.По никакъв,абсолютно никкакъв начин.Im beyond this.At all.
So...
peace out.

Earl Grey and bubbles....

Тук наистина е голяма жега днес...
Правят ми се снимки,но няма на какво.Ха.
Времето сякаш е спряло на най-горещият момент.Пет часа е,а изглежда все едно е 2..
Напоследък прочетох 2 книги и изгледах 2 филма.Написах няколко есета...И си по изгубих времето.
Искам да рисувам,но ме мързи.Невероятно...Какво ли щеше да бъде,ако не ме мързеше никога...Е,май няма и да разбера.
Искам да отида някъде.Тук сякаш се задушавам..
Всъщност наистина няма да е зле,ако взема молива за малко
P.S: 21 Guns ми напомнят за J.

...Усетно

30 юни...2 часа сутринта-поредният час прекаран в четене на пода...Сънливо.Много даже.
Но тъй като юни си отива.Свърши вече.Време е да уважа и последния му ден,макар и със закъснение...Но такава съм си.Не отричам.Исках да напиша нещо хубаво,но в този късен час мислите ми не са с мен,или поне не тази,които са ми от полза.
Ден,прекаран в терзания,скрити сълзи,надежда,усмивки,доза сън,отминало главоболие,лека болка в зъба,спомени,букви и думи,много думи и много мисли...Заедно.
Месец,изпълнен с емоции и чувства,къде положителни,къде не толкова...Но все пак от мен...в мен.Някак си забързано-провлачен-неуловим-и все пак запомнящ се юни.Не от лошите дни,не от по-мрачните мисли,и неусетно изминал...Толкова много неусетно,че чак не искаш,въпреки треската по изпитвания,оценки,лято,планове,вечери...Не ти се иска да свършва.Но не то пита.
И сега се чудиш в 02,15 сутринта на 01..вече юли..и какво сега?Утре е ден,уж като всички останали,а аз не знам,не го чувствам така...Знам,че е грешка до някъде да свързвам миналото лято и това-сегашното...Но не мога иначе.Това лято ми изглежда пусто,празно и отчаяно.Не искам да е така.То само изглежда...А видът лъже.Искам да е хубаво.Само толкова...просто да е спокойно,светло,топло и да,безгрижно.Без толкова мисли,защото не искам да изгубя смисъла.И да,без въпросът къде е смисъла и какъв е той,защото го има...Стига ми да знам,че искам да бъде щастливо.Цялото...Моето щастливо лято...

Не съм...

Не съм осъзнавала преди колко ме е страх по време на буря и силни гръмотевици...
Не съм осъзнавала,че нито едно момче,с което съм била,не съм го искала истински..
Не съм осъзнавала какво наистина съм искала и знаела.
Не съм осъзнавала,че бих искала да съм с някой,с който да запазя спомените.А не да ги изтрия.
Не съм осъзнавала,че то маже да бъде по-различно.Че той може да бъде по-различен.
Не съм осъзнавала толкова много неща...
...А май е трябвало на време.

...And

I miss the old days.
I miss my old self.
I miss my old love.
I miss my old memories bag.
I miss my old text messages.I miss the feeling of reading them.
I miss my old books.
My old smile.
My old life.
I miss the past.But I would never miss that.

И ти не знаеше.Отново.

...
Да напиша нещо преди,да не мога.Въздуха отново придоби онзи мирис на идваща буря,който се натрапваше цяла седмица.И вятъра...не,че не съм свикнала да е по-ветровито тук,но е някак си по-различно.Чудя се какво да правя после...Може да спя,по време на буря.Звучи забавно.До някъде.И ще чета.Стигнах до просволутата,епическа,дългоочаквана втора част на книгата.Тя цялата стана епическа.
...А може и да не завали.Дали?Когато седнеш да мислиш за времето от повече от 2 секунди,значи нещо просто не е на мястото си.В теб.Не,че като знаеш,ще вземеш да го промениш.Че кой обича промените.В себе си.И всичко това отчаяно вика.Не,че някой ще го чуе.Не,че ти самия ще го чуеш.Всъщност,ако вземеш да мислиш повече от 2 минути за нещо,по-добре спри.Не си го причинявай.
...Нека просто завали.
А ти искаш,нали?

I don't wanna live in the modern world!

O'tay.
MASS HYSTERIA!
(well i don't give a s*** about the modern age) GD.

С кое да започна: колко не исках да бъда на училище днес,колко не исках да съм тук днес,или колко не исках всичко.Аз гласувам за последното.По-щастлива ли си? ...Даааа.Е супер тогава.
Толкова е лесно,а.Всичко е толкова,толкова просто,че чак искаш да е сложно.А ти искаш нали?Кажи,че искаш.
Тази седмица е объркана.И знам,при мен всяка седмица е такава.Но не.В тази се чувствам изгубена.В...прасковени градини и ягодови полета.Моите ягодови полета.
И...да.Всичко стана безцветно.Всичко стана безлично.Без няколко неща.Те все още блестят и се надявам да не спрат.А другите,сивите неща,те нямат значение сега.
Мм.Утре ще е свободен ден.Напълно свободен,без всякакви излишни,напрягащи мисли или терзания.Да.Колко кратко.

..breakdown

now...

Oh well.It's time for a show!
...
Вече дори спрях да усещам ваканцията,с тези тестове и изпитвания наоколо забравих,че е лято.Е,не съвсем,колкото и да се старая не спирам да гледам календара на стената в класната стая.Фатално привличане.разбира се,само от моя страна.Календара е непоколебим.Стои си на средата на юни и сякаш е спрял.Времето е яко спряло.
И така.Чудя се какво друго да напиша в този странен момент,в който се предполага,че трябва да уча за утре или поне да спя.Но...не се получава нещо.Малко съм разконцентрирана.Защо ли...Дори започна да ме мързи,да чета.Колко чудесно.Спряла съм на втора глава на книгата и до там.Е,разбира се руският не е от моите сили,но все пък можеше да се справям и по-добре.Можеше...Няма значение.Това би трябвало да е на нов ред,но нека си стои тук.Окей.Стига толкова,това не тръгва на добре.

Just give me the my strawberry fields...

She's an endless war....

...she's hero for the lost cause.

1,30 рано сутрин.
След като изгледах втория за днес филм,огладнях.Сега.И ми се приспа,но не искам да заспивам още.Не,че ще се промени нещо.И така неделята премина в червен лак за нокти,стари филми и следобедна разходка.В най-голямата жега.
Малко Green Day с новите им песни.Подреждане на песните ми в мр4 плейъра ми и нова плейлиста.
Малко усмивки,спомени и кихане от нововъзникналата ми настинка,покрай броенето на дните до...морето.Череши и сладолед-тирамису и капки за нос.Особено сладко беше последното.
И.Jeff Buckely с Hallelujah...А казваха,че нищо няма смисъл.
ха...
Батман те обича.

So what?!

This... is ... how ... it ... goes ... !
Дните минават в нормалния си ход.Или "нормално" е силно казано.Само,че лятото дойде.И оопс!Не знам какво ще правя за първи път от ъхм...2 години.Ама никаква идея.Бяло петно.Батман мълчи.Уау.
Не,наистина е юни месец и това не ме радва особено.Не е като да отидеш да видиш Muse.
Ха-ха.
Не е и като да гледаш Ейнджъл,само защото се вписваш в пейзажа.Сюжета.Все същото. И не е като да знаеш,и да се правиш,че,о, не знаеш!
Хубаво е...ако и "хубаво" е силно казано,но нали и без това се правиш,че е така.
И не е като да ти се слуша Green Day,но пък да знаеш,че вече се е случвало.А то се е.Не отдавна.Или вече на помня.Имам чувството,че съм забравила толкова неща,някои от тях,които ми липсват.Да ти липсват спомени,които не помниш.Въобще има ли такова нещо?

Booze is not good.

Oh yeah.
I loved that day.

true-

Am I..?

Another day passed and these words don't speak from me inside.
Or maybe they do.Just I prefer to lie my self that they don't.
I choose the lie.
...
proud of it?

Време е да повали отново.Искам да завали отново.Всичкото това слънце и слънце...
Поредното спане следобед ми довлече един прекрасен кошмар,в който дори до има някаква логика или връзка,не мога да я намеря,както и да се опитвам.Нещо ми има.
Освен,че Placebo и Blur озвучават дните ми напоследък,не е признак за това как се чувствам.Или си е просто последица...продължение най-вероятно.Продължение на всичко от скоро.Май обърква.Винаги.Или не.Аз го обърквам по най-мислещия възможен начин,погледнат през всяка възможна точка и вероятност и се повтаря...Така,както моите мисли се превъртаха и отричаха емоциите.И стигнаха точно до там,където няма на къде вече.Или се примиряват едни с други и..продължават това,което е редно и нередно да правят...Или не,а упорито избират да се блъскат,изменят,въртят в безнадежден опит да намерят нещо,което си струва,което ще има значение и ще ги подреди,както не са били подредени от много дълго време...

Giving up can be something nice,ok?

Here we go again.Sighs...
Another sighs.I can make them three? Okay.
Току що се събудих от двучасов непробуден сън и още не мога да си отворя очите...Излишно е да пиша колко бях изморена.Имам нужда от нещо различно,което представляваше денят днес.От нещо противополжно на него.
Няма успокояваща мисъл.Вече сигурно и ваканцията няма да направи всичко по-хубаво.Как звучи само.
Снощи не ми остана време да чета много,а за днес е неясно още,тъй като трябва да уча по история пък днес.И утре сигурно,в зависимост от моето представяне утре.Край няма...И така ще се залавям с урока,че да видим до къде ще стигна...
Nothinig is interesting.So do not complain.Well,okay.I complain.So what?
P.S : There is no P.S

Long way down

Понеделник.Не намерих по-хубаво начало от това.След като се върнах от училище не ми се правеше нищо друго освен да се наспа едно хубаво,но...това се случи след като научих по био и преди по френски.А единственото,което искам е да ме оставят,да си почета на спокойствие,и да не ме занимават с нищо странично.Което,разбира се,не може да се случи.
Случайно се настаних на дивана за първи път от месеци насам и попаднах на СтарГейт,каква забава,а?Остава и него да започна,да гледам и без това са повечко сезони.Вече свърших с Ейнджъл и ми липсва :/
По-добре да гледам Стар Гейт,от колкото са стоя с ванилов сладолед и да слушам случайната Carry me home по VH1,което също направих в последствие...
И така...ще се наложи да се домъкна до даскало и тази събота.Уау!Супер.И без това няма какво да си правя и малкото почивни дни,че да се разходя до училище.Pfcmch.
От няколко дни не съм писала нищо смислено,нищо смислено дори за мен.Ха.И сега ще изгубя още един "безценен" час в гледане на новите епизоди на "Lost".Don't judge me.

And so and on.

La-laaaaaaaa
Май.Ентусиасти?Обзалагам се.
Аз?-Едва ли.Песимистичното никога не умира в мен.То ще оцелее...
Слънцето най-накрая се показа и върши някаква работа.А сега вече ми е все тая.Х-а.
Напоследък освен,че не пиша нищо,но и е толкова несвързано,че дори аз самата се чудя за какво пиша.Явно за Нищо.
Малко е объркано,но не е чак толкова зле.Little ups and downs=Nothing new for me.И така всичко продължава по своя път.Е,ако имах избор бих върнала някоиии неща назад.Само няколко.Просто за good ol'times.Липсват ми.Пролетта има неблагоприятен ефект върху мен.Ето защо не обичам междинните сезони.Shame on them!
Би било хубаво да направя нещо,което би ме "събудило".Е,не се оплаквам.Или може би мъничко?
Губенето на времето не е чак толкова лошо.Все пак все има какво да се губи,по-добре времето от нещо друго.Или не.Who cares?
P.S: Правих някакво тестче във Facebook "What's your mind look like" или нещо такова и резултатът беше : Volcano xDD

<3

I'm coming up on infra-red,there is no running that can hide you,cause I can see in the dark...!
...
Yes.Yes.Yes.
...
И ще следва продължение.Най-вероятно.Още един ден училище,още едни скучен ден и пропилян...може би?
Но така или иначе се започна на ново,без връщания назад и без много мисли за това.Много по-лесно или трудно,предстои да се разбере.А до тогава няма промяна.Е,не е нужно да става по-зле.Все пак това,че важи винаги за мен,може да спре...Ъхм.
По-объркано от това винаги може да стане.Много.

w-e-i-r-d

'oh well hi.' ?
- 'oh well good'
...

Събота.Уау.Сутрин.Или обяд зависи кой кога е станал,в моя случай-все още си стоя в сутринта.И трябва да уча,а не искам точно това.
Дали промените в хората са нещо хубаво.Ако въобще може да се каже така.Май не може.Не ги харесвам и няма да ги харесам.Промените променят нещата и те няма да са вече същите,а не винаги същите неща са нещо лошо,когато са свързани с другиго,а в повечето случаи те са.Но така е,и започне ли нещо да се променя,едва ли ще спре до там.Промененото си остава различно.Хм.
Чувствам се странно.Не съм сигурна точно защо и как,но е някакво тягостно вътрешно усещане,което не ми харесва.Необяснимо.Да се надявам,че ще възвърне по-радостното ми настроение,в сравнение с това,предпочитам предното.Who doesn't want happy feet?
-And so.on.
peace...

Smile like you mean mean IT!

...or dont xD
So..
so...
GO!
Гладна съм и изморена малко,въпреки че се по наспах.Щях да уча по биология,но я зарязах и ще гледам "Ейнджъл" вместо това.Ха.
Беше поредния скучен,но все пак се очакваше от училище.Но добре,че няма повече xD
Преглеждах някои книги,но не се спрях на много,ще реша на момента,както винаги.Не мога да се сетя какво да напиша.Искам времето да се стопля вече.Крайно време е.Искам ваканция и море.Може и нещо различно,да срещна нови хора например,че всичко взе да ми омръзва много..много...Шоколадът не е омръзнал още.
Е,има време за още повече моменти,в които няма да знам какво,да напиша.

Friday Im in love

Най-накрая обратно вкъщи.Липсваше ми с ред други неща,не много.
Няма много за разказване или за писане,за това ще пост-на малко повечко снимки и това е общо взето.Хубаво беше.Хареса ми и исках да се прибера,въпреки че сега искам друго xD. Искам море.Отново.Лятото ми изглежда твърде далеч като се има на предвид,че дори пролетта не иска да идва.Вече е средата на април и остава времето да си бъде все така студено тук о.о
Няма да се учудя много...И така останалите неща са си все така.Трябва да преговарям по био и лит.,но ме мързи и нямам никакво желание,тъй като знам,че съм забравила всичко. Ъх.Дано не изпитват утре xD.
И сега снимките .

Lemon juice and me

Един горещ ден в сравнение с предните дни,който се оказа и последния училищен ден преди пролетната ваканция.Уау.
Прекарах го на училище,в крайна сметка реших да отида сутринта,и не бях сгрешила.Не беше толкова трагично,малко изморящо,но биваше.Само дето цялото училище го нямаше.
И така...по изпекох се на слънцето,вървейки половината път пеша до вкъщи.Но оцелях и прекарах в сън само половин час,тъй като трябваше да излизам.Като изключим детайлите и времето...нищо друго съществено не остана.
И за край на деня бях с лимонов сок,молив и лист в ръка.Което май все още е.
И..,нямам естествено интересни неща за писане.Но това не е от особена важност за мен.Никаква дори.xD
Хмм...Тъпо,но какво да се прави,така ще е поне няколко дена още.
P.S: Много,много ми се приспа изненадващо рано...
P.S2:Като ще има 1,нека има и 2. xD
/peace/

I dont care xD

Hmh...
Erh.
Беше и си е все още скучничък ден,но се очакваше.Нищо интересно,освен добре познатите неща.А и някак си не съм много в настроение да пиша,нямам и за какво,но все намирах нещо xD. Говорих малко с Л.,спях,четох след като се събудих и сега дремя тук.Все още не съм учила,въпреки че не съм сигурна дали да ходя на даскало.Нямам особено желание,то кога ли съм го имала де...Искаше ми се да по рисувам малко,нооо ме домързя и реших да поспя вместо това xD
За край ще споделя "чудесната" новина,че ще трябва да носим униформи.Уау!Прекрасно,нали...Е,ще се радваме още повече на есен.Да им е честито на всички "късметлии".
btw I dont miss you.
=Peace=

Сънчоо-о

Placebo...Placebo...Placebo...
xD
Като оставим това "въведение" на страна,за друго не се сещам.
Ха.
Спи ми се много.Имам да си наваксвам,но още не съм..Още 2 дена и започва ваканцията.
Утре имам тест,а не съм учила особено.Хич даже.Както обикновено.
Не съм и рисувала нищо,нито пък чела тази събота и неделя.Общо взето нищо особено,но все сякаш не ми е стигнало времето.
И утре и почивка.Уж.Нямам търпение вече...
Много смислен пост.Мхм...

Нали?

Отново и отново.Няма да е трудно,да се познае какво ще се случи...отново.Не съм сгрешила,когато съм казала,че нещата се случват пак и пак.Едно и също.По много глупав начин.Но въпреки това понякога е толкова учудващо и неочаквано.Потресаващо?Нее...Никак дори.Чувството в този момент е странно неопределимо.Е не в началото,но сега поне...Каквото и да е....Както и да е.Все същото.И.
Отново.

Erh!

I am full of doubts and you are full of lies.
....

Мда.Нямаше какво да мисля в час по математика,както винаги.А и по химия.Въпреки нейните отчяни опити да ни накара да разберем нещо.Ние сме упорити в това да отказваме.
Е.можех и да се справя и по-добре в мисленето на глупости,но какво да се прави,друг път..

Bloom

Поредното ми...нещо? Хах...

Still searching for the right...

Спи ме си...още много.Странно как 2 часа следобеден сън не са достатъчни.Това ранно ставане и късно лягане бавно ме убива и скапва настроението ми,което и без това си е достатъчно скапнато.Но ще избутам някак си така още 3 месеца.Да се надяваме.Как е възможно толкова много да ми се спи...Цял живот да ставаш рано не е работа.Може да ме побърка напълно.И вече не мога да тегля "Angel",защото съм преминала май лимита,тъй като не съм на неограничен достъп.Ъх.Но все тая,ще намеря с какво друго да се депресирам после.Хах.
Мързи ме да отида,да си купя мъниста за гривната,която все се каня да направя.Но нямам нито сили,нито желание да се помръдна.Края на март сме,а имам чувството,че са минали 2 месеца вече.Особено от миналата седмица насам всичко ми е някак объркано и то не в добрия смисъл.Нямам търпение да мине и тази седмица и почивка от всичкия този тормоз.Най-накрая.А и мисля да пропусна училище на30 и 31.Щом Министерството не иска да ми ги даде,аз ще си ги взема.
А само как искам всичко да бъде наред отново.Не,че нещо някога е било напълно наред,но това сега съвсем обърква нещата...*sighs*
Well I hope so...You should hope too.

Без...

Времето да напиша най-накрая дойде.Не,че е повод за радост или нещо такова.Все се канех да напиша нещо от този месец,да не го оставям така празен,но отлагах.Трудно е да се каже,че имам какво да напиша по-различно от предното.С разликата,че всичко изглеждаше добре предните седмици.Не искам да прозвучи така,но нещата не стоят на едно място.Или по-точно,те си стоят,но под различен ъгъл.
Снощи успях да изгледам и последния епизод от седмия сезон на Бъфи.Уау.Върна доста спомени от моето минало аз преди години,когато го гледах.Не може да се каже,че имаше някакъв ефект върху мен освен,че не си учих през това време...Но няма и да го направя сега също.Твърде твърде скучно и еднообразно е,да уча едни и същи глупости,които забравям на другата седмица.Безполезно.Биологията е безполезна.Дори да се опитате да го оспорите с нужните аргументи.Тя си остава такава за мен.Особено това,което учим сега с този произход на живота,пълен с термини,които не ми се нрави да науча.Разбира се.
Навън вали.Започна точно,когато се прибирах към вкъщи.Да извадя и аз късмет най-накрая.
Странно е как започваш да усещаш липсата на много неща в най-нелеп дъждовен момент (и мрачен при това),на фона на Iris...Толкова,толкова мелодраматично.
Може би просто ще взема книга и ще легна са спя...Мдам.
Това е,като заключение ще кажа,(в случай,че нищо повече не напиша до края на месеца) че...те никога няма да разберат.Аз също няма.Не е ли в това хубавото?...Не.Не е.

Някъде там.

...Не открехнах вратата.Не я и затворих.Не продължих.Не избягах.Не изчезнах.Не чети това,само безсмислени думи.Като автора си.Като нея.Като мен.Като тази просто добре пазена черно-бяла стара снимка.Закачена там.Част от всичко заобикалящо. И едновременно част от нищото.Нищото,което наистина има смисъл.Прекарвайки време в очакване...Очаквах да те срещна.Отново някъде...Да се върнеш при мен.Но не се случи.Не те намерих,но не те и търсих.Само исках да се върна там,където и когато... бях щастлива.С теб.Не крия.Не бягам.Не отричам.Зная.Че изгубеното връщане няма...Мое,изгубено Аз.

not.

...
cause i don't belong to the life
and life doesn't belong to me
me and the life
since we don't love each other anymore
we have no future together
...

A moment of silence and sighs.

Още един ден вкъщи.Няма да съм на училище цяла седмица.Бронхит.Хах.
После не ми се и мисли как ще оцелявам с тези изпитвания като ме е нямало.Но поне ще бъде забавно.Но на мен не ми е.И не мисля,че ще ми стане по-добре.Мдам моя прочут песимизъм се обади...отново.Но както и да е.Тази година няма да е явно по-хубава от края на миналата.Колко хубаво.Няма да се питам защо,все тая ще е.Някои неща не се променят.Пример- аз.
Само се надявам това да се свърши скоро,защото няма край,а трябва да има.Не може така.Не искам да се повторя едно и също нещо по един и същ начин.Та какво ми става.Това не е нормално,не че има нещо нормално в мен или около мен,но това няма значение.Не става ясно точно за какво пиша,но и по-добре така.И без това всичко твърде много се обърка.Аз се обърках.Не съм спряла да се обърквам.Няма да повтарям тази дума повече.Май наистина трябва да спра да мисля за момент.Мисленето и много вредно за същества като мен.Не го правете.
Всичко можеше да бъде така,така подредено,но то не спря да се обърква отново и отново...
...
sigh.

=)

Моето най-ново творение.Хах.Yes,it sucks,and yes i dont care xD
peace.

Wanna cookies?

И така.Няма какво да напиша,освен,че съм болна и кашлям и че много ми се спи,но чакам телефона ми да се зареди.Невероятно,а?
Невероятното е,че страшно много ми се спи,а не би трябвало тъй като е петък и е едва 11 и 30.Това вече е срамота.Да можеш,да стоиш до късно,а да искаш да спиш.Мхм..
А и не само това.Днес следобеда беше много смълчан.Прочетох поредната книга,гледах филм,направен по нея.Нормално.И след това рисувах,но не се получи,както се надявах,много не се получи,както се надявах...Но както и да е.Май имам температура..Писах и-мейл на Т.,но той още не е отговорил и няма да се чудя защо като знам какъв монолог написах,горкото момче със "сестра" като мен...Но той е добре,предполагам,щом не съм го чувала от месец.А аз не мога да кажа дали съм добре или не.Странно,но факт.Не мога да определя.Прекалено много съм изморена и може да се каже объркана,за да положа усилието да се обърквам още повече.Не искам вече,изморих се от всичкото това.Време е за почивка,независимо как ще се чувствам през нея.
А през това време ям бисквити.Както сега.Уау...
Това е.Край за днес.

A little bit sick

Umm... Here we go again.
Някак си е странно колко бързо февруари премина.Не че е нещо лошо.Някак си твърде бързо лети всичко,а аз още не съм се осъзнала.Имам чувството,че съм в някакъв друг отделен свят и съм само свидетел на този.Просто пасивен участник.Малко повечко то преди.Но както и да е,ще видим как ще изляза от това нещо.Дори си нямам идея за какво пиша и защо го пиша =/
Но и без това беше време да драсна някоя и друга безсмислена дума.Но така е.
Днес се лиших от моята следобедна дрямка в името на филм и четене на книга.Е,книгата си струваше,но филма не.Жертвах си съня напразно xD.
И няма нищо ново отново.Все още чакам Breaking Dawn да пристигне,но май няма да е много скоро,а и аз не бързам.Имам да уча по английски,време е да се разделя с моя мързел,който наистина ме е обзел тези седмици.Въобще тези седмици са много странни.Целият месец е,което не е на добре.Определено.Ролята на пасивния наблюдател взе да взима надмощие.Ще видя какво ще правя по нататък.Все нещо ще е.Но какво...
P.S: Не съм отваряла пощата си в абв от месеци.Сиугурно е натъпкана с 200 имейла вече.Пфт..
P.S2: Имам възпалено гърло отново.Всеки месец стана вече навик това.Ugh.

Okay,fine,but it SUCKS!

Наистина.
Нека започнем.Няма какво интересно да напиша или нещо подобно.Поредните излияния,които за съжаление край нямат.А ще се радвам много,ако имат.И така...Вчера беше приятен ден и след училище беше забавно,малко разнообразие донякаде от скучните дни.Но днес за съжаление не е така.И то аз съм си виновна,както винаги.Знаех се как нещата ще се случат,но въпреки да си подготвен и да се правиш,че това няма да има никакъв ефект,истината е,че има...И това не прави нещата по-лесни..Няма нищо общо с днес,нито с повода,който всички радостно празнуват.Може да се каже дори,че най-малко усетих влиянието му за разлика от миналите години,което си повече от супер =р.
Но това не променя нещата.Кръгът няма край.Не свършва.Дори и се надявам,не става просто така...Знам,че мога да променя нещата,разбира се не да ги направя така сякаш никога на са се случвали,но поне по лесни.Веднъж успях и това,което ме спира сега е...липсата на кураж.Твърде жалко...Звучи наистина,ама наистина тъпо,но си е така,ако искам да направя нещата от тук нататък различни от това,което бяха през последните 6 месеца значи трябва.Стига толкова повтаряне на едно и също,а уж нещата ми омръзвали бързо.Шест месеца не са никак малко време,че да не и стане и повече...Да се надяваме много силно,че ще се спре до тук.
P.S to Lindie : Where did you go?Some Valentine candy-heart kidnapped you? xDD
P.S 2 : I was waiting Edward to visit me today,but he didn't. xD

No time,just a bad day...

Напоследък не ми остава време да чета,а какво остава и да пиша.Тази седмица ми е доста натоварена и не особено приятна.Но е към края си вече.Уау!Писах есета,учих 200 думи по френски,четох малко и спах...пак малко.Голям недостик на сън.Но не мога да си легна по-рано от 12 -.- Времето все не стига да свърша всичко,което съм планувала...Кофти.
И няма наистина много за писане.Не ми остава време да мисля или нещо такова.Всичко е ок,само ако изключа този ден..Не стига,че си изгубих шапката.Това просто ми направи деня гаден,след това се скарах с нашите и за капак на всичко това -счупих стъклото на прозорец.Неволно,разбира се,просто се облягах на нето,както често правя,но този път не стана...Поне ще ми е за урок да не го правя отново.Ако не забравя.И така...изчетох два разказа преди малко за утре в часовете по литература.И за това не ми остана време да си довърша книгата,а ми остана последните 2 глави.Май за първи път отлагам да прочета края на дадена книга.Хмх.Утре няма измъкване вече.За друго не мога да се сетя.Малко изоставам с публикациите този месец,но даскалото и времето са виновни xD.

Just another picture to burn

To state the obvious
I didnt' get my perfect fantasy
I realize you love yourself more than you could ever loved me
So go and tell your friends that I'm obsessive and crazy
That's fine
I will tell mine you are gay and by the way...

I hate that stupid old pickup truck you never let me drive
You're redneck,heartbreak
who's really bad at lying

And if you come around
saying sorry to me
My daddy's gonna show you how sorry you'll be!

Just another picture to burn
Burn baby , burn!

....
Нещо да ми напомня следващия път,когато ще повярвам,че хората могат да се променят и да поправят грешките си.Та те самите не си вярват.
[ Boys simply are lying bastards-a**holes-idiots-f**kers-and many MORE!] (Okay,he is.)

Oh,baby burn.I beg you =D

Hope.A way.No farewell.

So...
Нещо набързо,само да кажа как седмицата свърши.Вярно,че утре идва уикендът,но аз него на го броя,тъй като знам,че трябва да се размърдам и да поуча малко.А аз така,така не искам да се захващам отново с биология.И с куп други предмети,а аз дори не си знам новото разпределение на часовете за седмицата.Но ще изкарам и още един срок.Да се надяваме,че ще мине по-бързо от първия...много по-бързо..Е,не се сещам какво да напиша.Случват се неща,и някои,от които наистина са тъжни.Но се надявам,че всичко ще се оправи скоро..Сбогуванията са кофти..Но,когато хората поемат по различни посоки и пътища,това е неизбежно.Поне да се надяваме,че ще е за по-добро.И така мисля,че стига толкова за сега..

*faints*

Uh,what can i say...
no need of words here :X

Not again.

Нещо за писане...
Не бях та училище днес,тъй като съм болна отново.Още вчера усетих,че настивам,но днес това е вече факт.Нищо ново или учудващо за мен.Но сигурно скоро ще ми мине.Поне да се надявам на това.Днес довърших филма,който започнах вчера и след това продължих да чета,което прекъснах отново за да попиша малко и сигурно ще поуча,че няма време вече...
Опитах се да не се задълбочавам много тези дни и май успях,но не за дълго.Нещата просто обичат да се връщат и повторят отново.За съжаление,аз не.Но така или иначе,някои неща се налага да си тръгнат и те го знаят.Така трябва.Времето им отмина,отдавна...А и не мисля,че е чак толкова лошо,все пак има и по-хубави неща...от тях.
Навън времето е много мрачно и на мен ми е някакво особено,може би заради това пак пиша такива неща.Не съм го планувала или нещо подобно.Някак си е тягостно.Не се влия много по времето,или поне моето настроение не.
А,вали.
Не мисля,че ще прекарам деня в празно пилеене на мисли.Ще свърша нещо полезно...ако рисуването се смята за такова,или по-точно аз го считам за такова.Но след като почета някоя и друга глава...
Вчера бях на фризьор.Но се отказах от идеята да си подстрижа косата късо,така,че си е пак същата,само че с 4 пръста по-къса..И така за друго не се сещам да пиша.
Това ще е за сега,преди да ми е хрумнало някое излияние,което е по-добре да си спестя
***

Nobody move,nobody get hurt

Неделята свърши и седмицата започва...Уау.
Стигнах до трета част на книгата,която чета в момента.Тай де тази за мотоциклета и дзен.Твърде дълго име,което ме мързи да напиша.Но още съм по средата на книгата,а аз тактично я бях зарязала за около месец,докато си прочета четерите Twilight книги xD
И така...трябва да я свърша скоро,защото си поръчах още една по нета.xD
Хмх,знам,че са малко накъсани постовете напоследък,но някак си отбягвам да пиша за мисли и чувства,че стига толкова.Малко почивка от тях няма да ми се отрази толкова зле.Никак даже ..Може утре да е по-интересен ден и да напиша повече.Само,че дълбоко се съмнявам и за двете неща xD.От сега знам,че след мъчителните 6-7 часа ще се прибера и ще се наспа,и ще се събудя с главоболие и криво настроение,както бях през цялата седмица.Хах.Но пък,може и да не заспа,и без това трябва да довърша книгата,стига съм мързелувала...
Хмм.Стига съм писала..Адиос...Peace

Headache rocks my head.

Края на поредната седмица...с поредния край...И така.
Страшно.Много.Ама.Много.Много.Ме боли глава.Вече втори ден.:Х
И не иска и не ска да изчезне или спре.Ахх.
Срока вече свършва,най-накрая.Хич не го харесвах.Тай де,беше си кофти период.Можех и по-добре,но както и да е.Да се надяваме,че втория ще е по-добре.Само,че кой ли си вярва.А и с това главоболие не мога да чета,а какво остава да уча. -.-
Нищо ново от тази седмица,както миналата с някое или без друго детайлче,но са добре нещата.Нямам оплаквания...Само към главата ми.Хмх.
Но сега не мога да мисля особено добре.И май ще си лягам,късничко стана.Утре може да напиша нещо повече и по-стойностно.Лека нощ.

Може би...

'So the lion fell in love with the lamb.What a stupid lamb.So a masohistic lion...'
Е...
Не бях писала цяла седмица,но беше напрегнати наистина си учех.Колкото и странно и не за вярване да звучи..
И днес не беше особено интересен ден.Все същото..Breaking Dawn.Малко учене и смях на някакви стари снимки,които Еия ми изнамери от някъде.Тъй де,те бяха повече от ужасяващи,по страшно смешен начин.
Слушам Ласт.фм и Graham Coxon беше първия,който тактично смених =р.Той ми напомня на едни път с Л.,когато я попитах дали има алтернативен вариант на Едуард.И тя ми каза:Ъмм...Graham Coxon? xDD
Иначе наистина няма нещо забележително напоследък.Освен,че е едно и също всичко,освен,че се повтаря,но става и все по-зле...Докато не сложа края,което мисля,че вече направих на някои "неща" и няма този път да е временно.Защото, наистина взе да ми омръзва,което напълно се очакваше,просто се надявах да се случи по-рано.Но,уви.Имам някакво странно чувство,от всичките си странни чувства...Малко е по-различно от депресантските ми настроения.Не мога да го опиша,но не ми изглежда нещо лошо,само че и аз не знам.И така,вместо да се обърквам все повече и повече в думите си,ще спра до тук.А и не искам да стане,както миналото лято...Определено НЕ искам.
Ще се опитам,този път наистина,да променя нещата.Да изтрия старите и да дам място за новите.Не че ще се заличат просто така,но е време.Вече се обезсмислиха твърде много...А и аз дадох най-доброто от себе си.И щом не струва,сега вече ще изчезне.И не защото трябва,а защото аз искам така.А щом искам,ще стане.
О,имам нов постер само на Едуард xD.

Being lazy and kiddish again.

...Да започваме.Беше много студено сутринта,хубавичко замръзнах..Добре,че си бях взела ръкавиците.Уау.
И после вече на даскало,няма да навлизам в подробности..След като се прибрах,възнамерявах да спя,защото ми се спеше от вчера още,но..то стана около 5 часа и нямаше време за кога.И вместо да направя нещо полезно,като да се науча по история на пример,аз..четох и гледах Twilight..No comment. И сега фактически е време за сън,дори закъснявам,но аз винаги пропускам правилното време.Нищо ново...
Още ме е яд за пропиляния ден.Ъхх.Дано утре поне се наспа,за да знам,защо съм пропиляла и другия ден.
Макар че като гледам какъв сняг започна да вали отново и какъв вятър излезе,бая ще се замисля дали да посетя даскалото утре..А и без това се очертава да е последния ден със запасите.На,както и да е..Наистина трябва да си лягам,едва ли утрешния ден ще бъде по-лек или приятен от този.
Ами,май ще е това.Доста кофти наистина,че в един от редките дни,когато ще ми се пише,и аз да нямам какво наистина да напиша..
Днес бях измислила една глупавичка фразичка:"Smoke it like its pot"/ ROFL.

Where is my pillow ;[

Да се върнеш от училище в кофти настроение..Да знаеш,че те чакат 5 урока да наваксваш и да нямаш плановете на 3 от тях...И междувременно да знаеш,че ще бъдеш изпитан утре,независимо колко дълбоко се надяваш да пуснат ваканция.О,и да не забравя най-важното.. въпреки всичко това да не си научиш.И ако това не е поредната глупост на моя ум..
И след то заспах на дивана,докато се опитвах да науча поредното нещо с тетрадката в ръце(тази с липсващите планове,разбира се).А за да не повторя отново,изядох 3 бонбона,от което почнах да кихам поне 10 пъти...И след всичката тази пародия се скарах с бившия(отново).Е,не е ли забавно...
Като за финал на това "нещичко" ще кажа...Firewell
(не че има рима или логика...)

Greetings from my cold feet!

Не можех да остана само с един пост през януари.Вярно,че сега започва,но все пак..
Днес не бях на даскало,но сигурно утре ще съм.Уау.И така.Трябваше да уча по англ.Но след като се събудих четох Breaking Dawn и не бях много в настроение за нещо друго.Дори не знам кое ще е по-добре да сме във ваканция или не.Като и без това всичко е все,все,все...така.След един,две месеца нищо променено няма.Уви.
Но защо ли очаквам нещо по-различно..
О,да ако така наречената "газова криза" се числи към нещо ново.Но не е от хубавите "новости",така че не го смятам.А и все пак се очакваше нещо такова с всичката тази бъркотия наскоро...Дано само да няма режим на тока или нещо подобно,че е доста кофти...
А колкото до училище.Не ми се вярва да ни пуснат във ваканция или пък да ни преместят.Ъмм...
Peace...and Israel- STOP bombing innocent people -.-

Deal with it.

И така дилема.Две неща.Два начина.Два избора,от които само един трябва да избера.Тъй като двата заедно не могат да се сработят.
Или да продължа да бъда така упоритият песимист,който съм си.За съжаление или не.И да се примиря с всичко,което се случва без вече да се изненадвам от това.
Другата възможност,която всички толкова много искат да ми втълпят е да се променя.Както те казват да стана така мечтания оптимист.Еми,ок,но...не е толкова просто.Как да се опитам и да се боря с истинското себе си,когато знам,че има голяма доза разочарование.Да мислиш положително и как нещата рано или късно ще се оправят и всичко ще е ок отново...и после какво?..Да осъзнаеш и виждаш,че това просто не става,както се надяваш и си втълпяваш.И тогава всичко рухва.Така или иначе се случва.Не знам как ще постъпя и кое е по-добре за мен.Съмнявам се,че въобще съществува такова.Но както и да е.
Нямах намерение да започвам с такъв пост тази година.Не че ме интересува много как ще започне,защото това няма особено значение.Тай де има до някаква степен,но е важно как ще премине,а не как ще започне.Често началото лъже.Няма значение...
Ще довърша утре може би,ако съм в състояние за това.
...