Ugh

Днес станах принудително рано в...11 =р .Трябваше да отида да ми бият последната имунизация.Ъх.И утре сигурно ще ме боли раката.В колата по голяма случайност първата песен,която чух точно,когато пуснах радиото, беше Hey Jude ! xDD
След това като се прибрах гледах "Черният рицар".Беше интересен,нямаше да е зле да има повече хубави филми,а не тези идиотщини като Wild Child.Пффф!
Нещо ми се спи и съм изморена,а нищо не съм правила,и не съм станала толкова рано..И май имам температура.Но едно е сигурно,че не съм в настроение...Някак си ми е много...спящо.Дори нямам желание да чета,защото се унасям още повече.А е едва 10 ч.,не е още време за сън. =р
A и току-що научих една много "хубава" новина,която просто направи деня ми още...по-скапан..И просто сега това още веднъж доказва теорията ми.Което не е никак,ама ни най-малко успокояващо.И вече се отказвам да променям това.Вярно,че не го казвам за първи път,но за първи път е относно това.Дали самото отказване ще направи нещата по-хубави- не.Обаче няма да има отново такива "новини" с такъв ефект върху мен.Оле.
И така ще видим след време.Никога на успявам да изпълня,това,което си обещавам.Ъъхх.

My mind is all made up,I'm doing all I can

Хм...
Нямам идеи как да започна.Вчера започнах да пиша един пост,но така и не го завърших и не го публикувах.Но и за нега ще има време,сигурно.За това и не съм го изтрила =р
Нямо кой знае какво ново напоследък.С някои малки разлики,някои уж поправени неща,с някои и други въздишки.Н какво пък.Винаги е било така.
Липсват ми Т. и Л....За съжаление нещата така се подредиха.
Понякога се чудя (особено сега) дали нещата,които са се случили е трябвало да станат.А ако не бяха дали щеше да е по-добре,както ние си мислим.Както и да е..
Не знам дали искам да идва другата година или не.Нито пък очаквам кой знае какво.Просто се надявам да е всичко добре и нормално.Но по-добре да не се надявам много,както направих с миналото лято.Но е трудно да се преодолее ентусиазма в такива моменти.А колкото до самото "посрещане" на Нова Година...хмх,можеше да е и по-добре,с други хора,които нямам възможността да се видя.Но поне се надявам,че няма да е пълна скука за мен и така.Може утре да драсна още нещо.Това беше планувано да се напише много по-рано от 2 часа сутринта,но...все се занимавах с друго.И така...

peace out and dont get too much drunk kids xD
xxx

Smiley?

Merry Christmas everyone!
Less or more,go be happy,go drool yourselves on the snow.

Коледа...елхички,камбанки,звездички, и...шоколад.Много.. xD
О и филми..Ъм. Im kid and i know it,so dont bother yourself with me
Chritstmaaaaaas timeeee!
1-2-3
Go!

Nobody said it was easy...

..And im not sure that I want you to take me back to the start.I wished.I needed.Just a minute ago.But not now...
I changed,you too.But probably I will not find the way you changed,cause you will not let me to.
And so you.And so I slammed the door behind.And so you,and so I stopped need each other.But not you,but me wanted to keep it.Not for you,not for me.But for it.Cause it worthed.Or it doesnt.
Yeah,nobody said it was easy.I wanted to make it easy.To make it something.I think it was.And i dont regret it.
...Strangers.

***
I fought.I fight.But I'm not a fighter.And probably will not be one.I dont give up.Not yet.I dont surrender.I just leave the things on their own.Yeah maybe that's kind of stopping fighting.Maybe.It would be nice if i could forget that easily.Nothing else matters.Not even me or what I wanted to be,or what I wanted the others to be.Doest matter any longer.
My thought was cut off...
...End.For now.Indeed.So bad.

My heart is blue.My heart is blue for you.

Неделя.Бих казала сутрин,но 14:20 едва ли е сутрин още за останалите.Но за тези,събудили се току-що като мен-дам.
Но още от сутринта мама е решила да ми лази по нервите и ядосва.Аргхх!
Да се надявам,че няма да продължи дълго.
Утре съм на училище.То аз намерих кога да отида в последните 2 дена.
Мисля да прекарам още един ден в четене,но малка почивка от рисуването.Вчера беше "Грозде в дантела". Долу-горе успях да го издокарам.
Или може да гледам някой филм и да слушам Last.fm
The Subways are rockish...
Така.Няма много за писане още толкова рано през деня,но иначе по-късно щеше да ме до мързи.Както винаги.
Чудя се каква ли ще бъде другата година.Нямам много предчувствия.Освен,че май няма да е по-хубава от края на тази.Което е много,много жалко...А исках.Сякаш някой го е грижа какво исках.lol Но...какво да се прави поне малко се надявах,че нещата се подобрят,както бяха в началото на 10 кл. Sighs...

Peace out xxx

Snap it out of me!

Вече отдавна трябваше да съм в леглото,но не се сдържах да свърша четвъртата глава.Sighs xD
Беше малко неприятен ден с оглед на някои неща...но да съжаление няма как да променя или върна назад.А и явно не трябва.Знам,че направих някои грешки изминалите месеци,и знаех,че не трябва,но не мислех трезво и нямаше как да променя тогава нещата и мен самата.А като си спомня колко се чудех и обвинявах как може да се държат другите така,а ето,че бях на тяхно място.Тогава,аз издържах и не се отказах,но явно при останалите е друго.Някои от тях просто се отказаха в момента,когато аз спрях с усилията.Не обвинявам никого,може би от части само себе си,че позволих да станах толкова много слаба и уязвима.На няма значение сега.Трудно ще е да върна нещата,ако въобще е било писано да успея.А явно не е било.Просто,ще ми послужи за урок да се постарая да не повтарям тази грешка и да бъда по-силна.Все пак аз нямам право,да искам това,което ума ми си позволяваше да мисли...Но по-добре да не пиша и мисля за това сега и никога вече,колкото и кофти да ми е на моменти...
Така..
Цяла седмица бях вкъщи,защото съм болна.Ама,както разбрах на училище не са били много.А какво остава за понеделник и вторник,ако въобще намеря някой,излъгал се тогава.
Днес се реших най-накрая да по нарисувам нещо.Не е много интересно,но по-трудните сюжети нямаше да станат много сполучливи в моето кофти настроение =р
Снимката стана малко замазана,но ме мързеше да я нагласям.

So give them blood, blood, gallons of the stuff!

Написах си домашната.Уау!Най-накрая и аз да имам такова нещо,а не да импровизирам на място =р
Нищо интересно не правих днес,като всеки друг ден.Нямах нет зял ден.Цяло чудо е,че дойде.Уау.Харесах си една рокля от Н&М.На добра цена,но тъпото е,че тук не продават такива.Bloodsuckers.xD Пак четох книгата,както се вижда.=р
Не беше много приятен ден,малко изнервен,но всичко е наред вече. Но нямам какво за писане.
Изморена съм и ще си лягам вече,че утре пак даскало.Ъъхх!
Още една седмица.Може би до края на седмицата ще прочета книгата и ще започна третата.
Това ще е.

peace out xD

Mother,tell your children not to walk my way xD

Почети 3 часа сутринта,а не може да се каже,че ми се спи.Спах до 1 днес или вчера.Зависи.
Дават някакъв идиотски филм по тв-то.И една то героините ми прилича на тази,която играе Бела в Twilight.Но може да не е тя.Изглежда странен филм,не че го гледам..Както и да е.
Можех да направя по-полезни неща днес освен да спя,чета New Moon и да редя пъзел.Венеция.
Чувствам се странно.Май така най-добре мога да опиша момента.Но не в особено добрия смисъл на странното...Може би след някой друг ден ще мога да го напиша по-добре с оглед на ставащото.Някакво странно чувство,което ме кара да ме е грижа за неща,за които не е толкова нужно.Кофти е.Но за това друг път.
Още една седмица до ваканцията.Седмица и 3 дни.Но кой ли ги брои...Тази година нямам Коледното настроение.Вярно,че с всяка година то угасва все повече,но тази..Дори не знам защо искам толкова много ваканция.И без това не си давам голям труд да уча..Lol
И така.Трябва да спя.И ще дойде неделя т.е. днес или утре.За мен е утре.
Както и да е...по-добре да си лягам вече.Нищо ново няма да измисля,ако просто стоя и задълбавам.Нещата са такива,каквито са.За щастие или не..Стават.
Ще видим какъв ден ще е..утре?
Лека.

Strawberry fields...

...nothing is real,nothing to get hung about.Strawberry fields forever..
Living is easy with eyes closed,misunderstanding all you see....
Its hard..but it even doesnt work out.it never fking works out.dammit.
...

White Roses

What The Annie?

Ах.Току що се върнах от даскало и незнайно защо реших да напиша някоя и друга глупост в забравения(дори от мен) блог.Но...освен,че не знам какво да напиша,нямам и настроение за това.Имам да правя толкова много неща,а съм голям мързел. -.-
И ми се спи.Трябва да се наспя.Време е вече.Днес имах само 4 часа и ще е срамота да не наспя най-накрая.Ех...
И така.Чакам тези 2 седмици да минат,особено тази,която се задава с двете класни.И след това ваканцияяяяяяя.Мдам може да звуча като хлапе.Но ваканциите са най-хубавата част от училищната година =р.Не може да се отрече...
Ще пост-на рисунката,която рисувах тази седмица.Малко и се по изнервих и можеше да е по-хубава,но нямах нужното търпение.Та аз кога ли съм го имала.Хм.
За друго не се сещам.Трябва да уча по френски тези почивни дни,но освен,че не искам,ами е трудно и не ги схващам...Но както и да е.Ще се справя някак си.
Уау.
ххх
peace out

im just lonely,lost soul and i need my half..

Do you love me?
oh say that you do..
Do you need me?
dont break my smile,.
Do you care about me?
cause if u do,please save me...save my heart,
save my days
my life
my dreams
my whole..
fix me..
***
I am dreaming.Right?This all cant be true.A goodbye.That's all we were made for.Love?No.Now what?Silence.Patience.No.Yes.You should.That is not me.Time.Too hard.You give up?A sigh...Stop that.I did.I know.I am.No.A hope.A tear.Again?Life.Go live,Dont think.Speak?No.Live.

Nonsense

Why we all wanna be loved?

...

You said you will love me till you die,but I see you are still alive ..

...
Sigh.
...
Отново и отново,все се повтаря и повтаря...
...
another sigh...a harder one this time
Why do I ruin my life?

I Left You Behind

Сега официално това е,което мисля,чувствам,знам в този момент и за напред ще е така.Написано е преди ммм...една седмица май,но все отказвах да го пооправя и да го напиша тук.Все си мислех,че съдържанието му не отговаря на истината,но явно е истина...За съжаление има хора,които са толкова упорити и заслепени в това да виждат все лошото в теб,че така и никога не са те оценили и не са ти вярвали.Най-лошото е,когато си ги обичал,а те дори те презират...

It's you who hurt me most
It's you who broke me in pieces
It's you who never wiped my tears
It's hard for me to leave all this behind
But it's something easy you can do.

And now and ever
I'm step far from you
This is how it should be
So let me bury the memory of you

I'm not like you
I'm not like you
who never cared about it
I'm not like you
I'm not like you
who never said the truth
I'm not like you
I'm not like you
and I hope I'll never be

There is no need of any words
The kid is gone
The love is dead
The hate covered my whole heart
and made frozen the blood inside

I'm not like you
I'm not like you
who never cared about it
I'm not like you
I'm not like you
who never said the truth
I'm not like you
I'm not like you
and I hope I'll never be...

Пътят към края

Написах го преди седмици,и трябваше тогава да го публикувам не сега,защото вече то няма смисъл.И преди не съм смятала,че е кой знае колко хубаво,но сега дори го мразя.И то по повод написано,който сега е твърде горчив.Няма наистина логика да го постна сега,но поне няма пропуснати неща...

Погубваме се аз и ти,
в лабиринт без изход,
в път без посока,
в начало без край,
в болка без утеха,
в сълзи,не даващи покой.

Погубваме се аз и ти,
тъй както правехме преди,
тъй както сърцата ни диктуват,
тъй както чувствата бушуват,
тъй както устните шептят

Погубвахме се аз и ти,
но защо ли,
щом знаехме че боли..?

No way back...

Това беше края.Свърши се.За добро или лошо се свърши.Най-накрая.Сега вече мога да продължа несъществуващия си,безсмислен,отчаян живот.До кога не знам,но вече няма да е,както преди.Край.И усмивка през сдържани сълзи.Това беше всичко.За последен път.За съжаление болката никога не е достатъчно много,че да спре.Но няма значение.Вече не.

Shadows...

Тунел.Кръг.Тунел...
Все едно и също,все тъмнина,все се повтарят нещата.Пак няма изход и едва ли ще има.Няма край,и не искам да има,но не искам повече това все да се повтаря.Искам да свърши,да спре,да умре.Да спра да чувствам,да спра да обичам.Не искам да се случи отново.Никога.Не вярвам в това,че е по.добре така,защото то не е по-добре,а много зле..
Whatever tomorrow brings I dont want to be there,but i have to...
Не си спомням дали някога съм била толкова объркана,както напоследък.Няма изход от всичко това.Няма надежда.Няма нищо...Вместо да се подобряват нещата се развалят и се връщат в началото,в проклетото начало,което ме разрушава бавно.За първи път се усещам толкова безсилна,нямам контрол над себе си,над ума си,над емоциите си.Всичко ми се изплъзва...Трябва да продължа някак си,но как,когато се струва невъзможно.Всичките ми отчаяни опити се оказаха напразни...Явно така ще е вече.Просто не мога.Можех преди 3 дни всичко беше много по-добре,но не знам какво се случи та всичко да започне,както беше преди.
Sigh...
Dark.Hopeless.Strengthless.Endless.Doom.

You said you wanna revolution...

Е, още един вторник се изниза.Остана само четвъртъка,който няма да е много спокойничък.Но пък има ли значение...Случва се доста често напоследък при мен.Страшно спокойно ми е всичко.Много е някак си странно...не съм била преди така.
Няма кой знае какво ново,макар че отдавна не съм писала нещо стойностно,и наистина искам,но мислите ми не се подреждат.Всичко е объркано.Опитвам се да сложа ред в ума си,но кога ли се е получавало.Реших да променя някои неща от ежедневието си,за да мога да преодолея други по-бързо и да премахна някои лоши черти от моята същност.Което едва ли ще стане така,както искам,защото не се получава.Трудно е човек да промени себе си.Нещо,което ти е вродено малко трудно се премахва.Но с оглед на моето по-добро състояние ще се наложи.Всичките ненужни емоции и т.н,които ужасно ми вредят трябва да се изкоренят.Толкова е безсмислено да се тормозя за такива глупости,като може да съм напълно спокоен,невъзмутим към ставащото около мен,вместо да се опитвам да направа нещата по-хубави...
Стига толкова...
Това е най-новата ми творба =)

yay

Happy birthday to meeee,happy birthday,dear myself...happy birthday to me..!
Yay!
Най-накрая имам всичките пести от Across the Universe xDD yay =p
Купих си нова книга вчера : "Фантомът от операта",само че на английски.
Имам 4 теста в понеделник,което означава да уча много през тези почивни дни,което пък едва ли ще стане...Малко множко ще ми дойдат четири предмета само за два дни.А и утре сутрин съм на състезание по апгл.,така че отиде ми съня и преди обеда на кино...
Nite =p

Something...

Across the universe again... and again xD
Нищо ново,или не нещо,за което да се сетя...Малко натоварени седмици се струпаха изненадващо.Също така и учене,което няма да се научи =р
Наскоро взех да се карам много с мама...И май това за съжаление ще продължи.Знам,че имам вина,но просто някои неща не мога да променя...
И така по-добре да лягам да спя...
Знам.Супер безсмислен пост.

Its just a lil crush.Not like everything i do depends on you xD

Хахаха,годината минава толкова бързо.Както JJ казва този петък неговия рожден ден,другия моя,после в събота на С. и отиде ноември,после декември -Коледа, Ренения рожден ден...Януари,Хавай xDD. И отиде то,дойде 31 юни и се пея:
Bye byee schoool,
bye bye boring days.,
helloo study-ness,
i think im gonna...
xDD
Хах,така ще си е то...Няма шега.Е то има,ама хич няма да ни е смешно другата година.
Имам да пиша заключение на есе,но ми се спи,а и урока не съм научила още.Оф,голям съм мързел...Ой,лягам си,много ми се спи.Но и без това няма какво да пиша.Всичко се върти в своя кръг,без особени промени или отклонения,или разлики.Може и да е по-добре,но постепенно ще се нормализира всичко =р.
Мир.

end...

...But does anything matter if you are already dead?

It doesnt.Nothing does anymore....
Едно прекрасно начало на ноември.

She's the kind of girl who puts you down...

A girl....a girl...
Така...не е по-добре положението.Никак дори.Няма какво ново.Нищо не е ново.Все едно и също,отново и отново...
Damn it.
...

Im done with this.

Край.
26 октомври.Неделя-23 часа.Не точно,но след 3 мин ще стане.Няма значение.
Това беше.
От утре всичко ще си бъде,както преди.Дори никога да не е било нормално,все тая.
...
Какво да си пожелая,вярно,че рождения ми ден е далеч,но какво пък.Е пожелавам си всичко,за което съм се чувствала зле през тези 3 месеца,вече да не ме интересува,и да не ме натъжава никога повече.

And the water is cold..

What they call love is a risk,
'Cause you will always get hit,
'out of nowhere by some wave,
and end up on your own...
...

Well i hate it,Im sick of it.Im really so much sick of it.It has no fucking end.I just cant believe it why it had to happen.Why it had to end up,why it had to begin...Why it had to ruin my summer,myself and fucking everything.
Yeah.Its nothing new and nothing which will probably be the last.Sighs...why it always must happen like that..

And this is the end...This story is over but it goes on and on until we disappear....

...while my guitar gently weeps

Супер изнервен ден.Много изнервен ден.Като мен самата.Още от сутринта се ядосах,първо мама ми се разкрещя 2 секунди след като се събудих...След това се изнервих на някакъв идиот в автобуса.И от тогава насам всичко страшно много ми лази по нервите.След това легнах да спя и като се събудих,пак така много мило някой постъпи,че да ме ядоса,без причина,само защото не съм видяла,че ми пише,тъй като съм спяла.И разбира се е моя вината,че съм спяла.Сякаш не беше този,който каза,че повече не иска да говоря с него...И на всичкото отгоре сега е отново сърдит и не ми отговаря.Толкова е идиотско да се мисли за толкова важен.Та какво съм му виновна този път.Не ми останаха думи вече да опиша колко ме е яд на него...Въобще няма никакво основание да се държи така с мен...Този път наистина прекали...Омръзна ми.Защо винаги трябва да е такъв.Ако не е,както беше преди,поне да не се държи малко по-зряло.Но разбира се,всички обожават да се държат отвратително с другите,да покажат своето превъзходство...Няма смисъл вече да се чудя и обвинявам защо постъпва по този начин...Щом така желае...така да бъде.С времето дори няма да се сещам,че той е съществувал някога...Не е толкова незабравим,колкото си мисли.Пфф...Както и да е.
Днес гладах Across The Universe.Беше хубаво и завърши по начин,който не се случва в реалността,но въпреки нова ние всички обичаме щастливия край.Само,че понякога вместо да те накара да се усмихнеш,те кара да плачеш...Но така е...

Call me a safe bet,I bet Im not...

Обичам Brand New! xD
Набързо ще нахвърля някои неща....
Снощи се сложи край.Не знам до кога ще издържа.Да се надяваме,че ще успея.Както и да е.Не трябва да пиша за това.
Не успях да си науча добре,боли ме главата и трябва да спя.
Да се надяваме,че утре ще напиша по-успешен пост.
....
|uh|

Depression,Sweet Depression...

Нищо ново под луната,слънцето,звездите и т.н
Само дето много ми се спи,а е петък и е просто срамота да си легна в 11... -.-
Излизах днес и се върнах преди час.Изморих се,приспа ми се и ми е криво.Може би знам защо,но може би не.Мислех да гледам филм,но просто не мога да се държа будна повече...Страшно много ми се спиииии.ААаааа!
Лека нощ.

The reality is truly scaring me...

Само няколко реда...Не се чувствам по-добре.Не знам дали съм си мислела,че ще се подобри положението.Но не е така.Не мога да го опиша,а и не е нужно.Просто знам,че съм спряла на едно място,което не е много благоприятно и няма мърдане от там.А каква ще е следващата година,следващото лято,за какво ще е следващата депресия,ако въобще успея да се измъкна от тази скоро време...Искаме да бях сигурна,че емоционалния ми свят ще е пак към нормалното,или поне това,което до миналата година беше...Но освен,че не съм сигурна,аз дори нямам надежда,че ще се промени.Не,че е зле сега,но емоционалния ми мир се е изпарил.Един ден-едно,друг-друго и все повече се оплитам в това,за кое трябва да мисля,кое да игнорирам...
Не знам дали искам да продължа напред,защото вече,съм тотално объркана.А трябва да продължа,трябва,защото в това положение съм от вече 3 месеца,а няма смисъл да продължавам.Колкото и да искам,колкото и да се старая и опитвам и боря,то бавно се разрушава.И вече някак си не знам кога да спра с това.А наистина трябва...Искам да се събудя един ден и да бъда уверена и сигурна,че вече съм го забравила,дори да не си спомням името му...Тогава ще възвърна частица от душевния ми мир,или поне да се надявам.
Колкото повече обичаш някого,толкова повече бъдеш намразван,колкото повече вярваш в думите,толкова повече те болят,защото или се оказват лъжа,или истина...А и в двата случая горчивината в теб е сигурна.Не при всички е така,но се случва...А наистина боли,когато хубавите думи се оказват лъжа,а истинските-тези,които носят най-много тъга...
Бих се радвала да не започвам тази тема отново и отново,но така се случва.Надявам се,че скоро ще осъзная напълно,че ще мога да продължа,но така или иначе,до тогава ще пиша още за това...

F!ck xD

Uhhhh...!
От неделя насам дните ми са кофти...CRAP!!!
Имам чувството,че няма намерение да се подобрят нещата.Въртя се в кръга на собствените си идиотщини и това много ме изнервя.Защото винаги ще стане това,което най-малко искам.Както например си казваш само да не ми кажат името на точно това изречение или задача,иии Хоп!Точно теб уцелиха -.- После пък си казваш,че сега всичко е ок,само едно нещо има,което не искаш да се случва,когато приятелят ти каже,че не то обича вече...това да се намери друга... И отново се случва това,което направо те отказа и депресира от всичко.Толкова са чудесни нещата при мен...Понякога се чудя дали не съм родена под щастлива звезда с всичкият този късмет,който ме се струпва...Но иронията няма да помогне,нито пък да влоши вече влошените неща...Но наистина тази година,късмета,който ме преследва от това лято няма край...Не издържам вече..Ааааrghhhhh!!!I hate it.I hate him.I hate everything.Or i wish i hated everything,unfortunatelly i don't.That's why i actually hate myself that i don't hate him.Fuck it!.!.!.!.!.!.!
Не искам да става такаааааа.Не може ли да си изтрия части от паметта...Колкото и тъпо или странно да звучи.Не виждам друг начин.Наистина искам да забравя миналите 2 месеца.Отчаяно се нуждая от това.Нищо,случило се тогава не ме кара да не искам това...Няма край,дори,когато си мислех,че има е било илюзия...

Am I acting as a queen?

Време е да напиша нещо.Нещо безсмислено и скучно и несвързано.Както винаги.Така какво правих днес...Рисувах пейзаж с лодки с черен ролер.Много добре се получи.Поне на мен ми хареса...След това учих малко по английски и четох книгата,най-накрая я започнах xDD.
Ох,купих си и блуза на бяло-сиво рае.Уау!След това ми казаха,че съм се държала като кралица...Което не беше много приятно да ти бъде казано.Но какво да се прави.Трудно е да накараш хората да те одобрят.Не че има някакво особено значение.Все едно и също.Да усетиш преходността на нещата...
И отново ми се спиииииии!!Ааахх!Иска ми се да е пак лято,но не същото лято.Бих избрала да изтрия,променя някои неща от миналото лято.Или да е пак пролетната ваканция.Беше много хубаво тогава също,дори мога да кажа по-хубаво от лятото ми -.- Как слушах тогава Sam's Town и Read my mind през цялото време.Беше много хубаво...Или пък направо да дойде зимната ваканция.Но не искам пак сняг и такива работи...
Е,това е...Време е за сън отново =р

I spoke the words but never gave a thought to what they all could mean...

Play Crack the sky.... страхотна песен...
Не беше лош ден..Разбира се изпитаха ме по математика и биология и имам 5. А бях учила,не беше много честно да получа петица -.- Но,както и да.То кое ли е справедливо в тези дни...
След това излизах.Беше забавно =)
И утре ще имам по-лека програма на училище,макар че физиката проваля работата =/Пак ми се спи,не съм спала днес следобед..
Нищо ново или интересно.Сега ще погледам някакъв филм и ще легна да спя..Както обикновено.Но е добре така =)
Това ще е за днес.Лека нощ

I used to rule the world...

All winter
We got carried
Oh
Way over on the rooftops
Let's get married...

Е,още една сряда е към своя край.Беше нормална сряда,малко мързелива и доскучаваща,но поне беше спокойна xD.
Като се прибрах от училище,научих по биология и легнах да спя.След това ядох вафли и уж учих по физика и по математика...Изморих се и сега само слушам Coldplay и си стоя.Все се каня да започна книгата или да уча по английски,но аз не мога да насмогна с всичките уроци от даскало,а какво остава за нещо друго...sighs...
Вчера беше хубав ден,наистина забавен...Бях щастлива,странно,но наистина се чувствах добре без дори особена причина,за разлика от днес...Някак си ми е криво отново...Както и да е.Нищо не върви към добре тази вечер.Става все по-зле.
Uh.
...

Оу!

Само няколко изречения от тези дни.В събота си купих нова книга "Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет.Изследване на ценностите" от Р. Пърсинг.
Също така си купих раиран памучен чорапогащник на раета - черно на бяло.It rocks xD
Учих...уж тези дни...Но все отърване няма *sighs*.
Страшно много съм изморена.Тощу-що се прибирам от вън и единственото нещо,което искам сега е възглавница...
Много са изморителните дните на даскало.Ужас.Имам чувството,че нямат край и предната учебна година въобще не е свършвала.Сякаш лятото ми е изтрито.И не само аз имам това чувство...
А имам да правя толкова неща...Просто не знам кога ще успея,тъй като се върна от даскало,единственото нещо,което мога да направя е да спя...Сънчо....обичам те!xDD
Е,това ще е,че пак утре няма да мога да се събудя...Пфуу!
Лека нощ на всички,включително и на мен =р
Мир.

*nod*

...Мразя тъжните любовни песни.
Ха!

Huh?

Така.
Трябва да уча по физика,но така ми се иска да попиша нещо идиотско.
Като начало всички момчета са идиоти,без 4.Обичам ви~!Btw,Таро много ми липсваш *cry* =''(
Да преминем на нещо друго...Денят ми е crap.Няма как да го опиша по друг начин.Вчерашния беше по-добре.И наистина не разбирам защо всичко си отива,всичко изчезва,всичко,за което се старах тази година.Някак си просто завинаги се изплъзна...Не че не знах,че ще се случи.Нямам предвид само това,което се случи последните 2 месеца.Просто всичко,всичко накуп се срива.Както и да...Ако вафлите и Green Day не помагат,безнадеждно е ... =р
*sighs*

Sowing Season...

Е,отново тук,от където започна всичко.
Искам да прескоча есента и да започне направо зимата.А най-добре ще е да прескоча остатъка от тази година и да започне новата.Не,че ще е нещо по-различно,но все пак да се надяваме,че ще е по-добре.Не мога да се похваля,че нещо се е променило от последния ми пост.Все същото...дори на моменти отива към по-зле.
Опитвам се да изтрия от съзнанието си доста неща,но не се получава,тъй като е трудно да избиеш главния факт,че има нещо определено,генерално сбъркано в мен.Вси си мислих,че не е чак толкова зле,но наистина съм доста нетърпим човек.И се убеждавам с всеки изминал ден.За съжаление.Наложи се да опитам да се откажа от идеята за много неща,но дори и това не помага особено в приемането ми,че просто съм си такава.А характерите трудно се променят за постоянно...Но така ще е.Вече ми е напълно ясно,че проблема е в мен.Страшно много успокояващ факт...А и ако се сетя,че утре съм на у-те,съвсем ми призлява...
Просто чудесно...Сякаш не ми стигаше,че лятото ми беше скапано,ами и положението с училището не ме радва...
Ах,как искам да се събудя и да осъзная,че лятото тепърва започва,а всичко до сега е било просто сън.Ще бъде прекрасно...Де да беше така...
И тази есен посвещавам на песента,както беше и с миналата...Sowing Season...

Is it in you now?
To watch the things you gave your life to broken
You stoop and build them up with worn out tools

Take all that you have
and turn it into something you were missing
Somebody threw that brick
And shattered all your plans

Time to get the seeds into the cold ground
It takes a while to grow anything
Before it's coming to an end yeah
....
YEAH!

Im sick of everything.

Ще започна,като продължение на последните постове...
...Днес беше лош ден,а и не виждам признаци да стане по-приятен.Не спах много добре.Не бях спокойна,и през целия ден не бях,и сега не съм.Още не мога да спра сълзите,да напират в очите ми.Септември не е по-добър от края на август.
Скарахме днес,нищо ново,макар че не се караме често,но аз се наранявам често...Той се ядоса,излезе и не знам дали ще ми проговори повече...по свое желание.Няма смисъл да пиша,че дори няма да си останем приятели,ако въобще можехме да бъдем.Е,вече и утеха няма да имам.Не исках нещата да свършат по този начин.Но така се случи.Няма особена причина да не иска да говори с мен или да ме отбягва,но той избира.Не мога да променя себе си,само и само да го накарам,да иска да ми говори.Но,каквото и да пиша,истината е,че ме съсипва,и то много.Не издържам всичко това повече.Твърде дълго продължи болката,а и тя се усилва,дори само от факта,че няма да говоря повече с него...Имам чувството,че ще полудея.Ако вече не съм го направила.Смисъла се губи тъй лесно,а се завръща трудно.Как нечие поведение и думи могат да повлияят толкова много на деня,настроението,на живота ти и хората около теб...Всичко в един ден може да бъде толкова хубаво,а в друг-безразлично.
Тази вечер ще си легна рано,и другата също.Нямам повече сили...Няма да пиша повече.

How to heal my heart...?

How to forget?
How to stop crying?
How to go on?
How to be happy?
...
The time is not healing the pain i feel.Its so hard to smile at the new day again.Its so hard to stop thinking and waiting the one you want.
Just its endless circle.We cant with each other,we cant without each other.He doesn't love me the way i love him.And that's the end.Again.Another tries to forget,to get over everything.A month.Just a month which meant so much.But its over...I don't know fortunatelly or not,but it is.No way back.Just sadness,tears...Better stop writing about it.It only hurts,during this month half of the time i was in pain.Maybe it just wasn't written to happen.I wanted it.Really.I wanted to be happy,not alone...Но не се получи...Вече не знам нищо.Боли ме да знам,че за него не е това,което беше,а изглеждаше така прекрасно началото.Боли ме,че аз все още чувствам това,което исках да споделя с него.Исках да бъде този път различно,да поправя грешките,да запълня празнината,но не се случи...отново.Какъв е смисъла да искам нещата да се променят,когато знам каква болка ми причинява неговото отсъствие...Дори и сега,когато нямам право да искам нищо от него.Не минава.Не спира.Изморена съм от всичко това,от това лято...Чувствата просто те съсипват,дори и да те правят щастлив,толкова е рядко срещан край без болка...Само един месец...Хората сигурно ще се смеят на всичко това.Сигурно аз бих се смяла,но сега няма как...Знам,че ще е много по-добре да продължа напред,но как де се спра от желанието да поговря с него.Дори само това...ми дава лъч щастие.Но това са само празни надежди.Опитахме отново и какво стана...нищо.Защото аз исках той да изпитва това,което аз към него.Не можех да продължа с частичките любов и внимание,които получавах.Не е,както преди.Въпреки,че моите чувства са.Но вече няма смисъл...Може би е по-добре,че се случи така,а не след време.Щом сега чувствата му избледняха,какво остава за след година.Вярно е,че може би другиго на негово място би се справил,но това е.По този начин за него нямаше да продължим.Мен ме прави щастлива,а него още по депресиран,знаейки,че не съм там,до него...Винаги съм си мислела,че истинската любов ще изтърпи всякаквите пречки.Моите чувства биха ги изтърпяли.Но не и неговите,не и неговите...Той просто вече не ги изпитва,не както преди.Е,значи това беше.
Стига съм писала едно и също.Нека оставя малко и за утре.
...

The Confessions of my confused mind [Part 1] (let's hope there won't be Part 2)

И така...
Вчера беше хубав ден,може би твърде хубав за разлика от дните от седмицата.Бях позабравила нещата,които ме тормозиха.Емоционалното ми състояние беше по-уравновесено.Докато днес през деня бях малко заета и не си позволявах да мисля много.Но сега осъзнавах отново...и ми е криво и мъчно..Но така е трябвало да се случи.И аз съм си виновна,но смисъл да се въртя в този кръг-няма.Не искам да бъда емоционално обвързана с някого,когото не изпитва това,което аз бих искала.Няма смисъл дните ми да продължават по този начин.Цялото това "нещо" просто няма смисъл.Едва ли е имало и преди,заблуждавала съм се,че е наистина нещо стойностно,а всъщност желанието ми да бъде такова,ме е накарало да си въобразявам.Чувствам се толкова далеч от всичко.Някак си ми се изплъзва.Не искам да бъда преследвана от разминаването на желанието ми да бъда обичана от някого и истината,че не съм била от въпросният човек,и няма да бъда.И сега опираме на въпроса: как да забравя...Няма отговор.И няма да се опитвам вече да мисля такъв.Ще оставя нещата да следват своя път,ако въобще имат такъв.И това ще е.Изминаха 7 дни в опити да върна изгубеното,което всъщност никога не съм притежавала истински.Разликата е,че дори в заблуда,аз се чувствах добре.И сега самотната частица в мен дава надмощие.Борбата със себе си,няма да ми е за първи път.Какво ще е различното в този случай,не мисля че ще има разлика...Отново убеждението,че трябва да се изхвърли от живота и съзнанието ми нещо,което не ми донася вече нищо хубаво.Дали е тъжно или жалко,смешно...не мисля,че ще преценя добре.А и не е нужно.
Това е за днес.Дано следващата седмица да е по-хубава от тази.Нека просто се освободя от желанието да означавам всичко за някого...
*sighs*

About me...

Just a lil description about me =)

So...for the start.Im 16,i will be 17 in 14th november.I live in small stupid town,and i dont like the people there.Actually i dont like lots of things.Anyway.Im weird,strange and a person who people will say cold if they see me for first time.For the simply reason that i am shy,introverted and cant smile fakely all the time when im with people i do not like.And,yes,I know its not something good,but i dont really care anymore.Some years ago,it really bothered me that i am not so social and people just are not very close to me.But i hardly care about this anymore since I realized that this is ME and i like myself.Yeah,i dont love or adore myself,like to love watching myself in the mirror or taking pics of me.But i just got used to accept what i am.Its good thing,i think...Anyway.Im TOO MUCH EMOTIONAL PERSON!!I realllyyyyy hate this.You cant imagine how much.Just i get bothered and upset every time when people hurt me.Escpecially when i have feelings to them.I just get into depressions and cant get out of them easily.I love to read and draw and to spend time with my friends.They are not a lot.But i TRULY LOVE THEM!Even though some of them think that i ignore them.I do not,guys -.-. I just need them,they r my sunshines when im feelings lonely.Because i feel lonely a lot...I just need to be loved and i know i am,just smth in myself still cant believe it.I hate school,i hate all students there and teachers.Just because i see loads of hypocrisy all over myself and fake smiles and emotions.I hate when the students beg the teachers to high their marks,while i study hard to get my high marks.Im just feeling not a part of it.I have low confidence,thats for sure,but im trying to change it. I wish to say that im happy right now.But i just i am not.I have aaaalll the reasons to be happy,and i think i appreciate everything in my life.Just im in not very nice period.This summer was a CRAP!There were very nice moments,and it wasnt very bad,just i got through health and emotional pressures and experiences and im trying to learn from my mistakes.I just try to get over my feelings and emotions i have in this time.This month i met someone,to whom i opened my heart.He made me love him.He made me think about him all the time,he made me need him.I dont trust people easily.But with him i felt as he is part of me...Im not gonna write about him and so on.Just i was hurted...again.And i hope its not gonna happen soon.I know that this is the life and that its normal.But for me is not since this is my first real crush to a boy,and i cant get over it easily.I just know that he hurted me and i cant forget.I hope i will,because i dont want to be like that every day.Well i know,i wrote really much things,but no one makes you read them,if you dont want.This is me,my life,my world and my mind.=)
I hoped you enjoyed your stay.rofl.

I must go on...

Иска ми се да те мразя,но толкова те обичам...Трудно е да се повярва,че го казвам аз.Вярвах ти,но излиза,че си се само заблуждавал,а това повлече в мен на дъното,на което съм сега.Да искам да си с мен,но стореното не се забравя.Каквото и да правя,мисля,чувствам...все си ти.Любовта ми не престава,каква досада,а твоя лик не знае забрава...Да пиша в рими не ми помага,нито пък ще ме върне при теб,дори и да искаш-няма.Но ти не искаш,така че аз остава сама,с болка и тъга.Банално звучи,и аз до вчера мислех така,но днес нищо не изглежда,както преди.Не знам дали да се опитам да поправя пак нещата,като всеки път или да продължа напред...без теб.Сложи ти финала,а аз не спрях да се опитвам да възвърна любовта...
...И ето,виж ни сега.Опитвайки се да обърнем гръб нещо,което още в нас гори.Но свърши се.Отрече се ти от него,и сега от чувствата-само ни боли.Е,това е.Няма повече какво да добавя....Връщане назад няма.
...

Love is a lie and i will never beleive in it again.

Какъв прекрасен ден само...
Започнал с истерия,тъй като се опитах да избегна атаката на паяка,който видях в хола,но не се получи.Аз се разпищях,разревах и изпаднах в паника,както често става,когато видя тези гадини наоколо.Просто ги мразя...колкото и смешно да звучи...След това не се случи нещо хубаво.Не,че е нещо ново.Странно,а хората винаги показват това,което са.Рано или късно...Но така е,за голямо съжаление хората не са това,което ни са иска да са.Както обичайното,просто ще се опитам да забравя за пореден път всичко...Колко хубаво щеше да бъде,ако беше толкова лесно,но не е.Няма смисъл да пиша повече,а и не мога.Всичко е твърде много...Трябва да се сложи край,а аз нямам сили за това,та кога ли съм имала.Може би някой ден ще съм по-добре,да се надяваме много по-добре,от колкото сега.
Да не говорим и че,компютъра ми се ъпдейтва от само себе си с някакъв Windows Pack 3,и после нещо се получи някакъв error...
А сега пък след всичко това тон колоните ми издават някакъв шум и не мога да слушам музика...
Това е просто един чудесен ден и всичко е мноооого хубаво.Уау.
...

P.S: I dont know what to say

Aloha!
Нищо ново...все същото,може би малко по-добре.Да се надявам,че настинката ми ще поотмине съвсем скоро време.=)
Проблясъци на оптимизъм...
Но да не се залъгваме,песимистът в мен никога не се предава xD.
Завърших най-накрая натюрморта,който ме поизнерви.Но и не само той..
Както и да е.
Чете ми се книга,но някоя наистина интересна,а не само да убиване на времето,което въпреки скуката така и не ми стига...Кофти е,че ваканцията свърша.Не ми се иска да е толкова скоро.Нямам никакво желание да започвам досадното,стресиращо даскало.Макар че това лято не едно от най-хубавите.
Всичко така обожава да се променя.До ония ден беше едно...сега друго.Но е така,никога не вярвай на обещания,защото те никога не могат да се спазят...особено що се отнася за чувства.Всичко трае един ден...
Не,че до сега не го знаехме..
Пиша нелепи неща.Но за съжаление не мога да го променя,а и не мога да спра.Хах.
Все пак не всичко е толкова лошо...Има и много хубави неща в света,около мен.
Хмх,някой трябва да ме спре от писането на глупости.
Явно не..

*sad sighs*...

...Болна съм все още...и не съм по-добре.Хич даже.
Чувствам се ужасно.
Боли ме главата,корема..и тая непоносима жега.
Д.п.р. отново...
Какво щастие само.
Всичко е толкова противно,мрачно,негативно.
Край...
Просто...не мога повече.

***

What an unhappy day...

Навън вали и гърми...А много по-добре щеше да е,ако само си валеше.
Вчера бях на море и днес ме бори гърлото,носът ме подсмърча,а очите ми са зачервени и неприятно усещащи.
Подстригах си косата с около 4 см,но като че ли преди повече я харесвах,въпреки че беше нацъфтяла до няма и къде...
В момента си зареждам МР4 и слушам дъжда,по-точно се ослушвам за гръмотевици.
Мисля да почета малко,да свърша "Прекрасният нов свят" и скоро да си потърся друга книга,тъй като не улучих с взимането от библиотеката на "Воденицата на река Флос"- скучна ми е.Има много детайли,които не ми са много по вкуса.А като знам колко трудно е да намериш подходящата книга...
Както и да е...боли ме показалеца на дясната ръка,обелих си кожата около нокътя...И спирам с детайлите.Ама си е кофти чувство.
Трябваше да довърша рисунката от петък,но очите ми и самата аз не сме в подходящото настроение и готовност за себе отдаване на изкуството. =/ Надявам се,че утре ще съм много по-добре ....
И Т. не е в най-доброто си настроение и ден...като мен.Въобще този ден не е от хубавите...
*sad sighs*
Това е...
Адиос.
Мир...

~Confusion~

Направих го днес....Уау!Хмх...

I took my love down to...Violet Hill

Сънувах,че моята банална историйка The Black Velvet е станала една от най-четените и,че дори има коментари О.о. Но истината е,че е толкова смешна и жалка,че никой дори не си прави труда да я чете.Все пак ги разбирам.
Снощи си легнах в 2,30 часа сутринта,с блестящата идея на другия ден да направя това,което обичам (освен четенето и Интернет,към които съм пристрастена) а именно-рисуването.И се получи добре.Въпреки че все още рисунките ми не са плод изцяло на моето въображение,но искам да придобия повече техника и тогава...Както и да е.
Сега мисля,че ще е добре да направя нещо на Corel Painter,ама без идеи не става много сполучливо...И без това няма какво да правя.Тарас ще заминава този месец =((( Ще ми липсва,ще мога да говоря с него само през почивните дни,ама кой знае...ако се промени и вече не е същият,университети и промяната на средата и хората променят човека до някъде.А ще бъде голяма грешка да се промени...Може би звучи малко егоистично,защото сега той е като мен,със сходно мислене и начин на живот.А ако стане като другите ще го изгубя...А за него ще е по-добре да не е като мен.Всеки човек ще е много по-добре,ако не е като мен и него.Но,въпреки всичко не искам да се промени към мен.Странен си е,ама...кой не е =)...
Наистина искам да правя нещо значимо,но и да ми харесва.Защото и банковото дело може да се каже,че е важно за развитието и т.н.,но е у-ж-а-с-н-о!Не е за мен.Много малко неща могат да бъдат казани,че ми харесват.На мен почети нищо не ми харесва,особено,ако се включват цифри,кафета или клубове =/
Това е поредното безсмислено бръщолевене,но и без това никой не го чете.Разбира се кой не би се порадвал на факта,че някой чете глупостите му,но не и моите xD
Май ще е това за сега.Днес имам странното желание да пиша,но проблемът е,че няма за какво,поне от моето ежедневие...А,колкото до емоционалното ми състояние-все същото...xD
Peace.

Whatever Annie's mind brings,you will never want to be there..

...Im miles from where you are,I lay down on the cold groud,I pray something picks me up and sets me down in your warm arms...
Тази песен ми се върти в главата от дни...Толкова е въздействащо,особено в моя случай....
Кратките публикации не са по моята част,но не е чак толкова лошо..Нали?

Without a title...

Дойде времето да напиша нещо...Сигурно някаква друга депресантска глупост.
Не са се променили много нещо,от последното писане.С една-две прочетени книги повече,с по-малко или повече проблеми и настроения...С повече или по-малко хора,които са ме разочаровали и други пък,които предстоят да го направят.Не,че ще прозвучи ужасно песимистично,но се случва.
Искам да избягам в Канада.Не че има причина за точно Канада,но...може да се изгубя в тълпата.Не е чак толкова лошо чувство...Ще се побъркам съвсем,ако остана още малко тук.Да,вярно е,толкова много исках да се махна от тук,отидох в Приморско и хванах прекрасен вирус,който преобърна целия ми стомах -.- и цяла седмица бях на чай и ориз...
Сега,когато ще стане седмица,от както се върнах не се чувствам кой знае колко по-добре.С една разлика,тогава очаквах и се надявах,че като се върна ще бъде хубаво.А сега няма на какво да се надявам...Всичко е.
Пфу.
Ужасно ме боли главата...А,ако си легна рано,означава утре да стана рано,а наистина не искам да се чудя какво са правя цял ден отново...
Не мога повече така.Това лято е по-гадно от миналото...а уж щеше да бъде различно.Е,да то е различно,но не в хубавия смисъл...
Е,адиос...да се надяваме до някой по-хубав ден...

Hmph

Така...Не знам за какво да пиша.Имам сама една причина-скуката.
Започнах да чета "Брулени Хълмове".На стотната страница съм,но не съм много впечатлена.Не знам,може по-нататък в книгата да стане по-интересно.Но за сега забелязвам само,че почети всички имена на героите започват с буквата "Х" и са горди,надменни,с една дума-отрицателни.Както и да е...
Пиша идиотщини..
Вече изгледах "Джерико".Мина ми обсебването около него.Уау!
И сега се чудя какво да правя...Някак си и аз не знам какво.Дори не знам защо пиша всичко това.Е,спирам.
Радвайте се,тази глупава публикация е кратка!

Another fake smiley...

Jay-jay хареса творбата ми.Уааау! =р
Всички сме в една задружна депресия,дори и тези,които са заети,така че не само скуката е виновна за депресията.Ха.
Изчетох вчера "Да убиеш присмехулник",до края на седмицата ще започна "Брулени хълмове"...Това лято ще бъде много..хм "четивно".И нищо друго.
Днес гледах някакъв документален филм "Живота след хората".Не ме впечатли особено.Всъщност те показаха какво ще се случи със сградите,колите,животните след като хората спрат да съществуват.Но според мен си беше ясно,че всичко това ще се разруши с годините без човешката поддръжка.Но някак си ми е странно хората да изчезнат просто ей така,оставяйки къщите си и всичко останало.По вероятно е според мен да удари някакъв метеор или нещо и тогава да изчезне всичко,не само хората...
След това започнах да гледам първия сезон на "Jericho",сега ще започвам седмият епизод...Понякога сериалите помагат за депресията,а понякога те карат да затънеш в нея още повече...Но,все тая.
Това е.Нищо друго няма...

All about me

What if you leave the blame,
what if you can't handle the pain,
what if you lose the game.
When the life decides to throw you,
when the dreams can't fill you.
When the emptiness swallow all the memories
and leave you...
It comes with power
and makes you forget the smile.
Noone can save you.
Noone can help you.
I can't go on
I can't stop the sadness in the song
I cant be wrong so long
I just want to stay under the rain,
closing eyes and be the same (again)...


Това също е мое произведение.Най-новото и третото по рода си xD.
Може да се каже,че не е оптимистично и какво ли още не,но е истинско,или поне за мен е така...Но ми харесва,когато пиша неща,които малко или много чувствам,независимо дали на другите ще им се сторят банални... =)

Между другото...

Какво бих дала,
какво бих разбрала,
та аз живота си още не съм го изживяла.
Значение без смисъл си остава,
а при мен все така се получава...

Ето,това вече е мое дело =) .
Отдавна съм го писала,но му обърнах внимание чак сега. *sighs*.
Няма значение,че на драгите мои читатели няма да им хареса.Но на мен ми допада,не е толкова лошо xD. Това е за сега,другите ще ги публикувам по-късно,след редактирането.

D.p.r.s.d...again? xD

Everywhere I go
everyone i meet
Every time I try to fall in love
They all want to know
why I'm so broken?
Why am I so cold?
Why I'm so hard inside?
Why am I scared?
What am I afraid of?
I don't even know
This story's never had an end
I've been waiting
I've been searching
I've been hoping
I've been dreaming you would come back
But I know the ending of this story...
You're never coming back Never..never..never.

Да,не съм го измислила аз.От песен е.Но е много подходящо да настроението ми тези дни напоследък.Няма какво друго да напиша сега.И днес деня не е особено приятен,да не кажа хич..но...Няма да се оплаквам толкова много.Писането утешава малко,не,че съдържа нещо смислено.Но кога ли мислите ми и чувствата ми са били нормални и смислени.Хубаво е да знаеш,че някъде там нещо прекрасно те чака,но дори и да го има,не е сигурно,че ти ще го дочакаш...Днес толкова много исках да си изтрия паметта,спомените,всичко.Това беше по-малко лошия вариант и изход от нещата.Едва ли е хубаво да забравиш всичко от целия си живот,но днес сутринта това ми изглеждаше доста добро решение на моята сякаш тиха депресия.А не исках да стане така.Аз никога не искам да става така,но дълбоко в себе си,имам чувството,че нарочно се наранявам.Не знам защо,но май има нещо такова.Мразя да съм в такова положение.А някого би казал "А ти какво ли обичаш".Всъщност много хора биха ми го казали,включително и моя милост...Както и да е ( една от любимо-омразните ми изрази...)
There are no final words. Yay!

Hmmm...

The killer in me,is the killer in you...
Защо винаги трябва да започна с някоя депресантска песен,заклещена в главата ми.
Няма какво да напиша.Няма какво да кажа.Няма какво да мисля.Няма слънчев лъч.Ха.Ха.
Толкова странно,как едно толкова дребно,идиотско нещо може да направи от деня ти хубав.Е,а как е още по-идиотското,когато това не се случи и деня ти става двойно "не хубав".Как ли...И аз това се чудя.А уж лятото било безгрижно и прекрасно,та то пролетната ми ваканция ми беше сто пъти по-хубава.Поне не беше потискаща,или не толкова,че да помня...Но беше по-добре.Вярно,училището не ме караше да сияя от щастие,но все пак...Всичко е така,не знам.Убива ме.И не по ироничния,и забавен начин в "Спасителят..",а по по-мелодраматичния.Да не забравяме,че аз съм Кралицата на Драмата.Уау.
Какво ми става.Защо съм такава.До преди седмици нямаше чак такива отзиви да стигна до това състояние.Тъпо е.Не го приемам.Не искам.Но...както и да е.Какво ми остана освен да се предам на съдбата...Това е.Няма смисъл от повече писане на глупости,които в най-добрия случай,някой голям смях им хвърля.Не е чак толкова лошо тези мои писания да накарат някого да се засмее.Поне за нещо служат.
Мир.

Creep

I wish to be special,
but i'm a creep,
i'm a weirdo,
...I dont belong here
Отново най-подходящия момент да пиша.А дори не знам какво да е то.Има буря отново.И май ще огладнея,ако не успея да си легна по-навреме.Това лято се очертава да бъде перфектното в моя живот.Тооолкова е вълнуващо да не знаеш какво става в теб да губиш контрол над всичко.Няма по-страхотно нещо.Искам да направя пътешествие.Някъде,където няма да се налага да мисля за проблемите си и нещата,които ме натъжават.Щеше да е хубаво,ако замина някъде далеч,или не толкова далеч.Просто някъде,където ще се намеря отново,колкото и банално да звучи искам промяна в по-положителна насока.Достатъчно ми се дребните отрицателни изменения напоследък.А едно от най-лошите неща е,че имам лошо чувство.Обикновено,когато съм в лош период,често веднага намирам нещо,за което да се хвана и "изплувам".Не виждам начин това да стане.Става все по-зле и се усеща,а аз не мога да спра нещата от своя ход.Кой би помислил,че толкова дългоочакваното лято се превръща в такава буря.Имам чувството,че няма да мога да издържа.Знам,че трябва да се справя,както винаги съм успявала,но това изглежда твърде далеч от мен.Как да продължавам нещо,когато виждам,че става все по-зле,а от това не става по-добре.Толкова е трудно да си объркан,да не знаеш какво да направиш,за да ти е по-добре,когато знаеш,че губиш....и най-лошото,че никой не си прави труда да продължиш. Да,от страни изглежда толкова лесно и дори глупаво,че може да се страда от това,но когато се случи вече не е така.Вярно е,искам да не мисля за всичко това и да не се терзая толкова за неща,които не са първостепенни по значение за мен.Но някак си е трудно за мен да загърбя това,тези хубави моменти,въпреки че са едва от година и нещо,и не винаги за били толкова светли.Но е трудно за преглътнеш спомените,и тези,и хубавите.Те не ти помагат да продължиш,а само "подклаждат огъня"...И докато пиша това и си мисля,толкова смесени чувства нахлуват...че е самотно,тежко да се преглътне ,но и от време на време,че всичко това е толкова ненужно.Ненужно е да страдам само аз за нещо,което не засяга само мен.Ненужно е само аз да си припомням тези неща,защото излиза,че само аз имам нужда от тях,а това ме прави толкова самотна.Е,казах го,не,че не съм го признавала...
Исках нещата да не се променят,или поне не толкова скоро.Бях подготвена за това,но се надявах да имам още едно хубаво лято...преди наистина да се наложи да порасна.
Но,както и да е...Остана ми надеждата,че поне останалото в живота ми ще си остане добре и хубаво,както си е.Само това.Нищо повече.Без финални думи.Без повече сълзи.Усмивка.И...край.

This Time Imperfect

Може да е депресантска,но поне е хубава.Помага да се чувствам по-добре,или по-зле...Но както и да е.Чета "Спасителя в ръжта".Знам,че звучи банално,но не е чак толкова лоша,както някои хора я описват.Героят е интересен,а това е от голямо значение за цялостното впечатление от книгата.Не знам какво ги пиша...Имам лоши навици,които дразнят мен самата.Но не мога да спра.Факт.Още малко до края на училището.Всъщност не смятам да отида в четвъртък и петък.Както последните 3 години и тази ще ходим на някакво идиотско място да "празнуваме".Или поне те ще си празнуват,докато аз се потапям в иронично тъпеене.Иронизирайки себе си и всичко наоколо,както винаги.Може би намирам нещо забавно в това.Може би.Дори аз не се разбирам,но не се оплаквам толкова много от това.Днес видях Ад.,която се размина на сантиметри от мен и се направи,че не ме познава.А възможността наистина да не ме е видяла е 2%.Както и да е,далеч съм от загрижеността към нейното отношение.Всеки си решава какво да направи.Е,това е за сега.Не се сещам друго,освен някакви налудничави мисли през целия ден...Адиос амигос.Мир.

Smth new....oh no!Its smth old.

Annie's mind is stuck.
Точно така,вкопчила съм се в нещо и не мога да продължа напред.А трябва и искам...Ще е хубаво да изтрия някои неща от миналата година и от тази.Кой не би искал...Но наистина ще е добре,ако по някакъв начин преодолея негативните неща в мен,натрупали се от тогава.Едва ли ще стане ей така...Всъщност се чудя как по-нови неща могат да изместят старите,лошите...

Give me Novacaine

Жалко е наистина,че в повечето случаи лошите моменти са повод за писане...Но не мога да пазя всичко в себе си.Достатъчно трудно ми е да се опитам да запазя себе си.
Какво да напиша този път,като пък ще прозвучи обикновено и банално,точно както преди.Но май преди беше по-добре.Не май,то си беше.
Какво да напиша...чувството,че си изместен след всичко,което си изтърпял.След толкова тъга и какво...аз съм тази,който просто зябравят,приемат просто като фон на нещо си...И защо?Защото положих толкова усилия и емоции в нещо,в някого,на когото не му пука достатъчно???Някой може ли да отговори...Има ли смисъл всичко това,а някой друг,дошъл от нищото да те измести.Ако това е забавния номер на живота,мога да кажа,че въобще не е смешно.Как някого го споменават и говорят и защитават,докато човека,който се е опитвал толкова време...просто го забравят.Е,аз бях до тук.За какво ми е всичко това,само и само да се чувствам по-зле и да се отдалечавам от това,което искам да бъда.Ако това е цената,не мисля,че ще има някакво значение вече.Исках едно единствено нещо (освен това,което вече имам) и какво се случи,вече не се чувствам себе си.Тъпо е.Знам.Но не ми пука как звучи или как другите го мислят.Това е.Нищо няма да се промени.Все пак беше хубаво миналата година,може би една от най-хубавите от години насам,разбира се като изключа доооста моменти,но в сравнение...Както и да е.Всичко написано днес е плод на по-силни емоции и вълнения.Но съм си аз...все още.

Welcome to my mind,my world,my everything...

...Признавам,аз изгубих..много неща.Изгубих частица от себе си,от добрата ми половина предполагам.Изгубих и някого другиго.Но това е живота,едни се променят и забравят,а забравените им остава да си продължат.Има ли смисъл?Някой на тази планета може ли да ми отговори какъв е проклетия смисъл във всичко това? Може би имаше преди,но вече не.Вече не искам нищо,омръзна ми да очаквам нелепото,омръзна ми да съм това,което би трябвало да съм.Какво искам? Точно в този момент искам да забравя,искам да забравя всичко,абсолютно всичко.Да изтрия,дори хубавите спомени,та какъв е смисълът от тях,когато само те карат,да се чувстваш зле.Защо ти са,когато усещаш,че те са ти давали само илюзорни надежди,да очакваш през другото време пак да са същите,така хубави...Нека отговоря-нямат смисъл.Толкова кратко и ясно. Обзалагам се,че съм единствения човек,който иска да изтрие и приятните спомени...Уау.
Какво друго искам сега? ...да се въртя под дъжда без никого наоколо...
Друго? - да плувам в морето рано сутрин,когато се усеща утринната свежест и полъх.
Още нещо?...да се чувствам истински свободна,усещаща,че мога да направи всичко,което поискам,дори да полетя...
Последно? -Хората да престанат,да очакват от мен да се усмихвам през цялото време,без видима причина.Нека престанат да слагат някакви рамки,норми и етикети на всичко що видят.Може би тогава нещо ще се подобри,а може бе не..
Peace.

Ден с много изненади...?

Дълъг ден и определено супеееер!Иеее!
Да започнем...След училище решихме с Ел да отидем да гледаме завършващите на площада.Преди това се мотахме малко и тъкмо се запътвахме към центъра,когато започна истинския екшън =р. Вече,когато се снимаха,гледаха се,подаряваха си цветенца,меченца и подоообни...заваля.Не НЕ какъвто и да е дъжд,а то си беше цяла буря.Гърмя,трещя,святка се,доста плашещо.Да сме видели сигурно около 3-4 рокли...и Н. Ооо...той беше направо страхотен.С шапка в стил Pete Doherty,кариран костюм...сигурно той беше най-оригинално облечения,поне от това,което успях да видя.В цялата тази суматоха едва се намерихме в тълпата..Аз бях само по тениска и пола,защото си забравих ризата вкъщи,а пред чувствах,че ще завали,но какво да се прави.Като взе да става студено не знаех къде да се скрием.Първо застанахме под едно дърво,но там се усещаше доста дъжда.Затова започнахме да бягаме към най-близкото място,видяхме подслон близо един магазин,където преди пак се скрихме от дъжда.=р После,обаче решихме,че трябва да направим нещо,защото до стоим и чакаме не е едно от най-интересните неща.Тогава започна истинския спринт до едно кафе.Изчакахме докато превали,пих по един чай и бях готова за действие отново...Уау!
Погазихме малко из локвите и се отправихме към автобуса,като не пропуснахме да видим,нито веднъж (!) нашата "приятелка" Д. Но в автобуса видях,така наречения от мен X-factor,то първо беше X-men,защото ми приличаше на върколака от филма,заради косата.Но...сега е многооо по-готин,косата му е по-дълга и я носи по различен начин..Аааа и има много нежни и хубави очи...определено се е променил от преди месеци,когато го видях.
...Не ми се продължава с лошите новини от деня.Поне от нещата,които чух от новините сега,е тежко,особено за засегнатите от тази трагедия. Съжалявам,наистина е кофти да чуеш това,особено по време на празниците.Никога не знаеш какво ти е подготвила съдбата,а какво остава да бъдеш сигурен,че познаваш хората около теб достатъчно добре...Някак си се замисляш колко е преходно и кратко всичко,след като чуеш за случилото се.Само да се замислиш колко много пъти се помислял и казвал лоши неща и желания,за които съжаляваш после.Но ядът или нещо друго не са оправдание...Винаги трябва да се замислим преди да кажем и пожелаем нещо.Винаги.Не правете като мен,не бъдете толкова емоционални и импулсивни.Не се подавайте на гнева...Е,не исках да звуча така поучително.Всъщност всичко бях замислила като приятен и забавен разказ от деня,но не за всеки дните са били хубави...Няма какво да добавя,а и не искам...Лека нощ на всички.И не на последно по важност и значение- МИР.

Cha cha xD

Нека започнем...Така наречения концерт за изпращането беше...скуукаааа.И въобще не беше 1 час,а 3 пъти по-дълго.И беше толкова,ама толкова горещооо,че още като си спомня,се изпотявам...Пфу! И все едно и също...
Какво друго от днес.Имаше лек дъждец с гръмотевици и светкавици,за това през това време четох книгата на английски.Започва да става интересна,само да не ме мързи да чета =р.
Напредвам с японския,поне мога за кажа Na ni? (какво?) Genki?(как си?) и едно от любимите ми фрази на японски- Dai jyo bu (Ок!) xD.
Ел. няма търпение да замине за Лондон още от 29 юни и ще се върне чак на 14 септември...
Тя много се радва и няма търпение,е аз ще си стоя в моя град и ще правя същите неща,както преди.Не но се оплаквам чак толкова.Изпълнена съм с доза оптимизъм и ентусиазъм,поне за сега.Имам си нещо като план какво да правя,повечето са съвсем нормални,като изключим японския...Имам приятното чувство,че няма да бъде чак толкова скучно лято =)
А г-на по физическо отново изкоментира защо пак не съм усмихната.Ъмм...нямам кой знае какво обяснение.Просто съм си такава,когато е забавно се смея,(дори прекалявам и започвам да се лигавя =р) а когато нямам повод не съм от тези вечно усмихващи се слънчица.Въпрос на изграден характер,може би..Вече не ми прави такова впечатление.Преди повече се впрягах,но какъв е смисъла да се усмихвам насила,това не променя нещо в мен.А от статията,която прочетох ония ден,усмихването на сила води до депресия.Така че...извода е ясен. xD
Me: I am so japanesse chick,arent I?
Lindie: No you are not. xDD
Me: ....

Това е за днес...Peace.

Oh...and you know how i feel

Физиката...Ах тази физика! Утре имаме първият час..а аз отново не съм учила.Погледах малко урока,но не съм учила с детайли.Но аз кога ли съм го правила..
Утре часовете ни са по 20 мин.Уау!Ще изпращаме завършващите тази година.Очаква се или голямо печене на слънцето под звуците на нашите "талантливи" певици,или другия вариант :да стоим под дъжда,отново да слушаме Black Velvet за пореден път,и да броя минутите до края(както винаги до сега).Поне не ме потиска,както концертчетата в детската градина и предното училище,правеха.Може би някои неща са се променели.Но все още,когато си спомня за тези така наречени празненства...не ми става особено приятно.
А и...френският език продължава да ме приспива.Имам чувството,че да 12 клас ще се побъркам с 6 часа седмично френски.Буууу!Не знам защо се получи така,ако оставим на страна факта,че всички ми омръзва светкавично бързо.Е,както и да е.Това е за днес.
Btw токи що най-неочаквано пуснаха песента на моите любимци Muse...на фона на кадри от футболни мачове.Но,по.важното е,че MUSE ROCKS!...
Мир.

O i shi i?

Е,вече поне ще знам,че някой чете това,което пиша.Не е ли страхотно?О,дааа...-.-
Ами какво да кажа как не понасям понякога някои хора или как въпросните хора не ме понасят...Може да разкажа кой ще направи следващата драма.О!Нека кажа аз!Аз!Аз!...Или да разкажа на моите така обични читатели как осъзнаваш какви са хората около теб и как те боли,че са такива,но си "затваряш очите" и продължаваш...само защото няма да е по-лесно като ги изгубиш.Самозаблуда.Фалш.Нека се надяваме,че поне не е лъжа...
Разказът може да свърши до тук,но може и да продължи.Ще се опитам да не прекалявам.Ще уча японски.Ще...погледна от другата страна,за пореден път.Няма да се усмихна насила,няма да се изсмея фалшиво и да,няма да избягам 300 метра дори за 1 точка. Тези,които ме познават,може бе ще открият смисъла в мен,а тези,които не...ще ги оставя да напишат още един коментар,както те си знаят.
Е,това е то мен за днес.Have fun guys.Enjoy your life ,dont waste it too much.Think about yout not-favourite Anne..And love her..or dont...Peace.

Ohh...speed? xD

Няколко реда за 10 мин. Не знам защо винаги сега идва настроението да пиша винаги,когато трябва да изчезвам със скоростта на светлината.Както и да,и без това никой не го чете. Е остана само класната по френски утре...Май е на половина..Лятото се задава,а на училището все още не му се вижда края.Всичко е някак си слънчево и весело,на вълната на SPEED! Хах...Give me what i neeed....YEAH! E,пролича си,че съм на друга вълна... Но не през цялото време,все пак не изневерявам на моето типично настроение,което вече добре знаем. =р
Е,времето бързо тече.Последни думи за финал...Беше ми приятно да прекарам тези безценни 10 минути с моите верни читатели.Поне вече имам обръщение,ако реша да напиша книга.Като стана въпрос за това,днес попаднах на историйката ми,която е на англ.Стигнала съм до 18 глава и за първи път като я чета ми става интересна,но не ми се започва нова част...Стига толкова,време е да ставам.Ще помисля да написването на продължение скоро...Мир.

Biatch? xD

Okay...writing sucks.And you guys all knoooow it,just pretend as you dont,but you know it.Anyway....This is http://fromyesterdayiwishyouwerehere.blogspot.com/2008/05/i-hope-love-will-find-way.html ... Go visit it...
Така...да преминем на нашия,добър,стар български.Това,което написах по-горе се отнася за блогът на една момиче...типично момичешки.Не че искам да кажа нещо лошо,но просто така ще излезе.Днес ще съм малко "анти-ангелче",надявам се моите верни посетители на блога,които разбира се нямам (!) да не си разочароват...(Обичам,когато съм толкова иронична).
И така нека шоуто започне! Малко е гадничко,но...нека не разваляме романтичните представи на тази госпожица...Все пак щом иска да бъде "emily strange poser",нека не и пречим.Е, а вие какви бяхте на 15. От типа "аз не съм типичното сладко хлапе,които не спира да се усмихва" или "Ах...колко е розово и сладко всичко,ама толкова е хубаво да се влюбен", а ? Разбира се ще си остане между нас...така че бъдете честни.
Yeah,yeah I know,Im bitch...xD
Това е...трябва да отивам да чета Паисиевата историица,ама...не ми е по-вкуса.Просто не мога да разсъждавам по нея.Лошо...а класната ми във вторник е точно по нея,Супер ,а?
Тръгвам...мир.

Лека нощ?

Xa!Back in the game.Yay.
Нека започнем.Нищо не съм правила днес освен да гледам филми и да дремя пред компютъра.Аз съм толкова,толкова...ъмм мързеливо същество. Опитах се да напиша статията си по английски,но се получи "недобре",което си е ужасно.Да се надяваме,че някой ще се постарае да ми поправи грешките,но не г-жата.Имам чувството,че съм си изгубила дарбата да пиша такива идиотщини на англ. Като че ли преди повече ги можех...Както и да е.
Нямам желание да уча.Имам толкова много и толкова класни ме очакват..А аз просто се чувствам толкова далеч от тях.Въобще не ми се мисли дори.Нямам настроение да се занимавам с тях.Толкова е скучно...френски..пфуу.И класна по литература,а аз дори не съм прочела цялата Паисева история..А за историята просто да не говорим.Да запазим мълчание...Как може да съм толкова мързелива и с тези ваканции става още по-зле...Искам да крещя.Не искам училище точно сега.Гадно е...И кое ли още не.Само да ги търсиш.
Е,това ще е.Много ми се спи,а ставането от тук ми се струва огромно усилие.
Мир.

Мислите на един достатъчно объркан ум

И...Green Day & Goo Goo Dolls....това е...
Това ще е поредната измислица от мен,така че читателю,който и без това не ги четеш,не го прави и този път.
Объркана съм за пореден път.Мечти,илюзии,представи,измами..сливат се в едно.Какво искам,какво съм и представа си нямам.Всичко,което исках сега е нищо повече от болки във врата...(а те не са едни от най-приятните)
Приемам нещо по един начин,а не бива.Казвам това което мисля,а...не е трябвало.Чакам да се случи нещо,което е дори нелепо и за достатъчно побъркания ми ум.Правиш планове,а в следващия момент се чудиш как може да допускаш празни надежди...Представяш си какво ще бъде,ако си това,което искаш,но знаеш,че всичко е само във въображението ти.Иска ти се да си признаеш,че НЕ си добре,че вътрешно се раздвояваш и не знаеш какво да мислиш,правиш,искаш...Нямаш право на това.Живота ти е прекрасен.Трябва да съм щастлива,да съм видимо благодарна на това,което имам.Тъй като другите нямат моя късмет в това отношение...Аз съм,просто трудно ми е да се само заблуждавам.Радвам се,че имам този живот (въпреки да не го показвам често).Но не мога повече,Не мога да лъжа самата себе си.Достатъчно се лъгах през всичкото това време...Не мога да спра мислите в главата ми.Не мога да променя хората около себе си.Не мога да променя начина си на мислене.Нищо не мога да променя,за това просто ще оставя нещата така.Живота продължава...А моя няма да се промени,заради нещо,което дори вече не си струва.Искам да избягам,да се почувствам друга,да почувствам въздуха по-чист,да почувствам не само това,което сега.Може би не го заслужавам,може би нямам право на това...Не знам.
Получаваш нещо,а губиш другото. А в някои "приятни" случаи губиш и двете ей така,иначе как щеше да усетиш нужда да изпишеш толкова глупости и да слушаш Foo Fighters...xD
Едно е ясно Green Day & Goo Goo Dolls са помече от чудесна комбинация.Едните ти пеят за Letterbomb и революции,а другите за Better Days и Let love in...
Това е.Ще се оставя да чувствам това,което изпитвам сега,ще се оставя да мисля,това което ми е в главата сега,и най-вече ще се оставя на съдбата...Все още имам вяра в нея.

The people suck...

Това е,което мисля по този въпрос,в този момент..Но кой го е грижа за момента,кого го е грижа за въпроса.Но предполагам повечето ги е грижа за хората ....Сега би трябвало да си спинкам сладко,а аз пиша небивалици.Няма смисъл.Дори не мога да си събера мислите в главата.Беше не много лека седмица...Почивните дни минаха хубаво,но днес ....без коментар.Понякога просто нещата не се получават.За съжаление.Трудно е да се бориш със себе си.Понякога дори не можеш да разбереш коя част от теб какво иска..А пък и кой ли им обръща внимание.Стига вече...
Ще се опитам да намеря нещо в себе си,което да победи.Може би хората не ....suck чак толкова...Всеки ден е различно,вече се чудиш кое ще се запази хубаво.И кое не...
Може да попиша малко,ако имам някакво настроение.Май това е най-глупавата ми публикация.
Уау!
Мир...

Fuck...?

Става нещо странно наоколо...
Чудиш се защо някой просто спира да ти говори,без видима причина...Също така как някой се оправдава,че просто не може да показва емоции за това изглежда,че не го е грижа за теб.Как майка ти не може да те разбере и дори не си прави труд да те слуша докато говориш...Как някого просто ти казва с не най-любезния тон,да го оставиш на мира,защото има проблеми с гаджето,а ти си показал загриженост...И не на последно място как друг човек се цупи само,защото не се му дал тетрадката си,когато той е отсъствал.Защото явно той не може да си научи другите уроци и да му остане да учи само един до петък.Е,добре каква е моята вина във всичко това??? Че ме е грижа за тях ? Че искам по някакъв начин да се поддържа мира в отношенията ни? Че не съм успяла да си науча за 2 дни и въпросната тетрадка ми трябва,и за уикенда? Или просто извода е да ги оставя, да се справят,както си искат,да си взимат тъпите тетрадки,проблеми,емоции,без емоции,където искат...!!!
А аз си мислех,че моето е странност да гледаш филм на Стивън Кинг...Все пак не беше един от най-страшните,но...Както и да.Официално си поддавам оставката от всичките идиотщини и проблеми,които моите така наречени "приятели" ми сервират с усмивка...

Its such a Fuckishment! =p

Its a BEAUTIFUL LIEEEEE,ITS A PERFECT DENIAAL! xDD
Така е,особено,когато не ти е много весело,но се налага да бъде...Разочарованиeто от хората най-много наранява...Но нека да не пиша депресантски историийки.
Най-новото видео...
Най-новата измислена дума "Fuckishment" xD
Peace =)

Фарс...

Мислех да проявя малко гражданско самосъзнание,но моите философски-душевни излияние се зараждат...пак.Ще започна с първото.
Много е интересен фактът,че министрите нямат друга работа (освен да четат вестник в редките случаи,когато са на работа) и мислят всякакви глупости.Като например новите лични карти ще струват 50 евро. Е,какво да кажа...Едно 4-членно семейство от средната класа,ако въобще има такава...как ще могат да си го позволят.Това е просто нечувано.Те луди ли са?! Вярно,че са алчни и безскрупулни същества,ама чак пък толкова...Как може да им хрумне подобна глупост.Като толкова много държат да се правят на европейци,да увеличат заплатите,да не правят живота на българите скъп в собствената им страна,поне тогава ще имат поне мъничко основание да направят нещо на "европейско ниво". Тук всичко е някакъв фарс.Всеки натъртва какви "европейци" сме,а на лице нищо...(билета за градския транспорт в супер малко градче да е 90 ст....Е за какво става въпрос). Нямат ли поне малко срам...Абе вие луди ли сте??? Та то живота в Африка е по-евтин...Едно е да се опитваш да подобриш състоянието на държавата,а съвсем друго е да замазваш очите на хората с приказки и цени до небето.Не сме идиоти...Е,те може и да са,но проблема е на нас...
Нека добавим и новината - двата класа ще дарим на училището ролка за ксерокса.Уау.Нека подпомогнем .Защо не...То не е длъжно да предоставя обикновени напечатани тестове,но разбира се не пропуска възможност да натяква ,че учим в "елитно" у-те.
Така,стига съм се възмущавала.Друг път ще пиша за "душевните ми драми".
Мир.

През това време...

Нещо набързо.Вчера беше мноого неприятен ден.Днес беше по-добре,макар че грешките ни излизат прескъпо...
Поне вече съм сигурна в това.Не правете нищо,което не искате да направят на вас.Въпреки понякога да смятате,че е нещо съвсем маловажно.Не наранявайте другите...Не си струва.
Не знам какво друго да добавя.Думите са си и без това излишни.
Като изключим това,че билета за градския транспорт е вече 60 ст,а с карта-40...Да не добавим,че има мълва да става 90 до края на лятото.No comment...
Мислех да напиша и още нещо,но излезе от ума ми...
Е,това е...Л. се върна.Уау!
Обещавам скоро да пиша по-често,след като успее да поправя някои " каши,които забърках"...от идиотизъм.
Мир.

И...?

Дори да съм песимист не ми пука особено.Едва ли има значение дали мисля,че ежедневието ми ще бъде безспир от интересни неща и хора,или просто да не мисля за излишни неща.Какво е значението...Аз не виждам такова.Мога да бъда оптимист и пак да се чувствам не на място,не себе си.Отказах се да мисля толкова много,отказах да анализирам и преценявам всичко.Май така ще е по-добре,поне за седмица...пробен срок.Не искам да се променям,не чак толкова,че да се чувствам друга.Харесвам си някак си,подсъзнателно всичките недостатъци и не искам да губя себе си.Тъпото е,че не си помагам особено.Правя всичко това,което е против мен и пак...не е в моя полза.Уж съм егоист,а излиза нещо като идиот.Искам да съм щастлива дори,ако трябва да се примиря с доста неща.Не се примирявам лесно,не се променям лесно.Не знам за какво пиша...Само искам да кажа всичко,което така или иначе няма да остане неизказано.Искам живота,който имам.Опитвам се да не се оплаквам.Едва ли се получава,но не искам промяна.Сигурно и не искам истински "интересното ежедневие".Не мога да повярвам,че стигнах пак до там,да се вайкам защо всичко е така...скучно.Едва ли ще се промени нещо,ако си прекарваш супер забавно,с възможно най-интересните за теб хора,които обзалагам се няма да имат и бегла представа какво ти се върти в главата.Хората са толкова странни,преходни същества.Говорим за едно,мислим друго,после смятаме,че сме толкова велики и,че светът ни е толкова скучен и малък за нас...Дори и в тълпата,може да се чувстваш самотен.А да ви кажа честно,не е толкова лошо.Е,не е за препоръчване,но вие си знаете и с риск да прозвуча като прекалено велика...едва ли има на света някой като мен.Едва ли...
Така,време е да спра.Целта: да се утеша и да напиша всичко това,което ме тормози. Резултат : не потъвайте в собствените си мисли,ще се изгубите и ще сте по-объркани.
Мир.

xD

Hey,guys,all people... COMMENT WHAT I WRITE !!! Ha! xDD

Lets...

Новото ми произведение...То е нещо като диалог между двама на фона на концерт на някоя банда.И т.н..... Поне си намирам работа в часовете,вместо до слушам идиотщините на даскалите =р

Whispered words that noone never heard.
I wanted smile,
but you turned your back
I dont need sighs
I dont need childish lies
gather yourself now
instead of pretending being old
I wished you bought me puppy
it worths much more than you do
Silence may heal us,
if you follow your way.
Im sorry our dream is still far away.
Lets get a break before to start new track
Lets dont let our obssession to fade away....

You're in my mind,but i dunno why

Ето.Тук съм.Неочаквано,нали...
Последния ден от февруари.А аз си мислех,че вече март е към края си.Както и да е.
Тези дни съм много странна,не че не съм си по принцип.Но...искам нещо ново в живота си,но да бъде хубаво.Не мога да го обясня.Мисля си,че искам ваканцията (лятната) да дойде,но после изниква парадоксът в главата ми.Какво ще правя през това време.Не че искам да съм на даскало.Но..някак си всичко е толкова преходно и същевременно продължително.
Искам да направя нещо различно,което да ми хареса.Може да е нещо дребно,но се чувствам като в застой.Сякаш моето коловоздче е спряло на едно хълмче и нещо не му се иска да си продължи по пътя.А аз искам.Опитвам се да взема от всичко,което мога,но се страхувам,че не мога да контролирам всичко...Anyway.
So,these days...Тази седмица беше що-годе добре.Винаги може и повече,но не се оплаквам.Е,друго щеше да е,ако даскалите не бяха такива идиоти.Но...горките "наблюдават ги" =р.
Все още ме е яд,че не ми писа оценка по история..Вярно,че ако се беше случило,нямаше да отворя учебник поне цял месец.Ама...не искам да се тормозя с това паааак...Утре ще е -.-
Бях на Кембриджския пробен сертификат от даскало.Беше си пълна тъпотия...Стоях там цели 3 часа....
Не съм гледала филми от отдавна.Ммм,миналата събота =р.
Сега съм на Live on the Murder Scene by MCR *yay*.Гледам го на клипчета.Хиххи.
А и бях на РД миналата седмица.Общо взето пиянско събиране от момичета стана,ама айде нека се радват xD
Вече оздравявам.Чувствам се значително по-добре от миналата събота.И имам да уча значително повече в сравнение с тогава...Нооооо-о.
Л. отново е хлътнала по Mr.Perfect *sighs*.Но аз съм си добре в това отношение,не ми трябват и други мелодрамки.
Това е.Късно е да писане.Лека.
Мир.

Out of BLue ! *smirks*

Е,да разкажем за деня и предните,а може и бъдещите...
Този уикенд си починах определено.Не учих особено.Нямах желание за това.А и след провала ми на теста по география,кадето учих с часове за него...Се отчаех от училището.
Днес имахме тест по физика.Беше от 10 задачи с по хиляда под точки всяка,за 40 мин.Аз дори не изчетах всичките условия.Пфу!
И така...друго.Малко се пристрастих към детинските онлайн игрички.Колкото и срамно е да го призная.. =р Е,нещата бързо ми омръзват и спрях да се тормозя с тях.
Започнах да чета Пушкин,дори след като го узучихме по литература,намерих "Евгений Онегин" вкъщи,дори неприлистен =р. Е,поне аз ще сложа началото.
Днес на училище беше готино.Аз и Ел. не хрумна гениалната идея дя си основем група.Дори се постарах да измисля нещо като текст на песен,харесва ми.Остава мелодията,тя е по-трудната работа.Но поне е забавно,има какво да обсъждаме на даскало.Разнообразяване на скучните,непоносими часове...Утре ще я поработим,доколкото можем.Дори и име измислих : Out of Blue!
Ето я,поне в недовършен вид:

Twisted swing and broken feelings
no matter how much you try
dont rest dead inside
Not every dream become a nightmare
Not every life would be ruined
Not every song will be good
So wake up your sleepy head and pоint the world around.
They all are trying to push us down.
Smiles wouldnt help,
all you need is yourself.

~peace~

....

Това ще бъде едно писане набързо....Започвам:
Днес всички празнуват Св.Валентин.Аз не..
Те украсиха цялата стая малки розовички сърчица...аз-НЕ! Прекалено лигаво е.Дори и когато съм била по-малка,не съм се превъзнасяла толкова...Така.Да продължа.
Всички се прегръщаха..единично,по двойки,тройки,четворки...и междувременно пак единично...
След това колуминацията..Как може да се разплачиш за някого от "щастие",въпреки че въпросният човек просто се зарадва.Мдам...не вярвам.Странно е .Лицемерие е.Не го разбирам.Просто не е възможно.Приемам го като чувство на гняв или раздразнение,че те не са на нейното място.Във всеки може да се породи това чувство,но пък в чак такава форма.Не мога да го разбера.Както и да.ОТКАЗВАМ СЕ ДА СЕ ОПИТВАМ ДА ГИ РАЗБИРАМ.
Ха! Имам право да напиша това ,което искам.И се възползвам от това.Какво да се прави.Едно е сигурно,едва ли ще могат да ми забранят да си изказвам мнението...

*making inlove foolish face* xD

Така...
Учих доста през последните дни.Изпитаха ме по биология днес...Имам 5 .Хихихих.Какво да се прави на първия въпрос съвсем изключих...Блокирах..
Утре пък имам тест по география,ако ми улучи номера,както се случи днес..chmch.
А!!!Нова новина от днес!!!Вече не дават нови епизоди на "Charmed'!!!Ужасец! Сега какво ще правя по това време...Така си ги бях харесала...
Нищо друго ново или интересно.Видях един сладур в супермаркета в събота *making inlove foolish face*. Със средно дълга тъмно руса или светло кестенява коса,зависи от гледната точка =р. Беше нещо не често срещано,за това ми хареса.Гледах няколко минути,после ме хвана срам и се обърнах.Горкия ще си помисли,че съм някоя откачалка,втренчила се в него..(не,че не съм,ама...).И той ме погледна.Хах.Започвам да се учудвам калко детинско описвам това.Но както и да..Все пак все още съм си хлапе,имам право на нелепи неща =р.
Това ще е за днес и момента,настоящето,времето...
Време е за сън.Лека нощ...Няма какво друго да напиша.Признавам.Тръгвам.
~мир~

As I am...

Не ми остава много време напоследък за писане,но така е.Учебната седмица свърши.Не по най-добрия начин,но за тази точка съм си виновна аз и единствено аз...
Не беше много лека седмица.Като се има предвид,че е първата от 2 срок,след моята кратка ваканцийка.Малко трудно влязох в ритъм,но се очакваше.Имам чувството,че съм отстъствала от у-те "духом" от повече от две седмици...Странно е.
Опитвам се да се справя с напрегнатия учебен процес в началото на срока.Факт е,че ще бъде по-дългичко от предния срок,заради стачката...
Но стига съм писала за това...Имам да уча дооооста по география за теста в сряда.И по л-тура също.Да не споменавам и останалите предмети..Тежко е.Но ще се справя..Предполагам.
Разбрах,че съм типичен герой от епохата на Романтизма.Изучаваме я тази седмица по л-тура.Героя е : вглъбен,безкрайно емоционален,чувствителен,самотник...Както Лети каза същинско "емо". xD
Нещо се опитвам да се справя с моите душевни терзания.Малко имам противоречия със себе си,но...Im trying to deal with it. Е, това ще е мй за днес.Btw малко трудно се справям със пристрастяванията си.Нужен ме е по-голям контрол над мен...Но,ще се постарая.Тъй кто вече моите обещания не ги спазвам.Аз ги забравям или се правя,че ги забравям.Трябва ми по-силно оръжия за самата себе си.Не се слушам...Не си спазвам правилата.Не си спазвам обещанията...
Е,това ще е за днес.
~мир~

*looks confused*

И аз се чудя какво правя тук.Чудя се защо казвам неща,които не искам,а дори не мисля чак до там (ако въобще има такъв израз). Нещо друго...чудя се и защо искам да избягам.Защо се чувствам като в нещо илюзия,в която съм си въобразила,че съм добре и щастлива.А реално погледнато (при мен рядко се срещат реални неща) аз дори не усещам онова чувство,което всички искаме да усетим.
Е, странна съм.Но това съм аз,объркано създание.Без ясна мисъл.Без ясен план.Без нормални действия.Не разбирам себе си,но очаквам другите да го правят.Не мисля положително,но се цупя,когато нещо лошо се случи. Аз съм кълбо от странности.И не усещам нагласа за промяна.Не че тя ще подейства.Аз съм безнадежден случай.
Това беше нещо като отклонение към целта на днешното писане.Все пак е 100-та публикация.Уау за мен!
Е,да преминем към другата част (която не съм сигурна,че знам =р) Все пак никой не чета всичко това.И не се оплаквам,тъй като хората щяха да се оплакват.Ама никой не ги кара да си губят времето..Така или иначе и аз не знам какво искам да кажа.
Ъмм...Така.Утре училище.Понеделник.След цяла седмица без даскало,не съм усетила липсата му.Това никога няма да се случи.Е,поне не в близкото бъдеще. =р Да се надяваме поне,че ще мине добре.Понеделниците не са ми от най-любимите.Спирам да пиша идиотщини.Това е.
~peace~

Опит за летене...

Няма какво да кажа.Пропуснах следобедната си дрямка.Отчаяна съм.На ръба съм на полудяването,повече от това,което съм сега.
Чувствам се не добре.Знам няма такъв израз.
Не съм на училище тези дни.Болна съм,настинка...Но нещата са под контрол.Не е грип,за щастие..Въпреки това не съм в толкова предразполагащо настроение.Липсва ми нещо,което е по-добре да забравя...както и да е.
Така...днес определено не ми е ден.Дори не виждам смисъл като се оплаквам,че всичко се разваля.Да,живота ми се променя по начин,който не искам.Не знам дали аз развалих всичко,или просто трябваше да стане така.Не ме интересува вече.Не искам да ме е грижа.
Всичко свърши.
Отказвам се да се опитвам,да променям нещата.Отказвам се да ги закърпвам и поправям.Отказвам се от това да ги контролирам и разбирам.Щом е било писано да съм сама и така,тогава просто да се оставя на съдбата.Усилията ми са безполезни и напразни.Това е.Няма повече да го разнищвам.Ще се постарая да не изпитвам вина,нито угризения на съвестта..
Мир.

Let it be...

Така..Винаги пиша в най-неподходящия момент.Точно сега не съм в най-добрата си форма.Но..какво да се прави.Боли ме главата,чувствам се отпаднала..Но не искам да пиша за това.
Няма много новини.По накупих някои неща в събота.Две ризи за лятото,нови дънки.Хубави са.И сега е ред на една усмивчица..Да,знам иронията в мен е в доста голямо количество,особено,когато настроението (и душевно и физическо) и под нулата.
И най-нелепото от всичко това е,че аз фактически знам причината,но ми е трудно да го залича.Аз не искам да променям основно нещата,а просто да се поправя,защото греша доста често.Не искам да отблъсна хората,които обичам чрез моите недостатъци.За съжаление не мога да променя отношението на другите към мен и техните чувства.Опасявам се,че това е извън моя контрол.А аз не мога да контролирам всичко,без значение колко искам.Както и да е.
Няма да мисля за това,няма да пиша.Просто ще се опитам да забравя и да продължа...Все пак живота продължава,а аз нямам намерение да го съсипвам заради някого,който просто ме приема за даденост.Въпреки че,нямам право да съдя другите за това,а и може би идея си нямам какво е мнението им за мен. Не съм тази,която трябва да определя това.Важното е да съм наясно със себе си.
Let it be...
~мир~

bam bam,dunno dunno

Да пишеш в най-неподходящото време и настроение.Уау!
Изморена съм и ми се спи.И други фактори,които не си заслужава да споменавам.Искам мир.Искам спокойствие.Искам утеха.Искам топло време.Искам щастие.Искам да не бъда зависима.Искам да не бъда параноичка.
Искам да спра,да искам.
Това е.Кратко и объркващо,както винаги.Аз.
Време е да спра да искам.
Време е да стана по-разумна.
Време е да се науча,да се наслаждавам на живота.
Време е да се науча да обичам...
Време е...да спра да пиша.
Време е да живея!
(за всеки,който ще се чуди (най-вече моя милост) защо съм писала по толкова неразбран и нелеп начин-отговорът е,че така съм го чувствала.Както се знае,аз рядко мисля,но това не ви пречи да продължавате да ме обичате (бих сложила "xD",но наистина не съм в настроение.))
(...И да,обичам те,но това нищо не променя)

Отново...

Мислех да напиша втори диалог,но нещо идеята не става.Ха!
Омръзна ми да пиша за моите душевни терзания.Та аз само това правя.Ако не е то,ще бъде как прекарах деня по най-глуповатия начин.Но щом се налага да пиша нещо,то ще е небивалица.Хихх.
Мързи ме дори да уча.Трябва да се занимавам с ужасната химия,но..просто нямам сили за това "приключение".Ако някои разбира органичната химия,да остави бележка. =р Определено ще си прекараме химично xD. Ще имаме тест скоро време,сигурно другата седмица,а аз не знам дали дори 3 ще изкарам.Какви времена настанаха...аз и 3,аз и химия..Пфу!Да оставим тази тема...има и по-хубави,математика примерно.xD Дам,определено много се шегувам днес.
Едно нещо е много сигурно: гладна съм... =р
Това е.За сега. Все още е рано,има време да пиша още глупости...
~peace~

Кратък размисъл...

Колко странно нещо е човека.Колко странен човек съм аз.Доста странност има у мен...И все по-повечко се намира.Но това е.Поне мога да усетя в себе си странностите си.Както и не е толкова лесно да контролираш емоциите и реакциите си.Пробвах,но определено имам много още да уча за това. Е все още имам шанс и време да се променя към по-добра посока.Знам,че мога.Винаги съм го можела...Време е да го приложа в действие.Стига с мисленото по това,имам нужда от сън... =р
Лека нощ. =)
~мир~

Бим-Бам-Бум!

Тук съм.Най-накрая.Завърнах се.Липсвах ви нали? Мдааам...и аз така си помислих.
Е, дори и сега не знам какво да пиша.Аз кога ли съм знаела.Но поне това кара хората да не посещават блога ми.Та аз повече го приемам като дневник.И така какво правих днес...
Прочетох "Затворникът" за два дни.Уха!
Не искам ваканцията да свършва.Ама и да се вайкам и оплаквам няма да променя нещата.За това реших да приемам всичко по-спокойно и оптимистично,но зависи и от ситуацията...Е,няма много за казване.Отново се караме с мама.Тя ме обвинява,а аз-нея.Уж говорим,а прераства в кавга.Ама все тая.Явно това не може да се промени.Толкова години едно и също.Но не искам да се оплаквам...
Всичко е добре и се надявам да продължи в благоприятна посока. =)
Това е за днес.
~peace~

Първият ден от новата година...

Първият ден от новата година.Уау! Ами какво да кажа.Вчерашния ден ми хареса повечко.Нямам предвид празнуването.Просто деня си беше по-хубав.Днес не е така.Не съм в особено приятно настроение.Малко се спречкахме с Л. Ама какво да се прави...Все пак ни е скучно.Хах.. и аз не съм в настроение,за което си има причина.Но нека забравим това и преминем към нещо друго.Въпреки че не знам какво,ама това е друг въпрос.. =р
И така...ваканцията вече отива към своя жесток край.Ще ми липсва..обикнах си я.
Нищо интересно от днес.Играх малко видео игри с братовчед си.После излизах,четох...пих чай (както винаги). Наистина и идея си нямам,за какво да пиша.Не съм правила писмен разбор на 2007,но съм пресмятала на ум какво ми донесе и как се чувствах.Доволна съм от нея.Макар че не започна много добре,дори хич нямаше хубаво начало,но после преминах през различни фази от живота си и себе опознаването си.Въпреки това мисля,че се случиха много хубави неща и прекрасни моменти.Все още не знам всичко за себе си,а и едва ли някога ще осъзная какво искам...Но наистина беше приятна година.Може би говоря така,защото вече свърши,но съм напълно сигурна,че бях предоволна от нея! Не искам 2008 да дойде (макар че тя вече настъпи),някак си изпитвам страх от нея.Какво ще се случи и т.н.Вярно,че не предвиждах съдбата през миналата година.Ама всеки толкова много я комерсиализира и се насажда страх от това как ще прочете.Както са казали: "Нова година-но късмет" ,а какъв ще бъде той...не се знае.Но нека мисля положително и да се надявам,че ще бъде много хубава година,ако не по-хубава от миналата,поне да бъде като предната =р
Стига писане за днес!
~мир~